21 юни 1996 г. Умира Кирил Варийски

На 21 юни 1996 г. умира Кирил Варийски. В последните месеци от живота си той е отвратен от тогавашна България, превърнала се в „държавата на милионерите, кучетата и пенсионерите“. На 14 юни 1996 г., седмица преди края, Варийски пише автобиография от 15 реда, която завършва с изречението „В момента съм безработен“.

Актьорът е роден на 28 октомври 1954 г. в Пловдив.

Завършва Френската гимназия в родния си град, след която актьорско майсторство при проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ (1980).
Разпределен е в Родопския драматичен театър – Смолян.

След него работи в театъра на Пазарджик, а след това 4 години е в трупата на Сатиричния театър. Участва и в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Ролята с която става известен е във филма „Йо-хо-хо“ (1981), припомня plovdivtime.bg.

За нея получава наградата на филмовия фестивал в Москва и наградата на артистите в България (1983). Отличен с наградата на САБ за млад артист за ролята на Миша Зайцов в „Жестоки игри“ от Ал. Арбузов в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1983), II Награда за актьорско майсторство на III Национален преглед на българската драма и театър за ролята на Славчо от „Максималистът“ (1984), III Награда за актьорско майсторство на Националния преглед на камерните постановки за „Животът макар и кратък“ на Станислав Стратиев, Враца (1986).

От 1989 г. е член на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. Има много участия в ежегодния фестивал на сатиричната и хумористична песен „Златния кос“. Участва в Златния Орфей с песента „Мъже“, заедно с Борко Чучков. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си.

През 1995 г. е издадена стихосбирката му „Лора“, посветена на дъщеря му.

По-известни филми с негово участие са: „Йо-хо-хо (1981) – актьорът, черния пират, „24 часа дъжд“ (1982) - Марински, „БорисI“ (1985) – Курт, „Съдията“ (1986) – Околийският началник, „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990) – Живко Петров Ташков, „Живот на колела“ (1992) - Мишо, сериалът „Жребият“ (1993) – Стефан Неделев, „Комитски времена“ (1994) – поп Сотир и др.

Последният филм с негово участие е френската кримка „Бюро за убийства”, където си партнира с Орнела Мути. По ирония на съдбата Кирил играе тъжен и отчаян тип, почти изхвърлен от живота. Неудобно му е даже да застане до ослепителната италианка. По-късно се шегува: „Че аз дори нямам пари да я поканя на едно кафе. Как да имаш самочувствие като мъж пред такава жена?”.

Филмът излиза на екран година след смъртта му. На екрана се изписва надписът „Посвещава се на големия български актьор Кирил Варийски”.

ЗАВЕЩАНИЕ ЗА СБОГОМ

на Лора

Когато настане време,

когато светът ми задреме.

Ти не плачи за мене.

Моля те, не плачи за мене...

Когато отида дори в рая –

и това не е сигурно, Лори, и това не зная...

Помни, това не е края.

Remember me, това не е края...

Защото когато и ти ще създаваш,

чрез теб, Лори, и аз малко оставам.

Така че недей се предава.

Моля те, не се предавай...

Та когато, коте, настане време,

когато светът ми задреме,

ти недей плака за мене,

моля те, не плачи за мене.

Знай, че ще ми е страшно прекрасно,

дори и в съня ти,

да чувам отгоре по няколко пъти, ясно,

твоето нежно и моето любимо

„ТАТИ?...”