По-сухата обратна страна на Луната може да даде представа за еволюцията ѝ

Мантията на обратната страна на Луната съдържа по-малко вода в сравнение с близката, което предполага, че "скритото полукълбо" е много по-сухо, пише Физ.орг, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър", предава БТА.

Откритието се основава на анализ на проби от базалт, събрани от китайската мисия "Чанъе-6", и може да даде представа за лунната еволюция.

Новото изследване показва, че изходната магма на базалтите съдържа между 15 и 168 микрограма вода на грам. Оценката на състава на мантията, от която произлизат тези базалти, обаче показва общо съдържание на вода от 1-1,5 микрограма на грам. Тези данни са значително по-ниски от концентрациите на вода, открити в мантията от близката страна на Луната, където са отчетени стойности до 200 микрограма на грам.

"Дори най-сухата пустиня на Земята съдържа около 2000 частици на милион вода - над хиляда пъти повече от това, което е открито на повърхността на обратната страна на Луната", казва водещият автор на изследването Ху Сън от Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките.

Световната научна общност смята, че Луната се е формирала при сблъсъка на обект с размерите на Марс със Земята преди 4,5 милиарда години. Смята се, че по време на този удар естественият ни спътник е бил лишен от вода и други летливи елементи.

През последните две десетилетия се водят спорове дали съдържанието на вода в мантията на Луната е изобилно или оскъдно, като всички публикувани оценки са базирани на проби от близката ѝ страна.

Лунната сонда "Чанъе-6" беше изстреляна в началото на май 2024 г. Апаратът взе проба от 1935,3 грама от басейна Южен полюс-Айткен - един от най-големите известни импактни (ударни) кратери в Слънчевата система, и успешно я върна на Земята.

Отдавна се смята, че обратната страна на Луната доста се различава от близката.

За Ху и неговия екип несъответствието в съдържанието на вода на обратната и близката страна на Луната хвърля нова светлина върху формирането и еволюцията ѝ.

"Водното съдържание в лунните скали е от решаваща роля за проверката на хипотезата за произхода на Луната", казва Ху.

Според изследователите ако концентрацията на вода достигне до 200 части в скалния слой на естествения спътник на Земята, това може да оспори съществуващата хипотеза за произхода му в резултат на сблъсък. В такъв случай учените трябва да предложат нов модел, за да изследват началната точка на формиране на Луната.

Резултатите от новото изследване показват, че съдържанието на вода в лунния слой остава под този праг от 200 части, което подкрепя съществуващата теория.

Китай планира да стартира редица нови лунни мисии, включително изграждане на постоянна база на Луната и изпращане на екипаж от тайконавти преди 2030 г.

Според учените резултатите настоящото изследване са от значение за бъдещите изследователски мисии, тъй като водата на Луната има ключова роля за дългосрочното заселване на хора.