Иван Д. Иванов – Йоаний – един ярък, оригинален талант

През този сезон Русенската художествена галерия, /една от първите и водещите у нас, открита през 1933 година/, отбелязва своя юбилей с поредица изложби, публични беседи, конкурси, творчески работилници и ателиета. Тези дни бе открита една оригинална премиерна изложба, под надслов „Scottish Rite Kabbalah Tarot“ на Иван Д. Иванов – Йоаний, която представя 52 живописни платна и множество репродукции.

На откриването присъства проф. Виолета Русева, която представи автора, както и книгите, илюстрирани от Иван Иванов- Йоаний, Magnum Оpus на Албърт Пайк и Ex Ars Regius Ich Virtus Taro. Magnum Оpus съдържа съставените от Албърт Пайк ритуали за Древния и приет Шотландски обред на Свободното зидарство, чиято цел е да съгради империя на разум и мъдра философия. За първи път е отпечатана в Ню Орлиънс, Луизиана през 1857 г. В изданието от 2019 г. е включена рисунката на Иван Д. Иванов – Портрет на Артуро де Ойос, Магьосника. Втората книга Ex Ars Regius Ich Virtus Taro е отпечатана през 2018 г. и съдържа картини на художника, показани в изложба през същата година в Русе.

За художника проф. Виолета Русева написа следните редове:

“Художникът Йоаний знае как да рисува видимото като релеф на неизобразимото. Създава интегративен образ, в който динамичната форма на мисълта, мигновено минаваща през историческата синкреза на културния опит, е изведена до многосъставен и свръхобобщен знак. Различни културни, символни, знакови системи вплитат сложността си в нова емблематика.“ (Виолета Русева. Визуални графеми на магически светове.

Всъщност рожденото му име е обикновено – Иван Иванов, а византийското или елинското Йоаний е артистичният му псевдоним. Роден е на високосния 29 февруари 1968 г. и празнува рождения си ден през четири години, като твърди, че сега е едва на десет! Рисува от съвсем малък, учи при прочутия русенски живописец и педагог Кирил Станчев, подготвил няколко поколения днес изявени творци от силната русенска школа. Твърди, че освен него има и други учители – от древните Апелес, Паразий от Ефес, Хермоген, Теофилус, а след тях Арнолд Бьоклин, Джорджо Де Кирико. Техниката му е много оригинална, почти непозната у нас. От далечния VII век. Ето какво споделя за нея: „Алхимичната техника, която използвам, е описана в трактата „За прозрачната живопис“. Върху дърво се прави също така живопис, наричана „прозрачна“ или „translucida“. От някои тя се нарича „златоцветна“ или „aureola“. При нея всички бои могат да се стрият с масло и да се полагат върху дървени дъски, но само върху такива, които могат да се изсушат на слънце…“

Ефектът е поразителен!

Йоаний се определя сам като „художник- анахронист“, като под това разбира преди всичко способността да мислиш самостоятелно, като допускаш и цитирането или влиянието на старите майстори и техните стихове и специфични техники, но в друг контекст. Според него анахроничната проблематика е в латентно състояние по време на изкуството през целия ХХ век и се преражда благодарение на постмодернистичните рефлекси, особено през 80-те г. Тук силно е влиянието на италианеца Джорджо де Кирико, който от 1920 г., след метафизичния си период се обявява за „класически художник“.

Следя от години оригиналната живопис на Йоаний. Бих казал, че неговите картини са по-скоро лични описания, изградени върху основата на наслоявания на взети назаем маниери от големите майстори на класическата западна живопис, които от своя страна са ги взели от античните художници. Всъщност тук става дума за диалог между две фикции, които се преплитат взаимно. Културата му е огромна – интересува се от литература, философия, езотерика, музика, история на религиите, театър.

Йоаний е от творците, които непрекъснато експериментират. Той постоянно търси нови форми и средства за изява – инсталации, португалски корк, календари, карти за игра, карти таро, пърформанси. Интелектът на този оригинален художник-ерудит без съмнение е аналитичен. Но, както виждаме от новата му изложба, се увлича и от необичайното, мистериозното, които, както е известно, нерядко надхвърлят границите на битието и съзнанието. В този аспект ми напомня до известна степен за Мирча Елиаде, прочутия румънец, когото чета и превеждам с удоволствие. Оказа се, че и за Йоаний Елиаде е любим автор.

Любимият анекдот на Йоаний

Аукцион в “Сотбис”. Продава се миниатюра на Рафаел, 6 на 9 см.
На цена 3,5 млн. евро, чукчето удря:
– Продадено на господина с дебелия врат и златните синджири.
Мутрата от бившия СССР се отдалечава малко и вдига телефона:
– Шефе, купих картичката, сега отивам за подарък.