Азис с разтърсваща изповед за домашното насилие в семейството му (ВИДЕО)

В един от най-разтърсващите епизоди на подкаста „Елизабетско“, Азис оставя настрана сценичния образ и провокацията. Зад гласа, познат на милиони, стои човек с дълбоки рани и спомени, които никога няма да избледнеят. Без защитни механизми и без филтри, той разказва за живота си с неподправена, дори болезнена откровеност.

Разговорът преминава през обичайните теми за кариера, слава, любов и родителство, но именно личната му изповед за преживяното домашно насилие оставя най-силен отпечатък – не само върху слушателя, а и върху самия него.

„Израснах в семейство, в което цареше чудовищно насилие – заради един самозабравил се ‘алфа мъж’, който не можеше да си прибере гордостта обратно в гащите“, споделя певецът, с гняв към баща си.

Той си спомня как е бил свидетел на жестоките побои, които баща му е нанасял на майка му. Тези картини не само не са избледнели с времето, а са се впили в съзнанието му като неизличими белези.

„Да гледаш как с ръцете си трошат майка ти… Как после да обичаш такъв човек? Никога не съм го обичал. Винаги съм се срамувал от него. Дори когато почина, не ми трепна окото.“

Като дете Азис многократно се опитвал да защити майка си. Един от най-драматичните му спомени е моментът, в който хваща нож и застава между нея и баща си.

„Казах му – ще те убия. Не бий и мама.“

И макар да са минали десетилетия, раната остава отворена. Певецът не пропуска да отправи и ясно послание към онези, които днес са на мястото на баща му:

„Хей, мъже, които посягате на жените си – децата ви утре няма да ви погледнат. Точно както аз никога не погледнах баща си.“

Освен болезненото детство, Азис говори и за друга лична битка – тази със собствената си идентичност. Дълго време мечтаел да бъде „като всички“. Не защото не харесвал себе си, а за да не кара майка си да се срамува от него.

„Молех се да съм хетеросексуален. Само и само да не виждам тъга в очите ѝ“, признава той. Но осъзнал, че това, което е, не подлежи на промяна. И че няма защо да се срамува от своята същност.

Днес той не се определя просто като артист или провокатор, а като човек, който е минал през срама, през отхвърлянето, през страха – и е излязъл от другата страна с гордо вдигната глава.