Веселин Стоянов е син на музикалния деец Анастас Стоянов. Шестгодишен започва да учи при баща си, а след това при брат си известния клавирен педагог Андрей Стоянов. Още като ученик в мъжката гимназията в Шумен, където музиката е един от важните предмети!, прави първите си композиционни опити. През 1926 г. завършва Софийската консерватория и получава стипендия за Виенската музикална академия. Там се увлича от немската оркестровата музика. През 1930 г. завършва класовете по пиано и композиция на В. Ебенщайн и Ф. Шмидт и се завръща в България. През 30-те години концертира активно като пианист и работи като диригент в оперетните театри в София. Написва няколко оперети, но през този период твори главно в областта на камерната музика (квартети, клавирни сонати) и се стреми да достигне по свой път разрешаването на един от най-актуалните по това време проблеми в българската музика изграждането на български национален стил със съвременна композиционна техника. През 1935 г. завършва първата си опера „Женско царство“, по комедията на Ст. Л. Костов, а през 1940 и най- зрялата си сценична творба героично-историческата драма „Саламбо“ по романа на Гюстав Флобер, едно наистина майсторско произведение, близко до естетиката на Рихард Щраус и най- добрите образци в оперния жанр на ХХ век. С тези опери той очертава две тематични линии в творчеството си комичната и героично-историческата, които продължава да следва през целия си път в музиката. След войната работи като директор на Софийската опера и най-дълго като професор, декан и ректор в Музикалната академия. Създава симфоничната поема „Кървава песен“, „Празнична увертюра“, концертите си за пиано, цигулка, виолончело, две мащабни симфонии, няколко кантати, значителен брой масови и солови песни, както и третата си и последна опера „Хитър Петър“ (1952), а също и единствения си балет „Папеса Йоана“. До 1990 година неговата музика звучеше често у нас, особено на концертните подиуми, а прекрасната му симфонична сюита „ Бай Ганьо“ беше в репертоара на всички нашия оркестри.
Като следва традициите на Вагнер и Рихард Щраус в операта, Веселин Стоянов създава една от най-добрите български музикални драми „Саламбо“, която се нарежда до образците в жанра от началото на ХХ век. В тази опера изпъква речитативното пеене изразително и вълнуващо, а основното музикално- драматургично развитие е поверено на оркестъра. Оркестрацията на „Саламбо“ е изключително богата и колоритна, в духа на Рихард-Щраусовите опери и е нова дума в българското творчество.
Опусите на Веселин Стоянов:
Оркестрова музика
Две симфонии:
Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“, "Празнична увертюра“
Симфоничната поема „Кървава песен“,
Рапсодия за симфоничен оркестър
Концерти
Три концерта за пиано и оркестър
Концерт за цигулка и оркестър
Концерт за виолончело и оркестър
Концертино за цигулка
Опери
„Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
„Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Густав Флобер (София, 1940)
„Хитър Петър“ (София, 1958)
Балет „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)
Кантати “Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“
Произведения за пиано
Три пиеси за пиано: Прелюд, Ноктюрно, Етюд
Песни за глас и пиано
Името на този композитор-класик напоследък почти отсъства от афиша на българските оркестри и музикални театри, а той е сред най- големите ни симфонични и оперни автори. Що се отнася до сцената – досега точно 10 са постановките на негови музикално- сценични творби – опери, балети и оперети.
Преди Втората световна война музикалните/ оперетни театри: „Одеон”, „България”, „Кооперативен театър” и „Нов кооперативен театър” често се обръщат към неговите оперети. Те са „ориенталски” и „касови“, както ги определя сам авторът и са със сюжети от „1001 нощ „ или „Приказките на Шехерезада” или съвременни имитации на тези сюжети. Заглавията им говорят сами за себе си: „Абдал Фирус или роб на любовта”, „В сараите на халифа”, „Грешницата от Багдад”, „Харем без султан”. Автор на либретата е прочутия на времето кинорежисьор и сценарист Борис Борозанов / 1897 – 1951/, известен с филмите си: „Българските орли”, „Те победиха”, „Калин Орела”. Постановките са дело на известните оперетни режисьори Ангел Сладкаров и Стефан Пенчев, а главните роли се изпълняват от звездите на довоенния ни оперетен театър: Мими Балканска, Асен Русков, Тинка Краева, Надя Ножарова, Стоян Коларов, Коста Райнов, Симеон Симеонов.
Първата голяма опера на Веселин Стоянов е триактната комедия „Женско царство” по едноименната творба на класика на българския театър Стефан Л. Костов. Либретото е на драматурга. Тук гротескната музикално- драматична перифраза по темата „жените да не се месят в мъжките автори” / вдъхновена от великия Аристофан/, е разработена в обстановката на едно изоставено съвременно българско село. Идеите са проведени предимно със средствата на речитатива, по- малко е застъпена ариозността, използвана е широко пантомимата, като много важна - в редица моменти дори водеща - е ролята на оркестъра.
На 4 април 1935 година е абсолютната премиера на тази интересна и за съжаление, забравена от театрите ни, първа оперна творба на Веселин Стоянов. В постановъчният екип влизат Асен Найденов/ диригент/, Юрий Яковлев / режисьор/, Иван Пенков/ художник/ и Лидия Вълкова / хореограф/.
В ролите са ангажирани част от най- добрите солисти на състава: Ана Тодорова, Павел Елмазов, Георги Хинчев, Райна Стоянова, Михаил Люцканов, Диана Герганова, Любен Минчев. Постановката се подготвя много сериозно и старателно, но издържа само четири представления, поради неподготвеността на публиката да възприеме по- сложния музикален език на композитора, немския възпитаник Веселин Стоянов.
След войната Веселин Стоянов се изпълнява често на концертния подиум като симфоник. Оперетите му са напълно забравени. През 1958 той представя втората си опера – това е „Хитър Петър” по либрето на Моско Москов, комична опера в три действия. Ето какво споделя авторът за нея: „ Обичам много здравия хумор и веселото. Смятам, че са нужни на всеки от нас. Моята първа опера беше гротеска, докато „Хитър Петър” е просто една битова комедия. Кой не познава нашия любим герой Хитър Петър? Всеки има своята представа за него. Умен, хитър като народа, човечен, остроумен, знае как да излезе от всяка ситуация. В тази опера се срещаме с Хитър Петър, дъщеря му, Иглика, жена му Кера, чорбаджи Игнат и неговия син Дамян, с Радой Разумни. И, разбира се, със самия Настрадин Ходжа...”
23 март 1958 година е датата на абсолютната премиера на „Хитър Петър”. Режисьор е Михаил Хаджимишев, диригент Константин Илиев, художник Асен Попов, хормайстор Любен Кондов, хореографи Живко Бисеров и Иван Тодоров.
В ролите се представят: Михаил Люцканов / Хитър Петър/, Лиляна Барева / Иглика/, Георги Сапунджиев / Дамян/, Илка Попова / Кера/, Борис Игнатов Христов / Настрадин Ходжа/.
Постановката се радва на голям успех и се играе при пълни салони години наред.
През 2002 година се реализира за втори път на софийска сцена по повод стогодишнината от рождението на автора, по идея на артиста и режисьора Павел Герджиков.
Единственият балет на Веселин Стоянов „Папеса Йоана” по едноименния роман на гръцкия белетрист Емануил Роидис, имаше щастлива сценична съдба. Постави го известният полски хореограф Витолд Борковски от Тетр Виелки, Варшава заедно с диригента Иван Маринов и художника Иван Попов. Това беше един от големите успех на столичния балет, приет възторжено от публиката. Историята на сирачето Йоана, което се преобразява като монаха Йоан и дори се възкачва на папския престол, е в основата на редица книги и филми, но като балет , творбата на Веселин Стоянов е единствена и създадена майсторски, вдъхновено.
Трите изпълнителки на трудната главна роля бяха трите прекрасни примабалерини Вера Кирова, Маргарита Траянова и Калина Богоева, в партньорство на талантливите си колеги: Антон Стойнов, Бисер Деянов, Емилия Кирова, Мая Шопова, Маргарита Димитрова, те представиха един силен, запомнящ се танцов спектакъл, който се игра при препълнени зали сезони наред.
И накрая, няколко думи за шедьовъра на Веселин Стоянов, незаслужено забравената от нашите музикални сцени „Саламбо”. Опера в 6 картини, с добро либрето на Борис Борозанов / либретистът на автора/, по романа на Гюстав Флобер.
Картагенски войни /Нар Хавас/, наемни либийци, гали/ Мато и Автарит/, роби /Таанах и Спендиус/ и жреци / Табахарим и Магдасан/ кръжат около красавицата Саламбо, дъщерята на пълководеца Хамилкар Барка. Съдбовни предразсъдъци и страсти донасят гибел на влюбените Мато и Саламбо.
Написана в жанра на френската Гран опера, с определено мелодично изградени солови партии, с много ефектни танци, разгърнат, богат симфоничен оркестър в стилистиката на Рихард Щраус, „Саламбо|”, подобно на „Цар Калоян” от Владигеров, е един отличен образец на късно романтичната опера.
Абсолютната премиера на „Саламбо” е на 22 май 1940 година на столична сцена. Диригент е маестро Асен Димитров, режисьор проф. Драган Кърджиев, сценограф Пенчо Георгиев.
Солистичният състав е наистина първокласен: Хамилкар Барка – Христо Бръмбаров, Саламбо е съпругата на автора, Райна Стоянова, Таанах – Надя Афеян, Мато- Любен Минчев, Автарит – Павел Елмазов, Нар Хавас – Димитър Кожухаров, Спендиус – Георги Хинчев.
На 7 май 1977 г. е втората и засега последна сценична реализация на „Саламбо”. Постановчиците – Николай Николов, режисьор, Иван Маринов, диригент, Асен Стойчев, художник и Асен Гаврилов, хореограф – имах амбицията да представят един мащабен и силен спектакъл и може да се каже че наистина успяха. Тук на преден план излезе завладяващата сила на богатата оркестрова партия с нейната пищна звучност и багреност, изработена майсторски и мащабно от Иван Маринов, както и силното певческо покритие на повечето от ролите и особено на главната роля, застъпена от блестящите Александрина Милчева и Христина Ангелакова.
През 1942 година „Саламбо” е поставена и на сцената на Братиславската държавна опера, Словакия, а през следващата година е издадена от реномираната музикална къща „Универсал”, Виена – това всъщност е първото чуждестранно издание на партитура на българска опера. И може да се съжалява, че вече не е „Саламбо“ не е в афиша на българските оперни театри.
Четете ни и в Google News
