В борбата с наднорменото тегло често се говори за калории, метаболизъм и физическа активност. Но има още един, често подценяван фактор – емоционалното състояние. Според руския клиничен психолог и психоаналитик доц. д-р Алексей Мелехин, именно неосъзнатите обиди и емоционални травми стоят в основата на множество случаи на трудно контролируемо напълняване.
Д-р Мелехин посочва, че една от най-често срещаните емоционални причини за наднормено тегло е т.нар. разочарование от липсата на реализация – чувството, че животът не се развива така, както човек очаква. Това усещане може да се прояви още в детството под формата на усещане за недостатъчно внимание, неразбиране или липса на подкрепа, посочва zdrave.to. Невъзможността тези чувства да бъдат изказани често води до т.нар. емоционален глад – стремеж към храна като заместител на любовта, сигурността и признанието.
Тялото и влиянието на хормоните
Емоционалните травми и стресовите състояния влияят пряко на няколко ключови хормона:
-
Лептин – хормонът на ситостта, който може да стане неефективен при хроничен стрес.
-
Грелин – познат още като „хормонът на глада“, чиято секреция се повишава при емоционална нестабилност.
-
Кортизол – хормон на стреса, който повишава апетита и насърчава натрупването на мазнини, особено в коремната област.
Нарушеният баланс между тези хормони често води до неконтролируемо хранене – особено през нощта или в момент на тъга, гняв и тревожност. Храната се превръща не в източник на енергия, а в емоционален упойващ механизъм – начин за самонаграждаване и облекчение.
Според Американската психологическа асоциация (APA), хората, които използват храната като емоционално спасение, често изпитват вина след това. Така се затваря кръгът: травма → преяждане → чувство за вина → нова травма → още преяждане.
Дългосрочните последици от този модел могат да включват:
-
Затлъстяване и свързани заболявания (високо кръвно, диабет тип 2, сърдечно-съдови проблеми);
-
Депресия, социална изолация, понижен самоконтрол;
-
Поведенчески разстройства, свързани с храна (емоционално преяждане, компулсивно хранене).
Кога да потърсите помощ
Ако забележите, че посягате към храна при всеки стрес или разочарование, това може да е сигнал за по-дълбоки психологически трудности. Работата с психолог или психотерапевт – особено специалист по хранителни разстройства – е ключова стъпка към разкриване и изцеление на тези вътрешни конфликти.
Както казва д-р Мелехин, „когато човек започне да разбира, че не се храни, за да се засити, а за да притъпи нещо вътре в себе си – това е моментът, в който трябва да потърси подкрепа“.
Проблемите с теглото не са само въпрос на воля или хранителен режим – често те са отражение на вътрешна болка. И именно тя трябва да бъде лекувана първа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Баш Батка
Коментиран от #4
15:59 23.04.2025
2 инж технолог по хранене
16:05 23.04.2025
3 Само
16:10 23.04.2025
4 присмял се хърбел
До коментар #1 от "Баш Батка":
Ваш Батката и неговия ученик не са кроасани, кръгли тутманици са и двамата.😄18:39 23.04.2025
5 Това
18:56 23.04.2025