Защо Великден е на различна дата всяка година?

Великден — празникът на възкресението, вярата и новото начало — без съмнение е един от най-обичаните и чакани дни в годината. И все пак, всяка пролет много хора се питат едно и също: „Защо Великден се празнува на различна дата всяка година?“ Отговорът е не просто въпрос на календар, а на вековни традиции, богословски разлики и астрономически изчисления. Ето какво се крие зад подвижната дата, защо боядисваме яйца, чукаме се с тях и месим козунаци.

Защо датата на Великден се променя всяка година?

Великден е подвижен празник, чиято дата зависи от лунния календар. За разлика от Рождество Христово (Коледа), който винаги е на 25 декември, Възкресение Христово се празнува в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Това правило е прието още през IV век на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), за да се унифицира празнуването на този фундаментален християнски ден.

Но тук идва и едно важно уточнение: православната и католическата църква използват различни календари— съответно Юлианския и Грегорианския. Това често води до различия в датите между Източната и Западната църква, като понякога католическият Великден се пада с една или дори пет седмици по-рано от православния.

Яйцата — древен символ на живота

В България Великден не може да се мине без шарените яйца, които носят силна символика — яйцето е символ на живота, новото начало и Възкресението Христово. Според християнското тълкуване, черупката символизира гроба, от който Христос възкръсва, а вътрешността — вечния живот и надеждата.

Първото яйце винаги се боядисва в червено — знак на кръвта Христова. Традицията повелява това да се случи в четвъртък или събота преди Великден, като първото червено яйце се използва за благославяне на децата и дома. Обикновено то се запазва до следващия Великден и се вярва, че предпазва от зло.

Чукането с яйца – игра с дълбок смисъл

След празничната литургия в нощта срещу Великден, настъпва най-обичаната част за малки и големи – чукането с яйца. Всеки избира най-здравото яйце, за да „премери сили“ с близките си. Победител е този, чийто яйце остане здраво до края – наричан „борец“ или „късметлия“. Това се счита за знак, че човекът ще бъде здрав и успешен през годината.

Козунакът – сладкият посланик на празника

Макар козунакът да е заимстван от европейската кухня, той вече е неразделна част от българската великденска трапеза. Месенето му е цяло изкуство – трябва да е пухкав, сладък и на „конци“. В много български домове това е повод за семейно събиране и предаване на рецепти от поколение на поколение.

Великден в България е празник, който съчетава религиозната вяра с дълбоко вкоренени традиции. Камбаните звънят в празничната нощ, хлябът ухае на ванилия и лимон, а трапезата събира хората около обичта, надеждата и вярата в по-доброто.

В един свят, който все по-често бърза, Великден ни връща към корените – към светлината, смисъла и силата на новото начало.