Учени откриха неочакван обрат в генетичната история на човечеството отпреди 1,5 милиона години

Дълго време науката приемаше, че човешкият вид се е развивал по ясен и праволинеен начин, от един единствен поток предци. Но животът на Земята никога не е толкова прост – особено когато става дума за най-комплексния в социално отношение вид, който познаваме – човека.

Изследователи от университета в Кеймбридж разкриха неочакван разрив в родословното дърво на хората, започнал преди около 1,5 милиона години и завършил едва преди 300 000 години с повторно сливане на разделилите се популации. Още по-забележително е, че според анализа на съвременната човешка ДНК, една от тези популации е оставила по-значимо наследство в гените ни от другата.

„Въпросът откъде произлизаме винаги е вълнувал човечеството“, отбелязва генетикът Тревър Казънс, водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature Genetics.

В биологията еволюцията обикновено се представя като дърво с множество разклонения. Всяка линия започва от общ прародител – „ствол“, от който се разклоняват нови видове, които постепенно спират да се кръстосват помежду си и се превръщат в отделни видове. Но тази картина не показва ясно сложните динамики, при които една популация може временно да се раздели и впоследствие да се слее отново.

„Кръстосването и генетичният обмен вероятно многократно са имали ключова роля за възникването на нови видове в животинското царство“, казва Казънс.

Какво общо има хомо сапиенс с неандерталците?

Екипът на Казънс, включващ генетиците от Кеймбридж Айлвин Скали и Ричард Дърбин, предположил, че подобен сценарий може да е приложим и за Homo sapiens – вид, който днес е без конкуренция, но някога е съществувал паралелно с други човешки видове като неандерталците и денисовците. Известно е, че съвременните хора са се кръстосвали с тях, тъй като следи от тези събития са останали в генома ни.

За своето изследване учените са приложили статистически модел върху реални генетични данни от проекти като „1000 генома“ и „Проект за разнообразието на човешкия геном“. Резултатите разкрили дълбоко вкоренена популационна структура, според която съвременните хора са потомци на две отделни популации, разделени преди около 1,5 милиона години, но впоследствие слели се отново едва преди 300 000 години.

„Веднага след разделянето, едната популация преживяла тежка криза, при която числеността ѝ значително намаляла и останала много ниска близо милион години“, отбелязва Скали. Именно тази популация е допринесла за около 80% от съвременния човешки геном и също така се смята за общ прародител и на неандерталците, и на денисовците.

Тези данни предполагат, че генетичната история на човека е значително по-комплексна от представата за една проста, ясна линия на еволюцията. Например, неандерталските гени съставляват около 2% от ДНК само на неафриканските съвременни хора, което допълнително подчертава сложните генетични взаимодействия от миналото.

Според изследователите обаче, гените от по-малката, второстепенна популация, макар да са само около 20% от съвременния геном, вероятно са изиграли ключова роля за еволюцията ни, особено тези, свързани с мозъчната функция и невронните процеси.

„Все по-ясно става, че идеята за чисти и ясно разграничими еволюционни линии е прекалено опростена“, заключава Казънс.

Изследването открива нов поглед към сложността на човешката еволюция, като показва, че пътят ни през времето е бил далеч по-заплетен и интересен, отколкото сме подозирали.