Защо червеното вино причинява главоболие?

Червеното вино – напитка, любима на мнозина, често върви ръка за ръка с неприятен страничен ефект: главоболие на следващия ден. Дълги години винени компоненти като сулфити, биогенни амини и танини бяха смятани за основните причинители на този феномен. Ново изследване, ръководено от Андрю Уотърхаус и Апрамита Деви от Калифорнийския университет в Дейвис, разкрива, че истинският виновник може би е кверцетин – съединение, което често остава незабелязано.

Какво причинява главоболието?

Сулфитите и танините дълго време бяха смятани за „виновници“ за главоболието, причинено от червено вино. Но според последните изследвания фенолни съединения, съдържащи се в ципата и семките на гроздето, могат да играят съществена роля.

Консумацията на червено вино предизвиква зачервяване на кожата и главоболие при някои хора поради забавен метаболитен процес на алкохола в организма. Обработката на алкохол протича на два етапа:

• Етанолът се преобразува в ацеталдехид.
• Ензимът алдехиддехидрогеназа (ALDH) превръща ацеталдехида в ацетат, който след това се елиминира от тялото.

При някои хора обаче този втори етап е по-бавен, тъй като ензимът ALDH не функционира ефективно. В резултат на това се натрупва ацеталдехид – токсично съединение, свързано с възпаление, махмурлук и, разбира се, главоболие.

Ролята на кверцетина

Учените се запитали дали в червеното вино има уникален компонент, който допълнително забавя втория етап от метаболизма на алкохола. Оказва се, че кверцетинът – фенолно съединение, което се намира в ципата на гроздето – има способността да инхибира ALDH.

Кверцетинът е много по-обилен в червеното вино в сравнение с бялото, тъй като ципите на червеното грозде се оставят да ферментират по-дълго. Според изследването, когато погълнем кверцетин от храна или вино, черният дроб го преобразува в глюкуронид, за да го елиминира по-бързо. Този процес обаче нарушава метаболизма на алкохола, което води до натрупване на ацеталдехид и причинява възпаление и главоболие.

Интересно е, че количеството кверцетин в гроздето зависи от излагането на слънчева светлина. Гроздето, което расте при по-голямо количество слънце, съдържа повече кверцетин. В същото време по-евтините червени вина често се произвеждат от грозде, което е изложено на по-малко слънчева светлина и съответно съдържа по-малко количество от съединението.

Новооткритата роля на кверцетина хвърля светлина върху главоболието, причинено от червено вино. Забавянето на метаболитния процес и натрупването на ацеталдехид в организма могат да обяснят защо някои хора са по-податливи на този страничен ефект. Въпреки че червеното вино има своите ползи, умерената консумация и познаването на факторите, които влияят на тялото, могат да помогнат за по-доброто му възприемане.

Следващия път, когато се наслаждавате на чаша червено вино, може би ще погледнете на него не само като на удоволствие, но и като на научно изследване на взаимодействието между природата и нашия организъм.