Астрономите не могат да открият трите "звезди" изчезнали през 1952 г.

Светлината на група три звезди е фотографирана на 19 юли 1952 г. от обсерваторията Паломар като част от проект, който има задачата да се направят множество изображения на един и същ регион на небето, за да се идентифицират обекти, които бързо променят местоположението си, като астероиди.

Със своя магнитуд 15 тези звезди са сравнително ярки, но след 50 минути трите звезди са напълно изчезнали.

Звездите не изчезват просто така. Те могат да експлодират или за кратък период да станат по-ярки, но не изчезват. И все пак, фотографското доказателство е налице.

Трите звезди се виждат ясно на първото изображение и очевидно не на второто. Но те имат "профил, почти същия като на звездите, което означава, че източниците не показват удължение поради движение", пишат изследователите.

Предположението тогава е, че трябва да са избледнели внезапно, но дори това е трудно да се приеме. Про по-късните наблюдения не се откриват доказателства, че звездите са по-бледи от 24 звездна величина. Това означава, че вероятно са потъмнели повече от 10 000 пъти. Какво би могло да накара звездите да потъмнеят толкова бързо и толкова загадъчно?

Има идея, че това не са три звезди, а една. Може би се е случило звезда да светне за кратко време, като например бърз радиоимпулс от магнетар. Докато това се случва, може би черна дупка със звездна маса да е преминала между него и нас, която предизвиква три изображения за кратко време заради гравитационната леща.

Проблемът с тази идея е, че подобно събитие е изключително рядко, но други фотографски изображения, направени през 50-те години, показват подобно бързо изчезване на множество звезди. В някои случаи звездите са раздалечени на разстояние от порядъка на дъгови минути, което би било трудно да се произведе чрез гравитационни лещи.

Според друга хипотеза, това изобщо не са били звезди. Трите ярки точки са в рамките на 10 дъгови секунди една от друга. Ако бяха три отделни обекта, тогава нещо трябва да е предизвикало тяхното изсветляване. Като се има предвид периодът от време от около 50 минути, причинно-следствената връзка и скоростта на светлината, би трябвало да са на разстояние не повече от 6 AU (1 AU, една астрономическа единица е разстоянието между Земята и Слънцето). Това означава, че те не трябва да са на повече от 2 светлинни години и би могло да са обекти в Облака на Оорт, където някакво събитие ги е накарало да изсветлеят приблизително по същото време. По-късните наблюдения не могат да ги намерят, защото оттогава ще са се придвижили по орбитите си.

Третата идея е, че те изобщо не са били космически обекти. Обсерваторията Паломар не е твърде далеч от пустините в Ню Мексико, където са се извършвали тестове на ядрени оръжия. Радиоактивният прах от тестовете може да е замърсил фотографските плаки, създавайки ярки петна върху някои изображения. Като се имат предвид подобни изчезвания, наблюдавани на други фотографски плаки от 50-те години, това изглежда напълно възможно.

На този етап астрономите нямат точен отговор. Нужно е да се заснемат няколко от тези събития със съвременната техника за изследване на небето, която е възможно бързо да се върне назад и да се направят допълнителни наблюдения. Засега това е загадка, която чака да бъде разрешена.

Източник: In 1952, A Group of Three “Stars” Vanished. Astronomers Still Can’t Find Them, Universe Today / nauka.offnews.bg