Германците не се хващат на тази работа дори за 10 евро на час

Голяма част от работниците в кланицата за пуйки "Геестланд" във Вилдесхаузен са българи. Повечето са назначени не с нормален трудово договор, а чрез фирми-подизпълнители. Не всички в града одобряват този факт. Така започва анализ на "Дойче веле".

Във Вилдесхаузен, град с близо 20 000 жители в германската провинция Долна Саксония, живеят 1 460 българи, близо една трета от тях работят в местната кланица за пуйки "Геестланд". Изданието "Крайсцайтунг" посочва, че покрай притока на работна ръка от чужбина във Вилдесхаузен вече било трудно да се намерят жилища с по-ниски наеми, не се намирали места в детските градини и училищата. А кланицата "Геестланд" не се ползва с особено добро име - основно заради това, че не назначава работниците с редовни договори. В кланицата работят 300 средно- и висококвалифицирани кадри - като шофьори, счетоводители или техници. Има я обаче и тежката работа на конвейер, при която хората в продължение на часове колят пуйките, разфасоват ги и ги опаковат - при температура от пет градуса. През месеците май и юни големите супермаркети като Лидл, Алди и прочие поръчват десеторно по-големи количества от обичайните и тогава се налага да се работи на две смени, по шест дни в седмицата.

Шефът на кланицата Норберт Деекен обяснява, че за този вид работа германски работници просто не се намират, поради което е принуден да наема чужденци. Сътрудничеството с България тече вече от няколко години - чрез две фирми-подизпълнителки, които добре познават страната, посредничат при наемането на работници, а и ги подпомагат на място в Германия.

Фактът, че българите не са наети пряко от "Геестланд", а от подизпълнителите, им носело само много предимства, твърди Деекен. Като например настаняването в една бивша казарма, където месечният наем на човек в стая с две легла е 200 евро. Освен това са предоставени мебели и битови уреди като перални, а е осигурен и безплатен транспорт до фабриката и обратно.

"Това означава, че те нямат нужда от автомобил и пестят пари", подчертава шефът, според когото, наетите чрез подизпълнители били в по-добро положение от редовните работници със сходни задължения. Работниците в "Геестланд" получават минималната надница от 9,35 евро на час, след година тя нараства до 9,60 евро, а след три години стига 10,10 евро. Има и добавки за нощните смени и за извънреден труд, плащат се и социални осигуровки - т.е. не може да става и дума за дъмпингово възнаграждение, казва Деекен във връзка с упреците, че договорите, сключени с подизпълнители, дават възможност за заплащане под редовното. Пред "Крайсцайтунг" шефът на кланицата посочва и това, че със спечелените пари българите си строели къщи в родината.

Обществеността във Вилдесхаузен обаче не е убедена, че този начин на наемане на работници е правилен, нито морален, изтъква изданието, привеждайки примери. Местният общински съветник Волфганг Дойблер посочва, че някои от работниците след три години си заминават. А фирмата прави големи разходи за тяхната интеграция. Тези средства на практика са загубени. По информация на "Нордвест цайтунг", фирмата „Геестланд" до момента е инвестирала 50 000 евро за интеграционни проекти - основно за езикови курсове и за подпомагане на децата на българите в местните училища.

Кметът Йенс Курашински пък отбелязва големите сезонни колебания, във връзка с които е трудно да се планират правилно потребностите от места в детските градини и училищата. Кметът е отправил и призив към "Геестланд" да увеличи усилията за интегриране на работниците, като пряко си контактува с подизпълнителите. През 2019 кланицата "Геестланд" е реализирала оборот от 310 милиона евро. На ден там се колят по 35 000 пуйки.