Наталия Грейс: Нищетата се намира в неизмитата глава

Наталия Грейс провокира за размисъл с радикалното си мнение за генетичната сиромашия

Къде се намират корените на бедността? Каква е вероятността тя да е заложена в нас самите?

Бизнес-треньорът и известен лектор Наталия Грейс в една от своите книги се опитва да отговори на тези въпроси. Тя е сигурна, че съществува Закон за генетичната бедност. Той обяснява защо хората сами се програмират да бъдат бедни.

1. Манталитет

Като деца ходехме у една съученичка и често скачахме по дивана, докато техните ги нямаше. Много ни радваха пружините, които на места съвсем бяха стигнали до тапицерията. Изпадахме в див възторг от залповете прах, които излизаха от дивана, докато се друсахме на него.

Двайсет години по-късно навестих старата си приятелка и с ужас видях в хола същия диван, върху който скачахме като деца. Изглеждаше по оня си начин от едно време, но сега бях потресена от сиромашията в обстановката.

Наум пресметнах колко би могъл да струва един нов диван, няколко клеясали от мръсотия столове, счупено и залепено нескопосано със станиол огледало.

Докато разговаряхме аз мислено избелвах тавана и сменях тапетите. Искаше ми се да измия прозорците, оцапани от мухите, да изхвърля пръчките и картонените кутии, подаващи се из под дивана, счупената саксия, превързана с найлонов женски чорап.

„Ами ако са зле с парите?“ — помислих си… Но мозъкът ми се съпротивляваше и ми предлагаше да купя поне една евтина нова мушама за масата. Където и да погледнех виждах някакво парче от нещо, мръсотия, петна и боклуци.

Изведнъж мозъкът ми попита: „Как мислиш, защо до бедността винаги има и мръсотия?“ Сега ви питам същото.

Дори ако замените думата „винаги“ с „почти винаги“ или с „често“, положението няма да стане по-леко.

Мръсотията е проява не на безпаричие, а на манталитет. Мръсотията и бедността са съседи, значи и бедността е въпрос на манталитет.

Нищетата се намира в неизмитата глава.

2. Еснафлъкът

Имах изумителна учителка по литература в училище – Тамара Георгиевна. Широко скроена жена с нестандартно мислене. Много проницателна.

Веднъж тя спомена една фраза, която запомних за цял живот. Някой я попита какво точно означава еснафлък и тя отговори:

„Еснафлъкът означава да пиеш от стара, нащърбена чаша, докато новият ти сервиз стои от години неразопакован в килера“.

Така е прието в много руски домове: заделени са бели пари за черни дни. Има купища посуда за празник или за пред гости.

И какво става – в очакване на „белите дни“ животът се изпълва само с „черни“.

За този, който живее с очакване за бъдещето, то никога няма да настъпи.

И тогава разбрах, че е срамно да си беден, срамно е да си мръсен. Срамно е да имаш в главата си разруха, която неизбежно се отразява и на жилището ти, и на манталитета на децата ти.

Животът в очакване на бъдещето, води до разруха.

3. Комплексът „Пепеляшка“

Познавам една жена, която 20 години спестяваше, за да си купи вила. Тя сама възпитаваше две дъщери. Децата живееха полугладни. Ядяха само каша.

Голямата ми сподели веднъж как се срамува да излиза с кадифения си износен панталон с кръпки на коленете. Момичето растеше и по някакъв странен начин панталонът растеше с нея. Сантиметър след сантиметър подгъвът се обръщаше. Разбира се, че издайническата ивица беше не толкова избеляла като останалия плат и сиромашката хитрост се виждаше отдалеч.

Тук няма да се спирам подробно са държавното ни устройство, което не позволява да се печелят нормални пари. Целта ми е не да крещя срещу системата, а срещу гнилочта в мозъците ни. С едни и същи пари можеш да изглеждаш достойно или като прошляк.

Когато майката най-сетне купи заветната вила, вече порасналите дъщери нямаха абсолютно никакъв интерес към имота, но постоянно упрекваха майка си, че не ги е научила какво значи да си жена. Те развиха комплекса „Пепеляшка“.

Те, привикналите да виждат изтърканите кресла, старата посуда, оръфаните кърпи и избелелите дрехи, като големи жени се страхуваха да харчат пари за себе си.

Всеки път, когато купуваха нещо, настроението им се разваляше. Те се чувстваха недостойни да притежават нови хубави дрехи ли предмети.

Ето това, приятели мои, наричам аз с две думи – генетична бедност. Тя вече е в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите.

Страхът да похарчиш пари за себе си ви прави бедни.

4. Подсъзнателното програмиране

Децата, които виждат прашасали ъгли, несъзнателно се програмират за бедност. Още в пубертета те започват да осъзнават нейната тежест. Още Чехов е писал, че изтърканите стени и мръсните коридори влияят лошо върху способността на студента за обучение.

Мръсотията и бедността потискат човека. Животът в бедна обстановка го програмира да е беден.

Можете да ми опонирате, че ако някой намрази сиромашията, това ще го стимулира да се развива и да спечели много пари. Аз ще ви отговоря, че много повече са тези, които се пречупват под непосилното бреме на бедността.

Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен. Изгонете далеч от себе си бедата. Изгонете бедността.

Харесвам фразата „Богатството е състояние на ума“. И бедността също е състояние на ума.
Богатството и бедността са състояния на вашия ум и вашите мисли.

Из „Законите на Грейс“