14 декември 1972 г.: В София умира Ангел Каралийчев

Днес се навършват 52 години от смъртта на българския писател Ангел Каралийчев.

Поколения българи израстват с неговите книги за деца, но въпреки това историята на неговия живот е сравнително неизвестна. Малко от хората например знаят, че той е най-издаваният български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика.

Животът на този ненадминат български творец започва на 21 август 1902 година в тогавашното село (днес град) Стражица, област Велико Търново. Родителите му се занимават със земеделие. От малък Ангел им помага в полската работа. Този негов близък контакт с българското село, с природата в нейния чист вид, оставят отпечатък завинаги в съзнанието на Каралийчев. От своята баба той слуша много народни приказки, от майка си научава множество народни песни, което неусетно го запознава с родния фолклор още от най-ранна детска възраст.

Каралийчев учи в търновската гимназия, която завършва през 1921 година. Негови връстници споделят, че той се справя с лекота с учебния материал. Въпреки че не отделя много време за учене, той непрекъснато чете книги. В спомените на приятелите си от юношеските години остава като амбициозен и самоуверен. Творческият му път започва, след като негови съученици го запознават с библиотекаря на читалище „Надежда“. Той помага на Каралийчев да се запознае с най-добрите за времето книги и така младият Ангел е привлечен от символизма. Той постоянно носи със себе си стихотворения на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Започва да чете произведения на руските символисти – Александър Блок, Валери Брюсов, Андрей Бели, както и някои от френските символисти.

Смъртта на близкия му приятел и съученик от търновската гимназия Ангел Димитров променя живота на Каралийчев. След като туберкулозата покосява Димитров, Каралийчев се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че той се затваря в себе си и се отдава на творчеството. През 1919 година писателят издава първото си стихотворение – „Орелът“, публикувано в списание „Ученическа мисъл“. Чрез изданието той се запознава с Никола Фурнаджиев, който по това време също е негов сътрудник, но учи в еленската гимназия. Дружбата между двамата творци се запазва до края на дните им. Младите писатели, заедно с още няколко свои приятели, издават литературния сборник „Лорелай“. Едва успяват да съберат пари за хартията на печатаря, а за да получат известна отстъпка, сами въртят печатната машина на ръка.

Сборникът няма особен успех и поради това Каралийчев, който по това време страда от безпаричие, е принуден да започне работа в областта на земеделието. С много лишения той успява да събере пари, за да продължи образованието си в университет. Така през есента на 1922 година се записва в София, за да учи химия. След като разбира, че тази специалност не му е по сърце той отново се отдава на творчество. На лекциите застава на задните банки, където вместо да си води записки, пише творбите си.

През 1923-1924 година Каралийчев живее на квартира при Георги Цанев, където често се отбиват Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Илия Бешков. Младият творец взима пари назаем от своя хазяин, с които издава своята поема „Мауна Лоа“. Въпреки че интересът към поемата му е слаб, той не спира да твори. Издава някои свои стихотворения в списание „Нов път“. Тези негови творби са характерни за лиричната му проза от този период. Истинският пробив на Каралийчев е със сборника „Ръж“ от 1925 година В него авторът предлага нова структура на повествованието, която влиза в разрез с класическите образци. Книгата „Ръж“ е приета добре от критиката. Тя може да се смята за своеобразен връх в творчеството на Каралийчев. С течение на времето характерните за неговото творчество внезапни метафори намаляват. Още в началните си творби Каралийчев включва елементи от историята и фолклора. „Ръж“ е вдъхновена от септемврийските събития. В други негови разкази са използвани елементи от народни балади. Историята съпътства и голяма част от неговите пътеписи. В тях той запознава читателя с миналото на местата, през които пътува.

През 1924 година настъпва срив в отношенията му с Георги Бакалов и пролетарското движение. Така Каралийчев е привлечен от списание „Златорог“. Той влиза в кръга на изтъкнати интелектуалци, писатели и художници. Вече има изградено име и за него е лесно да публикува своите нови творби. Подобно на младежките му години, когато една среща дава сериозно отражение върху ранното му творчество, през 20-те годни това отново се повтаря. Този път личността, която оставя следа в живота му е Ран Босилек, който по това време е редактор на списанието за деца „Детска радост“. Той му споделя, че е прочел книгата „Ръж“ и смята, че от него ще излезе добър детски писател. Моли го да напише нещо насочено към тази аудитория. Ангел взема това присърце и така се ражда „Житената питка“. След издаването на тази творба той окончателно се насочва към жанра на детската литература.

През следващите години обратите в живота му не спират. В края на 20-те години писателят се влюбва в актрисата Вела Ушева. Връзката им започва бурно. Близо 5 години те са заедно преди да решат да се оженят. Любовта му към нея е толкова силна, че той полудява от ревност, когато до нея припари друг мъж. Ревнува я дори от нейните почитатели, които поднасят цветя на актрисата след постановка. В една такава сцена на ярост той сграбчва всички букети и ги захвърля, оставяйки единствено своя. Писателят не може повече да понася голямото внимание, на което се радва неговата половинка. Той поставя ултиматум на Вела – да избере или своята кариера, или него. Тя избира кариерата. В емоционален срив, той решава да сложи край на живота си пред Народния театър. Прострелва се в гърдите с пистолет, но за щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му, където остава до края на неговия живот, за да му напомня за безразсъдната му постъпка. Дни наред лежи в болницата, където е изправен на ръба между живота и смъртта.

След като се възстановява, неговата възлюбена го прибира в дома си и се грижи за него до пълното му оздравяване. За ужас на нейните почитатели, тя променя своя избор и решава да се откаже от кариерата си в театъра и киното. През 1931 година Вела сключва брак с Каралийчев. Тогава той е на 29 години, а тя на 37. Бракът им продължава 41 години, до смъртта на писателя. През всички тези години тя му оказва голяма подкрепа в творчеството. Преписва на пишеща машина, коригира и редактира написаното от него, превежда му от други езици приказки на народите, ходи по редакции и издателства да носи неговите текстове и да събира хонорарите му.

През годините на своя брак те имат 2 деца, но и двете умират. Особено съкрушен е Каралийчев след смъртта на дъщеричката си, която издъхва в ръцете му ненавършила две години. За да не мисли за сполетялото го нещастие, той започва да пише неуморно. Завършва започнатата още преди смъртта на дъщеричката му книга „Ането“, която и до ден днешен се преиздава. Той продължава да твори до смъртта си.

Писателят умира на 14 декември 1972 година в София. В своя творчески път Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни. През 1974 година той получава почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература и е вписан в почетната му книга. Днес много училища, улици и други здания носят името на талантливия писател.

Източник: bulgarianhistory.org