На 14 юни 1928 година, в град Росарио, Аржентина се ражда Ернесто Гевара Де Ла Серна, по-известен като Че Гевара или просто Че. Познавах баща му - Ернесто Гевара Линч, с когото четири години живеехме на един етаж в хотела "Хавана Либре" в кубинската столица. Всички истории за самият Че са в книгата "Венсеремос" - бестселър на поетесата Ваня Петкова.
Поетесата Ваня Петкова с бащата на Че - Ернесто Гевара Линч и втората му съпруга с децата им в хотел "Хавана Либре", Куба
Всъщност аз я запознах с бащата на Че Гевера, когото нахално заговорих в асансьора пътувайки към 21 етаж на небостъргача „Хавана Либре“ в столицата на Куба. Бях слязла до фоайето да си купя любимия ми, за онези времена /1974 година!/ най-вкусен на света кубински сладолед. В асансьора с мен се качи много голям, по моите представи чичко, който на баретата си носеше значка с образа на Че. Заговорих го : "Сеньор, вие имате значка с Че на шапката си. Защо?", го попитах аз отхапвайки ментовия сладолед. "Защото той е моят син, детето ми!" Тогава аз просто непринудено взех чичкото за ръка и му казах : "Ела да те запозная с моята майка. Тя пише книга за сина ти и ще се зарадва". От този момент майка ми и бащата на Че станаха неразделни приятели и ежедневно си ходихме на гости. А историите са в книгата на Ваня Петкова - "Венсеремос".
Какво знаем за Че?
Едно е сигурно : спорна историческа личност, за едни добър, за други лош, но при всички случаи е – личност!
Ернесто Гевара де ла Серна (14 юни 1928 – 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка, сред ръководителите на Кубинската революция.
След революцията в Куба през 1959 година е назначен за комендант на крепостта Ла Кабаня. Самият Че е комендант на крепостта, която служи и за затвор на докарваните там обвинени. Но той не участва пряко нито в работата на комисията, нито в заседанията на създадените от нея трибунали. Въпреки това спекулациите не спират. Както виждаме, и до днес.
Че Гевара е член на Висшия военен съвет – органа, пред когото осъдените могат да обжалват присъдите си (трябва да се има предвид, че присъдите са издадени като за военни престъпления). В кабинета си в „Ла Кабаня” той приема и изслушва всички роднини и близки на подсъдимите – „в съответствие с нашите хуманни разбирания и с уважение към неприятеля”, както пише в спомените си Алейда Марч, която по онова време е негова съратничка и секретарка, а след това става негова съпруга и майка на 4 от децата му. Заема важни постове в правителството на Куба – министър на промишлеността, президент на националната банка, деец на революционните въоръжени сили на Куба, дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.
Раул Кастро и Че Гевара в Сиера Маестра
През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго (Бразавил), а след това за Боливия, където се опитва да развие партизанска активност (гериля). След 2 години там е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ при специална военна операция и жестоко убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.
Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) – един от най-разпознаваемите.
Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. Името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Едни го считат за герой и модел за подражание, а други за убиец и престъпник.
Че Гевара остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни, филми, стихове и поеми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на XX век“.
Освен цяла публицистична книга за него „Венсеремос“, българската поетеса Ваня Петкова е написала и емблематичното си стихотворение „ Ръцете на Че“
РЪЦЕТЕ НА ЧЕ
Зам.министърът на външните работи на Боливия емигрира в Куба, като предава дневника,документите по убийството на Че Гевара и отрязаните му ръцете в Капитолиума в Хавана
Хубави пръсти!
Като пет реки
към петте континента течащи!
Дълги пръсти!
Като десет съдби
на вулканите в топлите чаши!
Нежни пръсти!
Недоспали в коси
на дечица, на теб Алеида!
Неотсъмнали върху любими гърди!
Обгорени от змийски език
на отровна обида!
Страшни пръсти!
Държали куршум!
И разтрелвали боен другар
за предателска дума, за предателски ум!
Диви пръсти!
Живели в пожар!
Че, приятелю!
Че, компаниеро!
В този мраморен,
бял,
мавритански
музей
не ме чакай!
Че стъпките чаткат,
като спусък изпразнен
в глава на злодей!
Че, приятелю!
Че, компаниеро!
Тука няма да вляза
ръцете да гледам,
като две пеперуди
в хербарий красив.
Аз ги нося,
ръцетет ти, в моята вяра
на победата в пътя трънлив!
Аз ги нося в моята обич,
към света
и към хората честни,
към всички раси,
към всичките роби
И към простите,
мъжки
песни!
Аз ги нося във моята жажда.
В с в о б о д а т а!
Като приказка и като легенда
ще ги предавам
от внуци
на внуци!
И няма да бъде
на земята последна –
Че, п р и я т е л ю!
Т в о я т а
р е в о л ю ц и я!
ВАНЯ ПЕТКОВА
Личните снимки на Че, донесени от Ваня Петкова - подарък от бащата на Че Гевера в Хавана, Куба
Автор: Оля Ал-Ахмед
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
ЧЕ ‼️
Защо ли 🤔🤔🤔🤔
Срам или страх от подвига на СеРеУ
12:06 14.06.2023
2 Люси Дяковска
Коментиран от #3
12:10 14.06.2023
3 Ама
До коментар #2 от "Люси Дяковска":
Кой убил?Коментиран от #5, #10
12:12 14.06.2023
4 Гоуст
12:23 14.06.2023
5 Как кой
До коментар #3 от "Ама":
17 000 убити жени и деца в това число.Коментиран от #9, #11
12:27 14.06.2023
6 Марио Теран
12:29 14.06.2023
7 Потник
12:39 14.06.2023
8 Истината за Че
Гевара се специализира и в психологическите мъчения. Известно е, че е прилагал широко следното мъчение: затворниците, включително и такива на младежка възраст, били изправяни с вързани очи пред отряда за екзекуция, след това се дава нареждане за огън и жертвата чува щракането на спусъка на оръжието, но изстрелите са халосни! Които са виждали Гевара от тази му страна казват, че е имало нещо ненормално, нещо болезнено в него.
12:41 14.06.2023
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Макето
До коментар #5 от "Как кой":
Та 17 000 са само корумпираните служители в държавната администрация на половин София. Като гледам сега, какво става, 17000 лв заплата на шефа на НОИ…. Къщи, вили, имоти….. По какъв начин ще се справиш с тази ТИНЯ в България?13:08 14.06.2023
12 Чума
14:26 14.06.2023
13 Случаен минувач....
Коментиран от #15, #16
16:10 14.06.2023
14 генерал Аугусто Пиночет
16:53 14.06.2023
15 Росица
До коментар #13 от "Случаен минувач....":
Аз също познавах Ваня Петкова, бяхме приятелки и съседки в Хиподрума. Явно вие не я познавате! Тя беше особенна, ексцентрична, неразбрана, но великолепен човек!!! Приживяла целия расизъм на болното общество, гонена от комунистите заради брака си и произхода си, Ваня беше една ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА, икона. Цялата й поезия е преживяна до болка и то с прекалено много болка и мъка....40 стихосбирки, няколко романа и световно призната за гений, заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова. Ваня Петкова беше измъчена, гонена, поругавана и неразбрана, но беше светица, която се бореше с лъжата, фалша и несправедливостта. Бяхме много близки....Отиде си от този свят много обидена, накърнена и болна....17:09 14.06.2023
16 Симеон Ризов, поет от Хасково
До коментар #13 от "Случаен минувач....":
Обикновено не коментирам, но тук нямаше как да не се спра. С Ваня сме връстници, трябваше да е жива сега да се радва на внуците си, които достойно я продължават. Често идваше в нашия град да си пазарува и да пие по една лимонада. Сутринта гледах внука й по телевизията какво прави за паметта на баба си. Ваня беше един прекрасен човек, истинска крехка руска душа. Постоянно пееше руски романси и свирише великолепно у тях на пианото на дъщеря й, която не обичаше много да свири. Но Ваня свирише с удоволствие и пееше прекрасно, а който пее зло не мисли. Ваня си е давала последната риза на ближния. Помагала е на стотици хора с пари, храна, дрехи, а тя самата беше бедна, милата, нищо нямаше, нямаше постоянен доход, но всичко даваше на хората. Раздаваше се. Затова в селото, където живя последните години я нарекоха "Хадиджа" - това е била жената на пророка Мохамед, която била много щедра и се раздавала на хората и на бедните. Ваня беше толкова добра, ама толкова добра, че бих казал прекалено добра....Питайте за нея в селото където е живяла, там ще ви разкажат местните какъв Човек е била поетесата. Шапка свалям на дъщеря й и внуците й за всичко, което правят за съхраняване на паметта на една велика личност. Никога не говорете за някого, ако не го познавате от близо, още повече ако не е сред нас. "За умрял или добро, или нищо".17:41 14.06.2023