Ивайло Христов отказа "Аскеер"

Навръх празника 24 май и в разгара на 24-ото поред връчване на наградите „Аскеер“ в Театър „Българска армия“ актьорът Ивайло Христов се отказа от статуетката, присъдена му за най-добра водеща мъжка роля. След като сподели, че синът му тази вечер е абитуриент и благодари на колегите си за стоицизма, с който години наред организират този празник за съсловието, Ивайло изненада всички, като каза, че няма да вземе наградата. Без героични пози той простичко обясни, че заради тези, които идват, и заради онези, което вече ги няма, не може да си позволи да го направи, когато духовността, културата и изкуството са заврени в най-гадния ъгъл в задния двор на държавата. Думите му бяха посрещнати с бурни аплодисменти от публиката, сред която имаше и много негови възпитаници от НАТФИЗ; сдържано и с незнайно какви мисли в главата от балкона ръкопляскаше и министърът на културата Петър Стоянович... 

Иначе Ивайло Христов и Малин Кръстев бяха съперници за отличието в категорията за ролите на братята Конър от спектакъла „Самотният Запад“ по пиесата на Мартин Макдона под режисурата на Влади Люцканов в Театър 199. Ивайло трябва да има огромен сантимент към това заглавие, което самият той поставя в своя кратко просъществувал проект Модерен театър. Въпреки това обаче върна статуетката, която си остана в ръцете на връчващата я Илка Зафирова. Третият претендент за приза тук бе Владо Пенев за изпълнението си в „Скъперникът“ в МГТ „Зад канала“, за което вече има награда „Икар“.

В категорията за най-добра водеща женска роля, както Факти.бг предвиди, неотразимата Александра Василева триумфира над конкурентките си Бойка Велкова (като Дора Габе от „Две“ в Народния) и Ивана Папазова (като дубльорката на Мария Калас от „Глас“ в Пловдивския театър). Излизайки на сцената, Александра едва не се препъна от вълнение в царствената си червена рокля, благодари на зрителите и по поръка на малката си дъщеря ги призова „да я поносят на ръце“. Актрисата получи признание за превъплъщението си като серийната убийца Геше Готфрид от „Свобода в Бремен“ на Фасбиндер, продукция на Народния театър „Иван Вазов“ и постановка на съпруга й – режисьора Григор Антонов.

Отличието за поддържаща мъжка роля се падна на Валери Йорданов, който по същото време играеше на първата ни сцена Бръчков от „Хъшове“ - образ, за който пък има „Аскеер“ за главна роля от 2005 г. Тук отново се намеси отроче – статуетката воин отнесоха дъщеричката на Валери - Йована, и майка й. Малката не забрави да спомене проф. Стефан Данаилов от името на татко си с "Благодаря ти, Мастър", не пропусна и другите учители на Валери в артистичния занаят. Той бе премиран за Хауи от „Заешка дупка“ в Театър 199 – спектакъл, поставен от Ивайло Христов.

Сред поддържащите дами победител излезе Ирини Жамбонас за ролята на Ирина от „Заминавам“ в МГТ, постановка на отишлия си неотдавна от този свят Петър Пейков с режисьор Петър Денчев. Ирини посвети успеха именно на покойния Пейков и на учителката си проф. Надежда Сейкова, която на финала на вечерта бе почетена на крака от всички присъстващи като лауреат на тазгодишната наградата „Аскеер“ за цялостно творчество. Началото на галата пък бе огряно от новопровъзгласената изгряваща звезда – актьора Бойко Кръстанов, или бачо Гичо от постановката на Иван Добчев в Пловдивския театър по романа на Милен Русков „Възвишение“.

„Професия лъжец“ на Теди Москов и Варненския куклен театър бе премирана за режисура, най-добър спектакъл според Академия „Аскеер“ обаче напълно справедливо се оказа продукцията на Габровския театър „Ромео и Жулиета“, постановка на Петринел Гочев. Представлението има и награда за сценографията на Юлияна Войкова-Найман. Като най-добри костюми бяха определени пък създадените от Елица Георгиева за „Фотоапарати“ в Театър „Възраждане“. Композиторът Петя Диманова получи наградата за театрална музика за „Канкун“ на Варненския театър. И двете заглавия са под режисурата на Стилиян Петров.

С наградата „Аскер“ за драматургия, от чието учредяване бе отбелязан 10-годишен юбилей, бе удостоена Оля Стоянова, автор на пиесата „Покана за вечеря“ - семейна драма, изляла се като трагикомедия. 

„Тази пиеса беше може би важна с оглед на това, че спечелих конкурса на Театър „София“ с нея, но тя е писана преди 2 години, оттогава мина време и вече има други теми и други идеи, които ме вълнуват. А може би ми липсва това отстояние от 2-3-5 години, за да кажа: да, тя беше важна“, сподели за Факти.бг носителтката на наградата за драматургия. „Сега искам да пиша за насилието, но този път започнах отдалече, с много предварително проучване като журналист, за да ме допуснат до телефоните на доверието... Защото реалността стои в основата и е някакъв вид отправна точка в новия ми текст, който е само наполовина готов“, открехна завесата за плановете си Оля Стоянова. Тя призна, че не знае къде ще сложи статуетката "Аскеер", той като у дома няма "витрина на егото", но пък и обеща, че той няма да попадне в ръцете на някое от трите й деца, тъй като не е редно да си играят с гол и въоръжен мъж...

По време на тържествената вечер с кратки видео материали и аплодисменти бяха почетени и творците, отишли си от този свят в рамките на година: Димитър Гочев, Рангел Влчанов, Джоко Росич. Водещият Веселин Ранков отдаде дължимото и на Венцеслав Кисьов, който почина броени дни преди празника и за когото нямаше подготвени кадри.  

Стилната церемония за раздаването на "Аскеер"-ите, по традиция от последните няколко години, отново бе под режисурата на Диана Добрева.