Каква е разликата между шибари и кинбаку - японските практики за еротично удоволствие?

Връзването като начин за изразяване на физическо желание в света на BDSM добива все по-голяма популярност. Каква е разликата между шибари и кинбаку, и какво могат да ни донесат тези практики като удоволствие?

Шибари /Shibari/ е еротично японско изкуство, което използва партньорството и доверието между двама души, за да създаде от техните фигури своеобразна статуя, излъчваща нежност, чувственост и страст. Отдавайки доброволно контрола над тялото си, партньорите се наслаждават на усещанията и емоциите от ограничаването на движението, размяната на власт и красотата на самото действие.

В буквален превод шибари значи "връзвам". Корените на този тип еротично занимание идват от Япония през XV век. Изненадващо, красотата на възлите произлиза от бойното изкуство ходжоджуцу (Hojo-jutsu). Самураите са използвали различни техники за връзване с въжета, като средство за обездвижване на престъпници. Затова умението да връзва е било един от показателите за честта на самурая.

Развитието на модерното шибари или кинбаку, с неговите чувствени/еротични или садо/мазохистични тенденции, обикновено се проследява до работата на Seiu Ito, художник, който включва връзването с въже в своите еротични творби в началото на 20 век. Неговата работа вдъхновява други и този растеж и еволюция довеждат до работата на съвременни японски майстори на въжето като Osada Eikichi, Akechi Denki, Nawashi Kanna, Chimuo Nureki, Akira Naka, Yukimura Haruki, Kazami Ranki, Randa Mai, Arisue Go и други.

Твърди се още, че гейшите, опиянени от красотата на въжетата и как те се впиват в кимоната им, са успявали да интегрират връзването в легендарните си техники за съблазън.

Каква е разликата между Shibari и Kinbaku?

Има разногласия относно терминологията. Шибари грубо се превежда като „завързване“. Кинбаку по-скоро означава „завързване здраво или със сила“. Въпреки че и двата термина означават приблизително едно и също и са често взаимозаменяеми, напоследък „шибари“ се ползва за означаване на всяка форма на вдъхновено от Япония връзване с въже, а „кинбаку“ - за шибари с конкретни елементи на чувственост, сексуалност, срам или подчинение.

Срещат се и названия като Nawashi, Bakushi, Yukawaza и др. Разбира се, всяка практика акцентира върху безопасността и всичко се случва със съгласието на всички участващи. Какво превръща връзването в Shibari? Според WykD Dave, три неща превръщат връзването с въжета в Шибари: Красотата, ефективността и естетиката.

• Красота: разбира се, красотата е субективна. Някои намират красота там, където другите не я виждат. Този елемент зависи основно от участниците.
• Ефективост: Въжетата трябва наистина да ограничават движенията, а не просто да стоят за красота.
• Японска естетика: Този елемент трябва да се култивира. Разбира се, това може да бъде доста широка дефиниция, но също така много важна за превръщането на връзването с въжета в Шибари.

Колкото и да се описва едно изкуство с термини, то си остава все така субективно и трябва да се разглежда като нещо, което зависи основно от твореца и от зрителя. Шибари е изкуство. Шибари е доверие. Шибари е един нов начин да се добави наслада в интимния живот на двойката.