Учените имат обяснение защо огромна пустиня започна да се озеленява мистериозно

Пустинята Тар в Индия – известна още като Голямата индийска пустиня – е отбелязала забележителна трансформация през последните две десетилетия. Според ново изследване, публикувано на 3 април в списанието Cell Reports Sustainability, районът е станал с 38% по-зелен между 2001 и 2023 г., благодарение на съчетание от нарастващи мусонни валежи и интензивно земеделско развитие.

Разположена в северозападна Индия и югоизточен Пакистан, пустинята Тар обхваща около 200 000 квадратни километра и е най-гъсто населената пустиня в света с над 16 милиона жители. За разлика от други пустинни региони, които страдат от засушавания, Тар се превръща в необичаен пример за пустиня, която се озеленява и урбанизира едновременно.

„Нарастването на валежите по време на летния мусон и подобренията в напоителната инфраструктура са основните двигатели на тази промяна“, обяснява д-р Вимал Мишра, граждански инженер в Индийския технологичен институт в Гандхинагар и съавтор на изследването. „Нито една друга пустиня в света не е преживяла едновременно повишаване на урбанизацията, земеделието и валежите в последните години.“

Изследователският екип анализира сателитни изображения от последните 22 години, за да проследи промените в растителността. Те също така изследвали исторически данни за населението, изграждането на напоителна инфраструктура и климатични модели, за да разберат какво стои зад това „позеленяване“.

Според резултатите, мусонните валежи в района са се увеличили с цели 64%, което е довело до разширяване на обработваемите площи и значителен ръст на селскостопанската продукция. Освен това, извън сезона на мусоните, добре развита напоителна система извлича подпочвени води, които поддържат растителността и земеделската дейност през цялата година.

Но въпреки тези положителни тенденции, изследователите отправят важни предупреждения. С нарастващите температури и риска от климатични крайности, включително внезапни проливни дъждове и наводнения, устойчивото управление на водните ресурси става по-належащо от всякога.

„Повече дъжд не винаги означава само добри новини“, подчертават учените. Ако мусонните валежи продължат да се увеличават в кратки и интензивни епизоди, това може да доведе до разрушителни наводнения, които да застрашат инфраструктурата и домовете в района.

Изследването призовава към стратегия, включваща устойчиво земеделие, използване на устойчиви на суша култури, ефективно управление на водата и преминаване към възобновяема енергия като ключови инструменти за адаптация към новите реалности в пустинята Тар.

Друг важен аспект, подчертан от учените, е рискът от загуба на биоразнообразие и ерозия на традиционните практики на номадско земеделие. Озеленяването може да подобри продоволствената сигурност в региона, но също така заплашва да измести специализирани видове, адаптирани към пустинната среда, както и културното наследство, свързано с местните общности.

Проучванията сочат, че до края на 21-ви век още по-големи площи от Тар могат да се озеленят. Това поставя предизвикателството пред учените, политиците и местните власти да намерят баланса между развитие и опазване, така че бъдещето на тази уникална екосистема да бъде не само по-зелено, но и устойчиво.