Йорданка Дерилова се завръща за две постановки в Софийската опера

„Натрупаха се роли, годините бързо изминаха. Трудно ми е да повярвам, че изтече толкова много време“, споделя певицата, която празнува трийсет години от сценичния си дебют. Щастлива е, че в тези празнични моменти отново ще пее на българска сцена по специална покана на директора на Софийската опера и балет Пламен Карталов.

Тя е в състава на две нови продукции. На 13 юли ще бъде Брюнхилде в „Залезът на боговете“ на Рихард Вагнер, новата продукция, с която се отбелязва 210 годишнината от рождението на композитора, а след това, в началото на август ще изпълни ролята на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини, нова постановка от програмата на Осмия фестивал „Опера на върховете“ – Белоградчишки скали.

Йорданка Дерилова дебютира на 10 март 1993 г. в Бургаската опера с ролята на Елизабет от „Дон Карлос“ на Джузепе Верди. Още е студентка, а неин преподавател в Музикалната академия в София е диригентът Иван Вульпе, който тогава е и директор на операта в Бургас. Интересен факт е, че ролята на крал Филип II изпълнява съпругът ѝ Красимир Дерилов. Дебютът ѝ в София е през 1997 г. отново в „Дон Карлос“.
„Когато подготвям роля, която вече съм изпълнявала, винаги търся да допълвам образа, да доизградя съдържанието. Промяната се случва и заради съзряването на гласа. В репертоара ми има роли, които постоянно пея на различни места, в различни постановки – модерни или класически. Смятам, че човек трябва да се постави в изискванията на режисьора, които във всеки един вариант са различни“, разказва Дерилова.
Партията на Брюнхилде тя вече е пяла в София, както и по време на гостуването на Софийската опера във Фюсен, Германия през 2015 г.

Като Чо-Чо-Сан дебютира на 11 май 1999 г. в Пражката опера, а последната постановка на тази опера, в която участва е от 28 април тази година в Десау.

Всъщност, Вагнер и Пучини са композиторите, които често изпълнява.

„Аз смятам, че стига гласът да позволява и певецът да знае как да подходи към ролята, как да я подготви и представи, стига да има качества, добра постановка и техника могат да се комбинират в италианската и немската музика. Певецът трябва да остава верен на себе си и да подхожда умно“, споделя певицата.

В творческото си портфолио Йорданка Дерилова има много партии.
„Само от Верди са дванадесет, от Пучини са шест, Леонкавало – Неда, Маскани – Сантуца, Пиерантонио Таска – Санта Лучия, Моцарт – Фиордилиджи, Донна Елвира, Дворжак – Русалка, Катя и вълкът – Княгинята, Вагнер – девет роли, Чайковски – Лиза, Мусоргски – Марина, Шостакович – Катерина Измайлова, Прокофиев – Рената в „Огнения ангел“ и Фата Моргана в „Любовта към трите портокала“, Тома – Миньон, Бетовен – Леонора, Рихард Щраус - Електра и Фелдмаршалката, Курт Вайл – три роли, Крженек – Диктаторът, Вебер - Агата от „Вълшебният стрелец“, Корнголд – Мариета в „Мъртвият град“, Яначек – Емилия Марти в „Делото Макропулос“. Допълвам Реквиеми на Верди, Моцарт и Симфонии – на Менделсон, Малер, Дворжак. Като си правя равносметка – огромен е репертоарът ми“.

- Остана ли нещо неизпълнено?

- Като се замисля, бих желала да изпея „Джоконда“, или „Андре Шение“, както и „Адриана Лекуврьор“. Това са неща, които съм си поставила като цел.

Следващият сезон в театъра в Десау отново ще бъде Изолда в „Тристан и Изолда“ на Вагнер, ще пее и в новата постановка на „Дон Жуан“ на Моцарт. Има и други проекти, които все още са необявени.

Йорданка Дерилова е завършила Софийското музикално училище „Любомир Пипков“, след това Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Специализира с Александрина Милчева в Академията „Борис Христов“ в Рим. Първият ѝ постоянен ангажимент е за Пражката опера през 1998 г. От 2003 е член на ансамбъла на театъра в Десау, където е и до днес. През 2009 г. е удостоена със званието Камарзангерин. За различни свои изяви тя е получила престижни награди като:
Номинация за певица на годината от списание „Opernwelt“ за дебюта си като Изолда от „Тристан и Изолда“ на Вагнер в Десау.
Наградата “Premio di Aida” на конкурса „Vissi d’Arte“ в Салерно през 2005 г. и наградата „Theo Theatre“ за най-добра певица.
Получава номинация и за известната чешка награда „Thalia“ за интерпретацията си на Тоска, а през 2016 г. печели самата наградата „Thalie Theatre“ за най-добра певица на 2015 г. в Чехия.

В България Йорданка Дерилова не пропуска възможност да гостува, винаги, когато има покана и е възможно да дайде.
Особено силна е връзката ѝ със Софийската опера и балет, където представя някои от най-значимите си роли. В предишната постановка на Вагнеровата тетралогия, тя получи ласкави отзиви от именити специалисти за образа на Брюнхилде в „Залезът на боговете“ по време на представянето тук в София и на гостуването във Фюсен, Германия през 2015 г.
Пол Досън-Боулинг „Wagner News“: Като Брюнхилде в „Залезът на боговете“ беше Йорданка Дерилова – висока, шеметно красива блондинка с по-остър тембър. Това беше добре дошло за нея сред колосалната оркестрация на „Залеза на боговете“ и влизането ѝ в огъня беше величествено.

За нея:

Крейг Ноубълс: Йорданка Дерилова, Брюнхилде в „Залезът на боговете“ подпали сцената, а не само погребалната клада на Зигфрид – с огромния си глас, с блестящи високи ноти и сигурен среден диапазон.

Кристина Празун „Suddeutsche Zeitung“: Най-убедителното изпълнение на вечерта дойде от Йорданка Дерилова като Брюнхилде. Докато във второ действие тя пее много спокойно, с ясна артикулация и широк спектър от емоции, в третото действие показва всички качества на своето драматично сопрано.

Рихард Далапоца „Rundschau Oberländer Wochenzeitung“: Роденото в София сопрано Йорданка Дерилова в ролята на Брюнхилде въздейства с великолепния си глас и забележително превъплъщение. Тя впечатли публиката преди всичко с височините и с лекотата на гласа си. Твърдо ангажирана в Десау като камерзенгерин, сигурно в бъдеще ще я чуем и на големите сцени…

Клаус Биланд „Der neue Merker“: Йорданка Дерилова, която с такъв интензитет пее височините и дългите пасажи на партията и при това с актьорско майсторство, е изключително впечатляваща. Тя изглежда млада и красива, че и като външен вид веднага ѝ вярваме като девойката на коня. Както Мартин Цонев, така и Дерилова без съмнение биха могли да пеят тези роли на всички големи сцени в Европа.

„С “моят” Вагнер се срещнах през 2006 година, когато интендантът и режисьор на операта в Десау ме попита дали искам и можем ли да направим операта “Тристан и Изолда”. Дотогава не бях се замисляла за Вагнер, бегло познавах творбите му и не съм имала интерес към неговото творчество. Винаги италианската музика е била мой фаворит. Казах му, че ще чуя и прегледам обстойно клавира и ще видим. За моя голяма изненада бях очарована, омагьосана и направо се влюбих в тази опера! Разбира се отговорът ми беше с въпросът “Кога ще направим премиерата?” Тя беше насрочена за следващия сезон и мина с огромен успех. За моя голяма радост бях номинирана за “Певица на годината” в списанието „Opernwelt“ за ролята ми на Изолде. Оттогава тази магична, завладяваща, титанична, с огромна сила на въздействие вагнерова музика ме завладя завинаги. Последваха следващите роли на Кундри (Парсифал), Венера (Танхойзер), Ортруд (Лоенгрин), Брюнхилде в целия „Пръстен“ (Валкюра, Зигфрид и Залезът на Боговете) и Сента (Летящия холандец). При Вагнер основна роля играе текстът, дълбокото вникване в съдържанието, подтекстът, въобще психологията на героите. Не можеш просто ей така да си изпееш музиката. Всяка една дума или израз е безкрайно важен, за да се постигне тази симбиоза от текст, музика и драма, и да бъде разбираемо за всички. Бих казала, че всяка една вагнерова роля е допринесла за моето по-нататъшно изграждане и израстване като певица. Щастлива съм, че моят репертоар е много богат и разнообразен. Сега много се радвам, че отново ще се превъплатя в ролята на Брюнхилде в “Залезът на боговете” в новата трактовка на акад. Карталов и със сигурност в изпълнението ми ще вложа нещо ново, дали ще е певческо, интерпретационно, дали душевно и емоционално, но ще е по-различно. Винаги се стремя да преосмислям, да подобрявам, да доразвивам и да усъвършенствам моите роли“. Все още бях студентка и дебютът ми беше в Бургаската опера в ролята на Елизабет в „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. Интересното беше, че бяхме на сцената със съпруга ми, който беше крал Филип II. Натрупаха се роли, годините толкова бързо изминаха. Трудно ми е да повярвам, че е изминало толкова много време.Първи спектакъл в толкова голяма роля? Не се случва на всеки. Като студентка бях в класа на проф. Иван Вульпе, който тогава беше директор в Бургас. Така че с него подготвих всичко и стъпих на сцената.

- Колко станаха ролите?
- В един общ преглед само от Верди са дванадесет, от Пучини са шест, Леонкавало – Неда, Маскани – Сантуца, Пиерантонио Таска – санта Лучия, Моцарт – Фиордилиджи, Донна Елвира, Дворжак – Русалка, Катя и вълкът – Княгинята, Вагнер – девет роли, чайковски – Лиза, Дама Пика, Мусоргски – марина, Шостакович – Катерина Измайлова, Прокофиев – Рената в Огнения ангел и Фата Моргана в любовта към трите портокала, Миньон на тома, леонора от Бетовен, Електра и Фелдмаршалката – Кавалерът на розата от Щраус, Курт вайл – три роли, крженек – Диктаторът, Агата от Вълшебният стрелец на Вебер, Корнголд – Мариета в Мъртвият град, Яначек емилия марти в Делото Макропулос,Реквиеми на Верди, моцарт и симфонии – Менделсон, малер, Дворжак. Като си правя равносметка – огромен е репертоарът.

- За вас не е проблем да правите както италиански така и немски репертоар.
- Да, тези години в Германия ми дадоха много, но включвам и чешкия период, където бях пет години.

- Вагнер е сред композиторите, които са в репертоара ви.
- Аз смятам, че стига гласът да позволява и певецът да знае как да подходи към ролята, как да я подготви и представи, стига да има качества, добра постановка и техника могат да комбинират италианска и немска музика – Вагнер и Щраус като трябва да изхожда внимателно. Трябва да е верен на себе си и да подхожда умно.

Следващият сезон ще превим Тристан и Изолда и Дон Жуан, както и други проекти, които запазвам все още необявени.

Йорданка Дерилова е поканена отново да пее в новата постановка на Пръстенът на нибелунга.

- Остана ли нещо неизпълнено?
- Като се замисля бих желала да изпея Джоконда, или Андре Шение, Адриана Лекуврьор. Това са неща, които съм си поставила като цел.

Коя е Йорданка Дерилова?

Йорданка Дерилова (сопран) завършва НМУ “Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров” (1993), специализира в Академията в Рим при Александрина Милчева. Дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Елизабет в “Дон Карлос” от Верди (1993) и Дездемона в “Отело”от Верди (1995). През 1996 г. получава ангажименти в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Мими от “Бохеми” на Пучини и Амелия от “Бал с маски” на Верди. През следващите години пее на сцената на Софийската опера – Елизабет (“Дон Карлос”) и Амелия (“Бал с маски”). От 1998 г. датират ангажиментите ѝ в Пражката опера. през 1999 г. гастролира в Швейцария с “Тоска” и Елизабет от “Дон Карлос”, а от 2000 г. е постоянен гост на Националния театър в Манхайм с ролята на Амелия от “Бал с маски”. През лятото на 2000 г. гастролира в Австрия с ролята на Абигайл от „Набуко” в Летните музикални тържества в Сан Маргаретен в суперпродукцията на Джанфранко де Босио, с участието на Паоло Джаванели, Аскар Абдразаков, Валтер Донати. Следват гастроли в Мюнхен, Нюрнберг, Лайпциг, Франкфурт, Линц и Брегенц с ролята на Абигайл. През лятото на 2001 г. гастролира в Грац на Открита сцена в ролите на Аида и Абигайл. Пяла е в Бърно и Братислава, а през ноември 2001 г. гастролира в Япония - Токио, Осака, Сапоро, Кагошима, Фукуока в ролята на Аида, където партнира на Хозе Кура. През 2002 г. участва в Мартенския музикалния фестивал Доха - Катар и в премиерата на “Аида” на Открита сцена под ръководството на Дейвид Крешенци, с участието на Франко Ферари, солист на Миланската скала. През лятото на 2002 г. гастролира в Австрия с ролята на Тоска. През 2004 г. има гастроли в операта на Палм Бийч - Флорида, САЩ с ролята на Манон от “Манон Леско” на Пучини.

Вече 15 години Йорданка Дерилова не живее в България, но с удоволствие участва в български постановки, когато получи примамливи покани. Така през 2009 г. тя беше Одабела в операта ”Атила” от Верди – премиера на Варненската опера, а тази година участва в постановката на академик Пламен Карталов „Залезът на боговете" от Вагнер.
За високото си майсторство Йорданка Дерилова е удостоена с титлата “Kammersängerin” – най-престижната музикална награда на Германия за оперен певец през 2009 г.

10.07.2017
Събитието наистина се случи! След 28 години, когато за последен път на сцената в Летния театър „Кайлъка“ бе поставена операта „Ернани“от Джузепе Верди, плевенската публика стана снощи отново съпричастна на невероятен оперен спектакъл – операта „Набуко“. Плевенска филхармония под диригентството на Маестро Н“айден Тодоров, солистите Йорданка Дерилова, Александър Крунев, Ивайло Джуров, Елена Чавдарова и ОХ „Гена Димитрова“, с диригент Анелия Дечева, хора на Русенската опера бяха главните действащи лица на откритата оперна сцена под нестихващите аплодисменти на меломаните. Отлична оценка и за декорите, светлините и звука! Събитието бе част от проекта на Плевенска филхармония „Сцена под звездите” и е под патронажа на кмета на Община Плевен Георг Спартански. Припомняме, че в концепцията на новия директор на филхармонията Любомир Дяковски, една от основните цели е връщане на стария статут на Плевенска филхармония с открита оперна сцена. Изключително тежка и амбициозна задача, която ще бъде реализирана с огромна енергия и обич от страна на всички участници! Вече може да бъдем сигурни в реализацията на тази идея! Първата стъпка с оперния спектакъл „Набуко“ е направена!

И още :

Камерната певица Йорданка Дерилова е член на ансамбъла на Anhaltisches Theater Dessau от 2003 г. Завършила е Музикалния колеж „Л. Пипков” и Музикална академия „П. Владигеров” в София и продължава образованието си в Академия Б. Христов в Рим. Сопраното дебютира в Бургаската опера в ролята на Елизабета от „Дон Карлос“, пя в Националната опера София и в почти всички оперни театри в България. През 1998 г. следва постоянен ангажимент в Пражката държавна опера. Пее на оперни сцени в Италия, Швейцария, Австрия, Холандия, Литва, Кипър, Катар, Турция, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Франция, Испания и Германия. По време на постоянния си ангажимент в Anhaltisches Theater в Десау, тя дебютира като Изолда в Тристан и Изолда, за която е номинирана за наградата Певица на годината от списание Opernwelt. Удостоена е с наградата “Premio di Aida” на конкурса Vissi d’Arte в Салерно (2005) и наградата Theo Theatre за най-добра певица. Тя беше номинирана и за известната чешка награда Thalia с интерпретацията си на Tosca. Върхът на 2009 г. беше наградата със званието Kammersängerin. Централните роли в нейния репертоар включват заглавните роли: Аида, Брюнхилда в Валкюра, Зигфрид и Гьотердаммерунг, Турандот, Лейди Макбет, Електра, Тоска, Абигайл Набуко, Амелия Бал с маски, Одабела Атила, Мадам Бътерфлай, Изолда в Тристан и Изолда и Ортруда в Лоенгрин, с когото е гостувала в множество известни къщи, включително Залцбургската фестивална зала, Кралската опера в Стокхолм, Театър Масимо Белини Катания, Фестивална зала Брегенц, Национален театър Манхайм, Театър Дортмунд, Хановер, Мюнхен (Гащайг), в летния фестивал Sankt Margarethen, Opéra de Massy & Paris Saint Germain, Барселона в Palau de la Musica и във Festspielhaus Füssen. През 2016 г. печели наградата Thalie Theatre за най-добра певица на 2015 г. в Чехия. За сезони 2016 – 2018 г. е ангажирана за ролята на Лиза в „Пике Дам“ (Чайковски) в Театър Кемниц и в Националната опера Острава (Чехия) за ролята на Катерина Исмаилова в „Лейди Макбет от Мзенск“ (Шостакович). Theatre Enschede в Холандия я ангажира за сезон 2018/2019 с ролята на Мариета в Die tote Stadt (Korngold). През 2019 г. тя е гост в новата постановка на операта Турандот в Театър Дортмунд и възстановката в Театър Кемниц в ролята на Турандот (Пучини). През следващия сезон (2020 г.) тя ще пее ролята на Брюнхилда във възстановката на „Валкира“ (Р. Вагнер) в театър Кемниц. През 2020 г. е ангажирана и с ролята на Мариета в операта „Мъртвият град“ (E.W. Korngold) в Националната опера Острава (Чехия). През 2021-2022 г. тя участва в различни роли в известни оперни театри, включително като Абигайл в Националната опера в Острава, в OpenAir Sommerfestspiele Seebühne Bremen с Аида и Абигайл, а през 2022 г. в Дортмундския театър в ролята на Тоска. Тя също така гостува с ролята на Турандот в Театър Саарбрюкен и Театър Регенсбург. 2022-2023 е ангажирана за ролята на Леонора в операта "Трубадур" в Театър Люнебург. Пяла е и премиерата на „Трубадур" в Театър Хаген. През 2023 г. се завръща като гост в Театър Саарбрюкен в ролята на Дона Леонора в операта „Силата на съдбата" от Верди.

Оля Ал-Ахмед