Беларус - магията на сламата (ВИДЕО)

Във Витебск се проведе 32-ият фестивал на изкуствата "Славянски базар", който тази година е с впечатляващ мащаб – близо 6000 артиста от 35 страни, на 23 локации участваха в 200 културни прояви! Над 100 000 души са посетили тази година фестивала в град Витебск.

На XXXII Международен фестивал на изкуствата "Славянски базар във Витебск", тази година се проведоха стотици културни мероприятия на открити сцени разположени в двадесет и три точки в алеята на занаятчиите. Песни и танци се развихриха зад всеки ъгъл, но най-интригуващото бе, че на всички тези сцени и площадки можеха да се видят най-големите театрални и естрадни звезди на Беларус. Пленяващи бяха и многобройните алеи на занаятите и занаятчиите. Въртиш се в абсолютен лабиринт, от който не можеш да се измъкнеш – всяка алея те води към поредната друга с все по-красиви сувенири направени от ръцете на талантливите беларуски занаятчии.

Вървях си по приказното градче на занаятите в град Витебск по време на фестивала „Славянски базар“, вървях без цел и посока, не знаех на кой от занаятите да се спра, какво и откъде да си купя, защото бях толкова объркана от многообразието на занаятчийството, от таланта на майсторите – художници, от кадърността на техните златни ръце създали толкова много красота! Не можех да изкупя цялата красота на занаятчиите от Витебск, но поне мога да ви разкажа за тях и техните творения в поредица от репортажи.

Днес ще се спрем на плетенето от слама характерно за Беларус. Беларуските произведения от слама нямат аналози в света, те са една от най-отличителните национални форми за разкриване на духовните ценности и художествените традиции на беларусите. А определението "беларуска слама" придоби значението на национална марка. В 85 региона на Република Беларус повече от 200 занаятчии, сред които 20 имат почетното звание „Народен майстор на Беларус“, представят този занаят на високо художествено ниво.

Плетенето на слама в Беларус е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Дълго може да се говори за плетивата от слама, но в Беларус те имат мистично значение. Традициите повеляват някои интересни неща, които трябва да се спазват...

Произходът на занаята

„Сламоплетенето“ е един от най-старите занаяти в света. Върху парчета от древноегипетска керамика изследователите откриват отпечатъци от изделия от тъкана слама. В Беларус сплитането на слама се практикува отдавна. Покривите на жилищата преди време са били покривани със слама, тя се е използвала и за постелка и фураж за добитъка, обувала и обличала хората в селата и дори в градовете, служела е като матрак, одеяло, постелка и дори легло, а в слабите икономически и бедни години се е смесвала дори в хляба. От сламата са правени домакински съдове, шапки, играчки и бижута. Да не говорим да великолепните дрехи, рокли, ризи и автентични беларуски шапки.

Мистиката

Плетенето на слама в обредите на белорусите

Различните сламени фигури не са просто играчки, те са символи на божествата, защитниците и най-различни талисмани.

Конят – героят на много вярвания и приказки - винаги придружавал човека и е бил негов верен другар, приятел, съветник и защитник; козата е символ на реколтата и плодородието; куклата – Майка-прародителка се е смятала за закрилница на жените и се е слагала във всеки дом, където има женско чадо, момиче или мома за женене; птиците пък са душите на предците, защитават и помагат на живеещите на Земята.

Най-древната и широко разпространена традиция е запазването и украсяването на първия "зажиничен" и последния "дожиничен" сноп. В повечето култури по света вярата в Духа на жътвата, който живее в зърното и чиято къща човек разрушава след жътва, е била много силна. Известни в много страни по света, тъкане под формата на клетки, венците са били призовани да служат като временно убежище за Духа на полето, който е загубил дома си. Да го укротят и да забрави обидата, че са нарушили неговите покои при жътва...

В Беларус тази функция се изпълнявала от "брадата" или "Божията брада" - украсени некомпресирани колоси, които винаги били оставяни на полето в знак на уважение към Духа на жътвата.

Подготовка на материала

За тъкане се използва главно ръжена слама, тъй като сред житни растения, стъблото на ръжта има най-голяма дължина и е издръжливо. Пшеничната слама също е подходяща за тъкане, но е по-къса, по-едра и по-дебела от ръжената. За тъкане на малки детайли и декоративна обработка на продукти се използва овесена слама, която има красив жълт оттенък, но стъблото не е достатъчно дълго.

Сламата, събрана на ръка, е най-подходяща за тъкане и трябва да се събира по различно време - тогава тя ще бъде с различни нюанси: от зелено до ярко жълто. Сламата се изсушава, почиства и накисва в гореща вода. След това тя става гъвкава и еластична. В народното изкуство често се използват сламки, боядисани с естествени багрила: те се варят във вода с добавяне на кора от лук за подобряване на жълтия цвят, шишарки от елша или дъбова кора за придаване на кафяв оттенък.

Видове тъкане и плетива

Има четири основни вида тъкане: спирални, прави, плоски и триизмерни плитки.

Най-разпространеното е спиралното тъкане. По този метод са се изработвали кутии, съдове за съхранение на храна, дрехи, зърно и брашно, както и кошери, и мебели. Правото тъкане и плоските плитки са използвани като заготовки за сламени шапки, каскети, ленти, диадеми да коса, брили, кошници, кошове и ковчежета за бижута. Обемни плитки са били изтъкавани предимно за декоративни предмети. В края на 18 - началото на 19 век. този вид тъкане се използва при създаването на църковни интериори. Изработени от обикновен широко достъпен материал, сламените кралски врати в скромния интериор на селските църкви изглеждал не по-зле от позлатените. Царските порти, както и плетените иконостаси, пресъздадени от изследователи въз основа на оцелели образци от 18 век и направени от майстор Вера Евгениевна Солдатова, са в църквата-музей в чест на Свети пророк Йоан Кръстител.

Инкрустация от слама

Най-ранните образци на продукти, инкрустирани със слама, датират от 18 век. Сламени ковчежета, табакери, великденски яйца, кутийки за бижута и тоалетни принадлежности. За инкрустация занаятчиите най-често използват ръжена слама. Нарязват се на квадрати, „диаманти“ във вид на ромб или ивици и след това се залепват към повърхността. За да се увеличи контрастът между сламената шарка и тъмния фон, декорираната повърхност се лакира.

Сламен "Паяк"

Най-мистериозните изделия от слама са висящи сламени конструкции, известни като - "паяците", които се изработват до деня на зимното слънцестоене.

Паяк с мрежа в мирогледа на нашите предци символизира Създателя и неговото творение - Вселената. Очевидно творческата енергия на паяка е трябвало да бъде прехвърлена към следващата реколта: неслучайно колосите за такъв вид висулка са избрани от най-добрата част от събраните пръчки. Най-често срещаната форма на "паяците" е пирамидална. Тя е и най-трудна за изпълнение. Казват, че под навеса на сламените пирамиди се усеща необичайно спокойствие. Такъв сламен паяк трябва да виси над портата на всеки дом – за спокойствие, равновесие, разбирателство, любов и здрави отношения. „Паяците“ под формата на топка символизират слънцето, разнообразно украсени с орнаменти от слама, хартия, семена и пера. „Паякът“ се закачал на най-почетното място в къщата – червения ъгъл, над масата. Беларусите спазвали волята на предците си, а заръката била паякът да се върти много бавно в топлия въздух, който се издигал от храната и хвърлял сенки. На плетените паяци им приписвали способността да събират негативна енергия в себе си.

В деня на пролетното равноденствие „паякът“, който е служил през цялата зима, задължително се изгаря.

Какво още е добре да знаем за плетенето на слама в Беларус?

На 17-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО на 1 декември в Мароко беше взето решение за включване на беларуската номинация „Сплитането на слама в Беларус: изкуство, занаяти, умения“ в представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Номинацията е подготвена през 2020-2021 г. с финансовата и организационна подкрепа на Министерството на културата на Република Беларус. Беларуските произведения от слама нямат аналози в света, те са една от най-отличителните национални форми за разкриване на духовните ценности и художествените традиции на беларусите.

Няма да е преувеличено да се каже, че в Беларус този вид занаят намери нов живот, обогати арсенала на народното изкуство с нови находки и се превърна в масов вид модерно изкуство.

Определението "беларуска слама" придоби значението на национална марка.

Художествените изделия и сувенири от слама са безпогрешно свързани с Беларус, те свидетелстват за творческите способности и трудолюбието на беларусите. „В Беларус сламоплетенето се практикува отдавна. Този занаят има повече от хиляда години зад гърба си. Началото на използването на слама от източните славяни като материал за тъкане датира от периода на разширяване на земеделието на границата на II-I хилядолетие пр. н. е. Този занаят води началото си от древните ритуали, свързани с култа към хляба и плодородието", споделят от Министерството на културата.

"Пластичността и художественият потенциал на сламата са разкрити с любов и умело се внедряват в най-добрите произведения на народното изкуство. Предците на беларусите са смятали този занаят за еквивалент на златото и следователно, без съмнение, те са могли да го използват върху луксозна църковна украса, например на царските порти - главните порти на иконостас в православен храм. В края на 18-ти - първата третина на 19-ти век в беларуската Полисия (Дрогичински и Кобрински райони на Брестска област) се формира местна художествена школа за създаване на сламени иконостаси за православни църкви. Има два примера за иконостасни сламени порти от началото на 19 век в Националния художествен музей на Република Беларус и един в Гродноския държавен историко-археологически музей-резерват. Преки аналози на тези произведения на изкуството не са идентифицирани никъде по света. Царските порти от иконостасите на полеските църкви са уникални образци на белоруското сламотъкачество с висока сложност, които са се превърнали във връх на умението на сламотъкачите.

"През първата половина на 20-ти век плетенето на слама се използва широко и навсякъде. Сламените предмети от бита и украшенията се успешно се продават на пазарите, търсени са сред селяните и гражданите като оригинална декорация на традиционен интериор. През този период развитието, популярността и славата на белоруското сламотъкачество извън републиката се определят от няколко фактора: първо, разработването и производството на сувенири и декоративни и утилитарни продукти от слама в създадените фабрики за художествени занаяти в Брест, Могильов, Чечерск, второ, разширяването на методите за изразителност на плетеното на слама, създаването на жанра на декоративната анималистична скулптура в творчеството на изключителните майстори - Вера Гаврилюк, Таисия Агафоненко, Лариса Лос, Лидия Главацкая, Тамара Павловская.

Значителна роля в развитието на съвременното сламоплетене в Беларус изиграва музеефицирането и реставрацията на уникални сламени произведения от миналото - сламени царски порти от иконостасите на селските църкви в Полесието в началото на 19 век, изложбена дейност на регионално, републиканско и общосъюзно ниво. До края на 20 век белоруското сламотъкачество процъфтява, неговият характер и стил се променят. През 2003 г. и 2005 г. Минск е бил домакин на международни фестивали на изкуството от слама провеждани ежегодно в беларуската столица. През 2019 г., по инициатива на Министерството на културата на Република Беларус, на регионално ниво, съвместно с културни институции и научни организации, е направено проучване и регистрирано текущото състояние на съществуването и развитието на сламоплетенето в Беларус.

Резултатите от тази мащабна работа показват, че в 85 региона на Република Беларус повече от 200 занаятчии, сред които 20 имат почетното звание „Народен майстор на Беларус“, представят този занаят на високо художествено ниво. От ведомството отбелязват още, че сред занаятчиите преобладават жените. Мъжете практикуват предимно създаването на традиционни продукти, използвайки техниката на спирално тъкане: големи съдове, мъжки шапки, ритуални коледни маски, сламени пластики и др. Повече от 100 занаятчии работят в културни институции: къщи на занаятите и центрове за народно творчество. Около 50 магистри преподават в учебни заведения. Някои майстори работят като индивидуални предприемачи, занаятчии, собственици на занаятчийски школи, ателиета и работилници.

Плетенето на слама е важна част от беларуската култура и изкуство, отразява всички превратности на социалната история на народа, неговия характер, умствени и духовни предпочитания.

Тази практика има изразителен екологичен контекст. За своите цели занаятчиите използват изключително естествен материал, който се извлича по традиционни методи. Дългите стръкове ръж или пшеница се режат ръчно със сърп, за да се запази качеството и еластичността им, както и цветовите особености.

Културната стойност на елемента се характеризира с разнообразие от използване на материала и занаятчийски техники, форми на продуктите. Както вече споменах по-горе има четири основни вида художествена обработка на слама, наричани по различен начин: спираловидно тъкане, тъкане на прави и обемни плитки, сламена пластика - апликация, изграждане от сламки , т.н. "паяци". В художественото тъкане на слама се използва широк спектър от технологични методи: използването на усукани и плоски плитки, ромбични вложки, флагели, наклонени разрези, различни тъкани от плоски сламки, формиране на триизмерни фигуративни продукти върху специална рамка, спирала тъкана от снопчета слама, вързани с върбова плитка или канап, и други методи за обработка на слама и формоване на продукти, позволяващи постигане на изобилие от форми и изключителна декоративност на произведенията.

„Сплитането на слама е изразителен феномен на беларуската култура и нейното опазване и развитие, това е една от приоритетните области за опазване на културното наследството на страната.

На законодателно ниво в Беларус принципите за запазване и създаване на условия за развитие и предаване на традициите на народните изкуства и занаятите на потомците са определени от Кодекса на Република Беларус за културата, регулира дейността на занаятчиите и занаятчийските сдружения, техните права и определени преференции са защитени, включително данъчни облекчения и възможност за различни стимули. Например, титлата "Народен майстор".

Художествената практика на сламоплитането е жива традиция, която непрекъснато се обогатява. В страната е изградена система за обучение на занаята, предаване на знания за технологията на обработка на материала, приемствеността на неговите художествени традиции. В цялата страна има изградена мрежа от образователни и културни институции за деца и възрастни, които преподават сламоплетене. Провеждат се изложби и фестивали на занаятите и народното изкуство, включително състезания по тъкане на слама като част от фестивала на изкуството „Славянски базар“ във Витебск.

Плетенето на слама се изучава дори в Беларуския държавен университет за култура и изкуство, Беларуския държавен педагогически университет и други образователни институции в страната. Държавните музеи придобиват произведения от най-видните майстори на сламоплетенето и формират богати музейни колекции. Най-значимите колекции от изделия от слама са изложени в Националния художествен музей на Република Беларус, Националния исторически музей на Република Беларус, Музея на древнобеларуската култура, големи регионални музеи. Националната академия на науките на Беларус, катедрите по етнология и фолклор на водещите университети в страната, както и регионалните фолклорни центрове се занимават с идентифицирането, изучаването и популяризирането на тъкането на слама.

Между другото, беларуската слама стана петият национален елемент в списъците на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО - наред с коледния обред "Коледни царе" в село Семежево, празника в чест на почитането на иконата на Богородица Будславска в Будслав, Мяделски район на Минска област, пролетния обред „Юриевското хоро“ в село Погост в Гомелска област и културата на горското пчеларство в Беларус на примера на Лелчицкия район на Гомелска област.

Оля Ал-Ахмед, „Славянски базар“ , Витебск, Беларус