4 поразителни бягства от затвора в световната история (СНИМКИ)

Няма непробиваема крепост. Дори в най-добре укрепените и пазени места може да се намери изход или вход, зависи дали бягаш или искаш да влезеш. Затворници са успявали да избягат и от най- труднодостъпните и строго охранявани затвори в света. Независимо дали става дума за подземните тъмници на средновековните замъци, за Двореца на дожите във Венеция, за затвора Рединг във Великобритания или за затвора Алкатраз, винаги има изход, защото винаги може да бъде намерено слабо място. Стига да знаеш къде да търсиш и как да се възползваш от него.

И след това лирическо встъпление няма как да не направим връзка с последното затворническо бягство, случило се у нас. Щом някой, някога е успявал да избяга от най-труднодостъпните затвори в света, какво остава за бягство от Централен Софийски затвор?

В духа на тези събития, вижте 4 от най-поразителните случаи на бягства от затвори и затворнически лагери, останали в световната история.

Бягството от затвора Мейз

Най-дръзкото бягство от затвор в историята на Великобритания се състои на 25 септември 1983 г. в окръг Антрим, Северна Ирландия, когато 38 затворници от Ирландската републиканска армия (Irish Republican Army, IRA). Те излежават присъди за убийства и извършване на атентати. По време на бягството им един от надзирателите получава инфаркт и умира, а други 20 са ранени, двама, от които са простреляни с пушки, вкарани в затвора незаконно. Затворът се е смятал за един от най-строго охраняваните в Европа. В допълнение към 5 метровата ограда, всеки от блоковете е ограден от своя собствена стена висока 5 метра с бодлива тел и стоманени порти.

Малко след 2:30 сутринта затворниците „превземат“ своя блок, заплашвайки пазачите. Някои от затворниците взимат дрехите и ключовете от колите на пазачите. В 3:25 пристига камионът, който доставя храна и шофьорът разбира, че ще помага на затворници да избягат. Мъжете връзват крака му за педала и му казват накъде да кара. В 3:50 камионът напуска блока и скоро след това и затвора с всичките 38 мъже в него.

В следващите дни 19 от затворниците са хванати. Останалите са получили помощ от IRA да си намерят скривалища. Някои от групата успяват да отидат САЩ, но по-късно са открити и екстрадирани. Заради слаба политика в Северна Ирландия нито един от ненамерените не е осъден, а някои дори са амнистирани. В момента над целия затвор са опънати метални въжета, които да попречат на хеликоптери да кацат в случай, че някой иска да избяга по този начин.

Бягството на Алфред Вецлер

Този словашки евреин е един от малкото, успели да избягат от Аушвиц. Вецлер става известен с разкритията, които прави след успешното си бягство. Той и партньорът му по бягство Рудолф Врба, дават подробно описание на лагера отвътре — двамата дават схема и план на мястото, детайли за конструкцията на газовите камери, крематориумите и най-убедителното им доказателство за случващото се в този лагер на смъртта — флакон с „Циклон Б“ - газът използван от нацистите за избиването на милиони хора. Докладът „Врба-Вецлер“ е първото детайлно описание на Аушвиц, което Съюзниците признават за достоверно.

Два часа преди рутинната проверка на 7 април 1944 г., Вецлер и Врба са скрити в скривалище, направено от други затворници. Мястото на скривалището било строеж на нова пристройка, която трябвало да поеме унгарски евреи в бъдеще. Тъй като не била завършена, тя се намирала извън съществуващите граници на лагера.

Скривалището представлявало купчина от дървени отломки, предназначени за строежа. За да заблудят кучетата на охраната, затворниците разпръскват тютюн и бензин около мястото. Още същата вечер сирените на лагера бият тревога. През следващите три дни вътрешният и външният периметър на лагера са обградени. Но след като не откриват и следа от двамата евреи, издирването е прекратено. На 10 април двамата затворници, наметнати с немски палта и ботуши взети от лагера, се отправят на юг към Словакия.

Бягството от затвора Алкатраз

За своята 29-годишна история, са регистрирани 14 опита за бягство от „Алкатраз“, в които участват 34 затворници. Официално всеки опит завършва с неуспех и заловените после или са убити или върнати в килиите. Но два опита (от 1937 г. и 1962 г.), в които участниците не са намерени, дават плод на теории, че всъщност бягствата им са били успешни. Най-известното бягство е от 11 юни 1962 година, когато Франк Морис и братята Англин излизат от килиите си, отиват на тавана на блока, срязват решетките и излизат на покрива на затвора през вентилационен отвор. От там слизат по водосточната тръба, прескачат мрежите и се качват на лодка. За триото се вярва, че не е оцеляло и са обявени за изчезнали и после мъртви. Тела обаче така и не са намерени.

Бягството през „Том, Дик и Хари“

През януари 1943 г. Роджър Бушел, затворник в германски военнопленнически лагер прави един от най-амбициозните планове за бягство в историята. Планът е да се изкопаят три тунела с кодови имена Том, Дик и Хари. Всеки от входовете е внимателно избран, така че да не бъде видян от пазачите. За да не бъдат засечени от микрофоните на лагера, тунелите се копали на дълбочина от 9 метра. Били много малки, достатъчни, за да минава един човек през тях. Всякакви дървени материали от лагера са събирани и използвани за укрепление на „конструкциите“.

За пет месеца пленниците изкопават 130 тона пръст. „Хари“ е завършен през март 1944 г. и бягството започва. Под прикритието на безлунната нощ, затворници от съседните бунгала влизат в тунела. Оказва се обаче, че изходът му не е, където се е предполагало, и изходът се намира в опасна близост до оградата на лагера. 76 мъже успяват да излязат от него. Сутринта на 25 март 77-ият затворник е забелязан от пазачите. От всички мъже, само трима успяват да избягат, 50 са убити, а останалите — пратени обратно в лагера.