Още веднъж за Зиези и стига толкова! Засега

Милена ВЪРБАНОВА

Аве, многострадален български зрителю на псевдоисторически клипчета! Налага се отново да те върна към прословутия Зиези - "тракийския прародител на българите", защото глупостта и невежеството спирачка нямат.

Ето ни пак в изходната точка, породила полемиката около "Зиези", а това е фразата в Римския анонимен хронограф от 354 г.( "пардон, най-точно е да кажем в Liber Generationis" ) "ZIEZI EX QVO VULGARES", обявена за първото споменаване на етнонима "българи" в писмен паметник.

В настоящата статия изобщо няма за се занимавам с въпроса дали тази фраза е част от първоначалното съдържание на хронографа или е добавена по-късно. В случая дори не ме интересуват мотивите, поради които Vulgares да причислени към потомците на Сем - неволно ли е станало това или съзнателно ( по този въпрос имам собствена идея, която ще изложа по-късно ). Конкретно в настоящия текст за мен е важно дали понятието "Зиези" - "прародител" или нещо друго - наистина е съществувало в някаква форма в древността или хронистът ( респективно авторът на приписката ) го е изсмукал от пръстите си. Или погрешно го изписал, имайки предвид някаква друга дума.

И така, приятели и опоненти, чест за мен е да доложа, че терминът "зиези" наистина е съществувал в дълбоката волска и етруска старина и той наистина е свързан с българите, но това не е име на въображаем "тракийски прародител", а кръвен, родов код, който се повтаря поне на две места в епиграфски паметници от волския град Сатрикум ( някои "изследователи" по-рано наричаха този археологически обект "Сатрианум" и си въобразяваха, че в него все още е цъфтял живот през 20 в. - нейсе! ).

Кодът IEI, който разчитам като ZIEZI, е видим в последните три буквени знака в надписа на волски език с волска писменост върху Accetta Satricum, чийто собствен прочит вече предложих на българския читател. Той обаче е ясно различим и върху друг епиграфски паметник от Сатрикум - т.нар. Lapis Satricanus. Това е надгробен надпис върху жълт камък, който има няколко сходни интерпретации от специалистите и аз смятам, че съдържанието му в общи линии вече е разкрито:

(?)IEI STETERAI POPLIOSIO VALESIOSIO SVODALES MAMARTEI

"Другарите на Публий Валерий поставиха ( в името ) на Марс".

Това, което все още продължава да тревожи лингвистите, са трите буквени знака - IEI - в началото на надписа . Точно тук от камъка е отчупено парче ( да се чудиш нарочно или по волята на злата съдба ), но буквите IEI все пак ясно личат. Някои ги тълкуват като израза "на него" ( близки са по звучене с латинското eius ), други виждат в тях показателното местоимение "този", а трети ги обявяват за окончание на неизвестна дума, която почти изцяло е изгубена поради отроненото парче, върху което е била написана.

Ако обаче местоименията "този" или "нему" ( "на него" ) могат да имат смисъл в надписа върху Lapis Satricanus, то в този върху Accetta Satricum, завършващ с буквосъчетанието IEI, подобни местоимения са нонсенс.

Но фактът е факт - върху две различни реликви от Сатрикум са изписани заедно знаците IEI. Това едва ли е случайно.

Дешифрирам въпросното буквосъчетание като формула за "род и кръв", която вероятно често е фигурирала в надгробията на волските и е била знак за тяхната кръвна общност. Обосновавам това свое предположение в статията си "Тайната на словото Цион", публикувана във в."Словото днес" ( орган на СБП ) и в някои електронни сайтове. Напомням, че понятието Zion, Sion е предеврейско - така се нарича аморейският цар на Есевон, засвидетелстван в Петокнижието.

Zi е прадревно понятие, свързано с "кръвта". Италианската дума zio означава "чичо" - "родственик", "родна кръв". Приели сме, че роднинската терминология в съвременния български език, е наследство от древните българи - нали така? Почти във всяка своя статия давам нови доказателства за близостта на волски, етруски и българи. Ето защо смятам, че отнасящата се към волските формула IEI ( Ziezi ), представлява и български родствен и кръвен код.

Надявам се някой чул-недочул да не раздуха в пространството новината, че "великият тракийски прародител на българите" всъщност се е наричал Чичи - от "чичо"! Но пък кой знае - понякога се шегуваме, а шегите ни вземат, че се окажат ... истина.

И още нещо - за сведение на фалшивите "познавачи" на етруския език. "Мамерций" не значи Мамарчев, а Марс.

Оттам идва името на Мамертинската тъмница, в която да затваряни високопоставени военнопленници и държавни престъпници. Друг е въпросът, че българското фамилно име Мамарчев наистина произлиза от волското название на бог Марс и това е още едно доказателство за кръвното родство между двата древни народа.