Тропеум Траяни - триумфът на император Траян

Най-популярните имена на императори, управлявали Римската империя са тези на Юлий Цезар и Октавиан Август, на Тиберий и Калигула, на Нерон, на Марк Аврелий и Септимий Север. Но със сигурност името на римски император, свързано най-тясно с историята на Балканите от онова време е това на император Траян, управлявал от 98 до 117 г. За този император много предания и легенди, разказвани по нашите земи, като една от най-известните е тази за император Траян с козите уши. Има и много названия, на пътища, градове, крепости, мостове, проходи, свързани с неговото име. Всичко това се среща не само в земите на днешна България, Сърбия, Румъния, Молдова, но достига и по на север към Украинските и Руски земи.

Именно с походите на император Траян срещу даките, които живеят на север от река Дунав, са свързани най-важните военни действия на Римската империя и политика на Балканите по това време. В резултат на тези походи и изграждането на мост на Дунав, по който да преминат войските, в края на 1 и началото на 2 век от новата ера, римската власт, римската култура е наложена и в земите на север от Дунав, в днешна Румъния, макар и за не повече от два века. Но и за това кратко време, пряко съприкосновение с нея изпитват освен даките, които са близки до траките племена, също и многобройните северни скити и други по-малки общности, живеещи по тези земи. По този повод името на император Траян се среща четири пъти в разказа наречен Слово о полку Игореве написан в края на 12 век и свързан с ранната руска държавност.

Съвсем близо до българо-румънската граница в Северна Добруджа се намира един малко познат паметник, който всъщност представлява величествен монумент, издигнат по времето на император Траян, в началото на 2 век от новата ера. Този монумент отбелязва победата на Траян над даките и техните съюзници и е известен с името Тропеум Траяни – Трофеят на Траян. Намира се до днешното голямо село Адамклиси, и голямата римска крепост на това място, не много на север от границата с България. Този район днес е изпълнен и с много православни манастири, включително и такъв от времето на апостол Андрей Първозвани, посетил мястото, при пътуването си на север, към земите на скитите.

Монументът на Траян е издигнат през 109 година, в чест на победата му над даките, на мястото където четвърт век по рано загиват близо три хиляди римляни от XXI легион, в битка с местните племена. Оригиналните релефи (метопи) с фигури днес са пренесени в музея в Адамклиси, а монументът е възстановен, върху оригиналната си база, по времето на Николае Чаушеску, през 1977 година. Наблизо минава и един от т.нар. Траянови валове. Този защитен насип е направен на мястото където река Дунав се доближава най-близо до Черно море, където пък в наши дни е прекаран каналът Черна вода – Кюстенджа. Тези огромни и дълги валове, които се срещат и по на север, в южните земи на днешна Молдова и Украйна, са изградени по римско време, с цел на спират нашествията на варвари от север. Българската историческа наука се опитва да ги припише на прабългарите, но трябва да си признаем, че нашето Първо българско царство никога не е имало такава икономическа мощ, а и човешки ресурс, за извършване на подобни грандиозни строителни мероприятия.

Върху огромният каменен монумент, стъпил върху база с кръгли стъпала са изобразени сцени от битките на римляните с даките и съюзните им германски и скитски племена. Има няколко сцени на индивидулен бой между римлянин и дакиец, между римлянин и германец. Римските легионери са облечени с ризници и шлемове на главата, сражават се с къси мечове. Даките са обути в панталони, голи от кръста нагоре. Сражават се със страшните дълги ножове със закривен връх, наречен фалкс. Тези оръжия нанасяли големи поражения, въпреки защитното облекло на легионерите. Няколко века по-късно авторите описват и славяните, че влизали в сражение голи до кръста, за да не им пречат дрехите в битката.

Има и сцени от походите на римски легионери, от бита на даките, различни животински и флорални мотиви, също и митични. Най-впечатляващи обаче са фигурите на пленени дакийски предводители. Всички фигури са с индивидуални изображения на лицата, обути с панталони, и наметнати с туники, с перелини и типични дакийски ризи. Повечето даки са с дълги до раменете коси и носят голяма шапка, дакийска. Предполага се, че някои от тези предводители са скити или германци. Всички са прави, с вързани ръце зад гърба. Фигурите им обрамчват горната част на монумента.

На неговия върх е поставен триумфът на римското оръжие – огромна легионерска броня, меч, щитове и шлем. Под него голяма фигура на пленен дакиец и два женски фигури, седнали на земята. Липсва индивидуалният образ на човек, представено е само римското оръжие.

Този впечатляващ монумент ни препраща към Траянова колона в Рим, посветена на същата тази война, но и е много по-различен. Качеството на изображение и на релефите е малко ниско от това на Траяновата колона, но затова пък фигурите и сцените са по-големи, по ясно разбираеми и по-въздействащи. На Траяновата колона в Рим са по-малки и доста слети и трудноразграничими.

Дори и ние като съвременни хора, свикнали с големите мащаби на съвременни свят, все още се впечатляваме от величието на римските строежи и паметници.