Театърът е навсякъде, където диша човешко общество

27 март е обявен за Световен ден на театъра по инициатива на Международния театрален институт към ЮНЕСКО през 1961 година. За да се отбележи този най-важен за театралната общност празник, по света се организират различни национални и международни събития.

У нас ежегодно на тази дата се връчват националните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България, които носят името на митичния герой, полетял опасно близо до слънцето – точно както безпаметно отдадените хора на изкуството, които често изгарят в своята мисия. Тази вечер те за пореден път ще намерят своите нови лауреати в Народния театър „Иван Вазов“.

Едно от най-вълнуващите за гилдията събития в този ден е създаването и разпространението на ежегодното театрално послание, в което авторитетна личност споделя своите възгледи за театъра и неговата духовна кауза.

Първото послание с такава цел - да обиколи света, е било създадено от Жан Кокто през 1962 година. След това своите откровения през годините са дарявали Габриел Гарсия Маркес, Дарио Фо, Джон Малкович...
Тази година автор на посланието е южноафриканският драматург, режисьор и директор на театрални фестивали Брет Бейли. Ето и неговото откровение за тайнството на театъра:

Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението.

Под дърветата в малките селца и по високотехонологичните сцени на световните метрополиси; в училищните зали, на полето и в храмовете; в бедните квартали, по площадите, в социалните центрове и градските сутерени, хората се събираме, за да преживеем заедно ефимерните театрални светове, които създаваме, за да дадем израз на своята човешка сложност, своята ранимост и многообразие в живи плът, дъх и глас.

Събираме се, за да плачем и да си спомняме; да се смеем и да съзерцаваме; да се учим, да утвърждаваме и да фантазираме. За да се възхищаваме на техническите умения и да въплъщаваме божествата. За да спрем заедно дъха си пред способностите ни за красота, състрадание и чудовищност. Идваме, за да получим енергия, сила. За да честваме богатството на своите различни култури и да разсейваме границите, които ни разделят.

Там където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Роден от чувството за общност, той надява маските и костюмите на различните традиции. Той впряга нашите езици, чувство за ритъм и жестове и разчиства пространство помежду ни.

И ние, творците, които работим с този древен дух, се чувстваме завладени да го пропуснем през сърцата, мислите и телата си, и да изразим своите собствени реалности в цялата им обикновеност и бляскава мистерия.
Но във времена, в които милиони хора се борят за оцеляване и страдат под диктаторски режими и хищнически капитализъм, и търсят изход от битките и трудностите; в които личното ни пространство е похитено от тайни служби, а думите ни биват цензурирани от агресивни правителства; в които горите биват изсичани, животинските видове - заличавани, а водите отравяни: в такива времена какво точно се чувстваме длъжни да разкрием?

В свят на неравни сили, в който едни хегемонии се опитват да ни убедят, че определена нация, раса, род, сексуална нагласа, религия, идеология или културна рамка превъзхожда всички останали, дали наистина продължава да звучи убедителна представата, че изкуството трябва да бъде свободно от социален ангажимент?

Дали ние, сценичните творци, ще направим компромис със стерилните изисквания на пазара или ще се възползваме от силата, която притежаваме – да разчистваме пространства в сърцата и умовете на обществото, да увличаме със себе си хора, да вдъхновяваме, очароваме и информираме, и да създаваме заедно един свят на надежда, открито и искрено сътрудничество?!