Учени твърдят, че един цвят не съществува, а е илюзия, създадена от мозъка ни

Любителите на лилавото може и да останат изненадани от откритието, че този цвят всъщност не съществува в природата така, както си го представяме. Ново научно изследване разкрива, че лилавото е продукт не на светлината, а на човешкия мозък, който създава този цвят, за да компенсира визуално объркване.

Според учените, когато възприемаме едновременно червени и сини дължини на вълната – които се намират в противоположните краища на видимия спектър – мозъкът изпада в затруднение. За да „разреши“ този визуален конфликт, той изкривява спектъра в кръг и свързва червеното и синьото, създавайки илюзията за лилаво.

Макар да виждаме лилавото като „реален“ цвят, той технически не съществува във видимия светлинен спектър. Т.нар. спектрални цветове, които образуват дъгата, са червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово (ROYGBIV). Всеки от тях има собствена дължина на вълната.

Лилавото обаче не е спектрален цвят, тъй като не съответства на конкретна дължина на светлинна вълна. Терминът „виолетово“, макар често използван като синоним на лилаво, всъщност се отнася до най-късите видими вълни, близки до ултравиолетовата светлина – известна с това, че причинява изгаряния по кожата.

Как мозъкът създава цвета

Зрителното възприятие започва с фоторецепторните клетки в ретината, наречени конуси. Те се разделят на три типа:

• S-конуси – чувствителни към къси вълни (виолетово и синьо);

• M-конуси – реагират на средни вълни (зелено и жълто);

• L-конуси – отговарят на дълги вълни (червено и оранжево).

Когато светлината достигне до окото, тя активира съответните конуси. Те изпращат сигнали до таламуса, а след това до зрителната кора в мозъка, която анализира кои конуси са били активирани и с каква интензивност. Именно тази информация мозъкът използва, за да „сглоби“ усещането за цвят.

Но когато червените (L) и сините/виолетовите (S) конуси се активират едновременно – при липса на реален „посредник“ между тях – мозъкът изпитва затруднение. За да компенсира, той създава нов, "въображаем" цвят – лилаво – като свързва двата края на спектъра.

По тази логика, лилавото е психологическа конструкция – цветово преживяване, създадено от мозъка ни, а не от самата светлина. Това го прави уникално явление в света на възприятието.

Въпреки че не съществува физически във видимия спектър, лилавият цвят играе важна културна и символична роля – от царственост и лукс до творчество, мистерия и духовност.

Така че, ако лилавото е любимият ви цвят – благодарете на мозъка си. Без него, този магически нюанс просто... нямаше да съществува.