Походът на Дионис към Индия

В последните години различни независими изследователи разкриха нови страни от нашата богата, древна история. Българският читател се запозна с важни събития случили се в стари времена в историята на българските и балканските земи. Това, което археолозите все още не смеят окончателно да огласят е фактът, че тук на Балканите в хилядолетията преди новата ера е съществувала една добре развита земеделска цивилизация, която е дала подтик за развитие на много други по-близки и по-далечни земи. Интересно е, че към днешна дата повече чужди археолози, езиковеди, генетици обръщат внимание на този факт, отколкото нашите български, дали от скромност или неразбиране огромното значение на всичко свързано с тези проучвания и техните резултати.

Историческите извори, археологически разкопки, генетика, етнологията показват, че четири-пет хилядолетия преди новата ера тук на Балканите е имало една ранна цивилизация и голям брой население, което именно поради системното нарастване на неговия брой се е разселило във всички посоки – на запад, на север, на юг и на изток, като е занесло в новите земи своята култура, език, религия.

Един много интересен епизод от целия този процес е така нареченият поход на бог Дионис към Индия. Богът на виното Дионис (Дион, Дионисий) е всъщност богът на тази ранна земеделска цивилизация. Запазеният спомен за неговото пътуване към Индия е спомен за заселването на големи групи от хора от Балканите на изток, чак до земите на днешен Пакистан и Северна Индия. Около вековете малко преди новата ера, спомен за това преселение пазели не само балканските жители, но и индийските, както станало ясно по време на похода на Александър Македонски. Александър Македонски сам се наричал „новият Дионис” и подражавал в действията си на този бог, дори по начина на обличане. В действителност на него му се отдало да повторил този поход, случил се в доста по –ранни времена.

Флавий Ариан, римски историк описал навлизането на Александър Македонски на изток, отбелязва времето на първия поход на Дионис. Този балкански, тракийски бог, донесъл културата и цивилизацията в Индия. До неговото време индийците ядели сурово месото от животните, които залавяли, казва римският автор Флавий Ариан. Когато дошъл Дионис, той построил градове, дал на хората закони, дарил им виното и ги научил да засяват земята, като сам им дал семена. Дионис пръв впрегнал в плуг воловете, превърнал много от индийците в земеделци и ги снабдил със сърпове. Той дал на индийците и някои музикални инструменти и танца на сатирите. Други автори споменават, че имало няколко Дионисовци и няколко различни похода на изток по-ранни и по-късни. Античните автори споменават и героя Херакъл, който също се присъединил към похода на изток и царувал над индийците по времето на Дионис или след него, според различните версии.

Така се очертава една картина на преселване на балканско население на изток към днешна Турция, Сирия, Иран, Пакистан във времето около три хиляди и петстотин - четири хиляди години преди новата ера. Възникването на ранните цивилизации Харапа и Мохенджо Даро по поречието на река Инд вероятно са свързани именно с това население и неговото трайно усядане по тези земи. Както личи по съдовете от онази епоха и тяхната украса, по другите намерените артефакти, основите на добре планирани градове и начина на изграждане на жилищата и обществените постройки, това било една мирна цивилизация, която живяла в мир и просперитет в продължение на много столетия.