Хитлер не посмял да избяга от Берлин, заповядал да изгорят трупа му, за да не го изложат на показ в Москва

Федералната служба за безопасност на Русия /ФСБ/ публикува разсекретени показания на личния камериер на Адолф Хитлер Хайнц Линге, който става основен свидетел на смъртта на главата на Третия райх в берлински бункер на 30 април 1945 г.

През ноември-декември 1945 г. 32-годишният Линге, по време на разпити и в собствените си показания, описва подробно обстоятелствата от последните дни и часове във „фюрербункера“. Материали, отнасящи се до Линге и личния адютант на Хитлер, Ото Гюнше, бяха разсекретени от служители на архива на Управлението на ФСБ за Ивановска област.

СС-щурмбанфюрер Линге е личен камериер на Хитлер в продължение на 10 години - от 1935 г. до смъртта му - начело на прислугата на фюрера. След превземането на Берлин от Червената армия, няколко души от вътрешния кръг на Хитлер са задържани от оперативни групи на СМЕРШ: командирът на отбраната на Берлин генерал Хелмут Вайдлинг, личният пилот Ханс Баур, началникът на Имперската служба за сигурност (личната гвардия на фюрера) Ханс Ратенхубер, представителят на ВМС в щаба на Хитлер вицеадмирал Ханс Вос, началникът на Централния отбранителен район на Берлин, СС бригадефюрер Вилхелм Монке, личният адютант на Хитлер Ото Гюнше и други. Те са били настанени в лагер за военнопленници в Познан, а много от тях са били транспортирани със самолет до Москва.

„По някаква неизвестна причина обаче един от основните (ако не и най-важният) свидетели на смъртта на фюрера, неговият старши камердинер Хайнц Линге, е изпратен от Познан в лагер за военнопленници в Кохтла-Ярве, където е държан до октомври 1945 г. След това е транспортиран до Талин и поставен под контрола на Отдела за военнопленници и интернирани лица на Естонската ССР“, отбелязва Центърът за връзки с обществеността на ФСБ. Линге, според показанията на други арестувани хора от обкръжението на Хитлер, е първият, който е влязъл в стаята му след самоубийството.

Ханс Ратенхубер, началникът на Службата за сигурност на Райха (лична охрана), разпитан на 11 май 1945 г., заявява: „В 16:00 часа на 30 април 1945 г., след като проверих постовете, стигнах до бетонния заслон на фюрера. Щурмбанфюрер Линге ме информира, че фюрерът вече не е жив и че днес той, Линге, е изпълнил най-трудната заповед в живота си.

Линге ме информира, че Хитлер му е наредил да напусне стаята днес и ако не чуе нищо до 10 минути, да влезе отново и да изпълни заповедта. Тъй като по това време той постави пистолета на Хитлер на масата в коридора, ми стана ясно какво е имал предвид под най-трудната заповед на фюрера и откъде е дошло петното от кръв на килима. Въз основа на гореизложеното стигнах до заключението, че 10 минути след отравянето на Хитлер, Линге го е застрелял.“ След като Хитлер е приел отровата, Линге е изстрелял контролен изстрел в главата му, за да направи смъртта му героична, като по този начин е показал, че Хитлер е умрял като войник. По време на разследването самият Линге настоява, че Хитлер се е самоубил, като се е прострелял в слепоочието.

На 16 декември 1945 г. Линге е отведен в Москва и настанен в затвора на НКВД на СССР Бутирка, където пише свои собствени показания за събитията в щаба на Хитлер.

„В четири без петнайсет на 30 април Хитлер дойде в кабинета на Гьобелс, за да се сбогува с него. Бях точно в приемната. Гьобелс искаше да покани Хитлер в стаята си, но Хитлер отказа, отбелязвайки, че решението му е окончателно и не подлежи на промяна. Той се сбогува с г-жа Гьобелс и д-р Гьобелс и се върна в кабинета си. Хауптшарфюрер Крюгер /б.р. друг камериер/ и аз го последвахме. Хитлер каза, че трябва да се опитаме да пробием на Запад, за да попаднем в ръцете на съюзниците. Изразих му предаността си и обещах да му остана верен в мислите си. След това с Крюгер напуснахме кабинета.

Около пет минути по-късно прозвуча изстрел. Веднага информирах началника на партийната канцелария на НСДАП, личния секретар на фюрера Мартин Борман, който беше в чакалнята (стаята пред покоите на Хитлер), за случилото се. Заедно с райхслайтер Борман влязох в кабинета на Хитлер. Увихме тялото в одеяло, за да не се вижда. Хванах тялото за краката, а Борман за главата и го изнесохме през задния вход на бомбоубежището в парка. Охраната изнесе тялото на съпругата на Хитлер след нас“.

Според Линге, преди смъртта си Хитлер е дал заповед да изгорят трупа му, тъй като се е страхувал, че тялото му ще бъде отнесено в Москва и изложено на показ.

„Причините, които подтикнаха Хитлер да се самоубие, бяха: 1. Пълното безсмислие да се продължава борбата, 2. Хитлер е изпитвал страх да избяга от Берлин, 3. Лошото физическо състояние на Хитлер, който вече не можеше да понася никакви трудности, както и мегаломанията му, която не му позволяваше да се поклони пред победителя и да влезе в преговори с него“, пише Линге на 29-30 декември 1945 г. в допълнение към показанията си. Той също така заявява, че не може да се говори за двойник на Хитлер.

„Двойникът на Хитлер не е могъл да се самоубие, защото: 1) Хитлер не е имал двойник, 2) е било невъзможно Хитлер да напусне помещенията, тъй като е имало само един изход от тях“, свидетелства Линге.

През август 1948 г. Линге и личният адютант на Хитлер Ото Гюнше са освободени от затвора и до есента на 1949 г. се занимават с „литературен“ труд – спомени за службата в обкръжението на Хитлер. На 15 май 1950 г. Военният трибунал на войските на Министерството на вътрешните работи на Ивановска област осъжда Линге и Гюнше, въз основа на указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 април 1943 г., да изтърпят присъдите си в трудов лагер за срок от 25 години (срокът на изтърпяване на присъдата се изчислява от 6 април 1950 г.). През 1955 г. и двамата са депортирани в родината си.

На 5 май 1945 г. в градината на Императорската канцелария служители на контраразузнавателния отдел СМЕРШ на 79-ти стрелков корпус на 3-та ударна армия на 1-ви Белоруски фронт откриват силно обгорелите тела на мъж и жена в кратер, оставен от авиобомба. Телата са били разположени на три метра от входа на бомбоубежището и са били покрити със слой пръст. На 8 май 1945 г. заключението от съдебномедицинската експертиза на тялото на мъж, за когото се смята, че е Хитлер, е готово. „Наличието на останки от счукана стъклена ампула в устната кухина, отчетливата миризма на горчиви бадеми и резултатите от съдебно-химично изследване на вътрешностите с откриването на цианидни съединения позволяват на комисията да заключи, че в този случай смъртта е настъпила в резултат на отравяне с цианидни съединения“, се казва още в съобщението.

На 10-11 май 1945 г. са разпитани асистентката на личния зъболекар на Хитлер, професор Хуго Блашке, Кете Гойзерман, и зъботехникът Фриц Ехтман, който е изработвал протези за Хитлер. И двамата дават подробни описания на зъбите на Хитлер по памет. Характерните черти на мостовете, коронките и зъбните пломби съвпадали точно със записите в зъбната карта и рентгеновите снимки, с които разполагали разследващите от СМЕРШ. Гойзерман и Ехтман признават без колебание, че челюстите принадлежат на райхсканцлера Адолф Хитлер.

Фактът, че е бил отровен с калиев цианид, се потвърждава от изследвания, проведени през март и юни 2017 г. от известния френски антрополог Филип Шарлие, припомни Центърът за връзки с обществеността на ФСБ. Шарлие е изследвал фрагменти от челюстта на Хитлер, съхранявани в Централния архив на ФСБ на Русия, и ги е сравнил с рентгенови снимки на черепа на Хитлер, намиращи се в Съединените щати. Френски учен, след като изследва фрагменти от челюстите, открива следи от калиев цианид върху тях и се убеждава, че зъбите са 100% идентични с рентгеновите снимки, направени по време на живота на Хитлер.

Източник: ТАСС