Близка среща със смъртта променила живота на Бенедикт Къмбърбач

Бенедикт Къмбърбач влезе в ролята на супергерой, попаднал в редица опасни ситуации, но се оказва, че актьорът, превъплътил се в доктор Стрейндж е преживял и реално животозастрашаващо събитие в миналото си.

В интервю за „Variety“, публикувано тази седмица, звездата от „Доктор Стрейндж“ разкри, че през 2004 г., докато снимал минисериала на BBC „До края на света“ в Южна Африка, попаднал в ужасяващ инцидент. По време на пътуване с приятели, спукали гума на изолирано шосе, след което били ограбени и отвлечени от шестима нападатели. В крайна сметка Къмбърбач и спътниците му били вързани и принудени да седнат, преди похитителите да избягат.

„Това ми даде ново усещане за времето, но не непременно в добър смисъл“, споделя актьорът. „Направи ме нетърпелив да живея необикновен живот и все още се боря с тази нетърпеливост.“

Къмбърбач разкрива, че ужасяващият инцидент го е тласнал към търсене на екстремни преживявания, за да поддържа адреналина си висок. „Почти смъртното преживяване буквално турбозахрани всичко това“, казва той. „Караше ме да си мисля: ‘О, да, мога да умра във всеки момент’. Хвърлях се с парашут, поемах всякакви рискове.“

Но с годините перспективата му се е променила. „Тогава, освен родителите ми, нямах други реално зависими от мен хора. Сега нещата са различни и това те отрезвява“, споделя актьорът, визирайки съпругата си и тримата им синове. „Погледнах отвъд ръба и това ме накара да се почувствам по-комфортно с неизбежното. Приел съм, че това е краят на всички наши истории.“

В друго място в интервюто Къмбърбач разсъждава върху актьорските си умения и коментира признанието на колегата си от Marvel, Том Холанд, който твърди, че е научил как да плаче по команда именно от него. „Съществува този метод, но е грешка да мислиш, че можеш да го форсираш. Това е задънена улица“, казва той за техниката, която включва дишане през диафрагмата и контрол върху мускулите, използвани при смях. „Трябва истински да насочиш ума си към нещо, за да реагираш автентично на момента. А това може да означава да черпиш от собствения си житейски опит или просто от въображението си.“

„Когато си млад, е по-трудно. Аз съм на 48 и вече съм поживял“, добавя Къмбърбач. „Изпитвал съм загуба, изпитвал съм болка, преживял съм някои от най-ужасните, но и най-прекрасните моменти в живота.“