Останките на първите динозаври на земята са погребани на недостъпни места

Според ново изследване на Университетския колеж в Лондон и Британския природонаучен музей, най-древните фосили на динозаври в света може да са погребани в места, които са почти невъзможни за проучване.

Най-старите известни фосили на динозаври датират отпреди около 230 милиона години. Тези екземпляри, открити на места, които някога са били част от Гондвана – южната половина на палеозойския суперконтинент Пангея – принадлежат към сравнително отдалечени клонове на семейното дърво на динозаврите. Това подсказва, че те вече са еволюирали и вероятно са се разпространили по света в продължение на милиони години.

Откритията на динозаври от същия период в северната част на Пангея – Лавразия, допълнително усложняват разбирането ни за произхода на динозаврите.

Учените са убедени, че истинската точка на произход на динозаврите все още не е открита.

Палеонтолозите подозират, че началото на всички "ужасни гущери" може да се намира в някои от най-недостъпните места на Земята.

Между двата полюса на най-древните фосили се намира огромна празнина в екваториалния пояс. В региони, където досега не са открити фосили, често се предполага, че там не е имало динозаври. Но тази хипотеза може да се окаже погрешна.

За да се запази фосил, условията трябва да бъдат идеални. Например, за отпечатъци от стъпки, меката кал трябва да бъде запълнена с пясък, който впоследствие се уплътнява. За да се формира фосил на тяло, останките на животното трябва бързо да бъдат покрити с кал или тиня, за да се предотврати разлагането му.

Дори ако идеалните условия са били налице, откриването на фосили в недостъпни места е изключително трудно. Според ново проучване, ръководено от палеонтолога Джоел Хийт от Университетския колеж в Лондон, експедициите в региона на Амазония и Сахара не са били чести или лесно осъществими.

„Палеонтологичните експедиции в тези региони са по-редки поради суровите условия в Сахара и трудната достъпност на много части от Амазония,“ пишат учените в доклада си.

Те също така отбелязват, че социално-икономическите фактори и наследството от колониализма, съчетани с политическа нестабилност, вероятно са възпрепятствали научните изследвания в тези области.

Изследването реконструира разпространението на динозаврите назад във времето, като използва известни фосили, таксономични данни за динозаври и техните родствени влечуги, както и географията на периода. Вместо да приемат, че липсата на фосили означава липса на динозаври, учените разглеждат тези региони като области с липсваща информация.

Тъй като точните родствени връзки между най-старите известни динозаври остават неясни, екипът моделира три различни сценария на еволюционното дърво.

Гондвана – възможното място на произход

Моделът, който получава най-силна подкрепа, предполага произход на динозаврите в ниските географски ширини на Гондвана, като потенциалните доказателства може да се крият в Сахара и Амазония. В този сценарий силизауридите – група древни влечуги, които се считат за „братовчеди“ на динозаврите – се разглеждат като предшественици на орнитисхийските динозаври.

Орнитисхиите са една от трите основни групи динозаври, които мистериозно липсват от ранните фосилни записи. Но ако силизауридите са техни предшественици, това би запълнило някои празнини в познанията ни.

„Досега в регионите на Африка и Южна Америка, които някога са били част от тази част на Гондвана, не са открити фосили на динозаври,“ отбелязва Хийт. „Но това може да се дължи на факта, че учените все още не са попаднали на подходящите скални формации, поради трудната достъпност и недостатъчните изследователски усилия в тези райони.“

Тези открития бяха публикувани в научното списание Current Biology.