Какво Станишо да купи от Гришо

Мнението е публикувано в "24 часа"

Големият пробив на Григор Димитров на Уимбълдън има няколко поучителни компоненти, но един си струва да бъде изучаван от другаря Станишев. Това е играта от „бекхенд“, т. е. ударите от лявата страна на тялото, когато играчът е десняк. Именно играта отляво е слабото място на БСП и затова столетницата все губи мачовете си.

Г-н Стойнев, който е спряган за наследник на Станишев, също май е чужд на бекхенда. Всичките му идеи са се на форхенд, т. е. десни удари. А опозицията все му ги забива в ляво.

Уточнение - около 10 на сто от тенисистите играят с лявата ръка. При тях бекхендът се пада отдясно. Това е голям бонус срещу останалите 90 на сто. Затова левичари са някои от най-знаковите фигури в тениса, като например Джон Макероу и Джими Конърс, Род Лейвър, Горан Иванишевич, Моника Селеш, Мартина Навратилова и така нататък, и така нататък. Но

най-коварният левичар е сегашният №1 – Рафаел Надал.

Той всъщност е десняк, но чичо му го накарал да играе с лявата ръка още като дете. Понякога Надал се прави на интересен, като играе с два форхенда – с дясната ръка отдясно и с лявата отляво. Но никога не съм го виждал да играе с два бекхенда – това е губещо по дефиниция. Питайте Виденов.

За да играе с лявата ръка, един десняк трябва да започне още като дете. Но ако е роден левак и насила се научи да играе с дясната, неуспехите не закъсняват. Питайте БСП.

За съжаление, днес в българската политика всички удари са отдясно. Напъни за закъсняло левичарство има, но както казах – започва се още като дете. Да сменяш ръцете на зряла възраст е голяма грешка.

Сигурно сте забелязали, че подобно на българските политици,

тенисистите обикновено бягат от левите удари

и търсят форхенда, т. е. от дясно, защото този удар е по-мощен, по-уверен, и човек се протяга по-далеч. В политиката и парите са повече. В отговор противникът насочва топките все по-наляво и по-наляво, докато накрая те принуди да оголиш целия корт. И тогава пуска топката в оголеното и пита подигравателно: „А там кой е?“

БСП също оголи корта, като бягаше от левия удар и все разчиташе на форхенда при Луканов, Първанов и Станишев. Виденов не го броя – той удряше с два бекхенда.

Вероятно тази слабост на БСП е наследство от сталинизма – както е известно, на младини Сталин го блъснал файтон и лявата му ръка станала неподвижна. Но още Маркс е твърдял, че комунизмът не е възможен в Русия - тази страна просто няма бекхенд! Днес официална Русия е дясна и в това може да се увери всеки, който изучава десния руски пророк Александър Дугин. Питам се обаче –

защо у нас левите са все русофили?

А десните – все русофоби? Не трябва ли да е обратното?

И въпреки че форхендът е за предпочитане, победителите винаги имат убийствен бекхенд. Тези, които подобно на Станишев играят само с мощен форхенд, допускат бекхендът им да закърнее като лявата ръка на Сталин и си остават на нивото на селските турнири. Факт.

Гришо винаги е имал елегантен бекхенд с една ръка, но на този Уимбълдън левият му удар беше по-убедителен и разнообразен от всякога. Това бе новото в играта му. И това го отличава от повечето му противници, които все играят с две ръце, подобно на Иван Костов.

Каква е разликата? При удара с две ръце, както го изпълняват Мъри, Джоко и Иван Костов, човек може да забие мощно високите топки, натискайки повече с лявата. С една ръка това не се получава. Затова пък с една ръка много по-лесно се връщат ниските топки, изпълняват се по-подчертани фалцове и най-вече „слайс“, т. е. удар с долно въртене, при който топката лети ниско и отскача още по-ниско.

На Уимбълдън обаче този удар направо потъва в корените на тревата. Англичаните казват “at the grassroots“, т. е. „при корените на тревата“, когато един политик слезе долу при електората си. Слайсът на Гришо имаше точно този ефект, който срина играта на Мъри иш разстрои Ноле във втория сет. Забелязахте ли, че в този момент Джокович започна да играе само на форхенда на Григор? То говори, че Ноле внимателно е изучавал записа от предишния мач и е подготвил втори план за действие.

Но да не забравяме, че треньор на Ноле е Борис Бекер, който има три победи на Уимбълдън, но и доста горчив опит, от който отдавна си е направил мъдрите изводи. След като претърпя серия унизителни загуби от Агаси, той покани за треньор Ник Болетиери, който имаше драматични лични конфликти с Андре, двамата си разменяха обидени писма и така нататък. Преди полуфинала на Уимбълдън през 1995 г. Болетиери посъветвал „Бум-бум Бекер” коренно да промени играта си и главно да пуска „потъващ” бекхенд слайс на бекхенда. Агаси просто не можа да се окопити и така Бекер стигна до последния си финал на Уимбълдън, където падна от „Пистолетния Пийт”.

Но лявата политика на Гришо срещу Мъри и Джокович бе направо постмодерна –

според мен той използваше поне 6 вида бекхенд.

Аз поне не си спомням друг тенисист с такова разнообразие отляво. Топката летеше ту ниска, ту висока, ту къса, ту дълга, ту завиваше потъвайки още по-наляво след отскока, принуждавайки противника да се протегне допълнително и да си настъпи лявата китка с десния долен крак. И за малко да успее срещу Ноле! Защо, о защо БСП не умее да наянася такива леви удари? Както казах, Джокович въобще спря да го търси на бекхенд, започна подобно на Бекер да връхлита в стил „сервиз – воле” и така едвам спаси положението.

В България на играта „сервис-воле“ й викат погрешно „сервис – мрежа“, което би трябвало да значи, че сервизът ти попада в мрежата. Да, в България много неща попадат в мрежата, но най-вече левите заявки. Но аз бих сравнил и поведението на Гришо след мача с изказването на г-н Станишев на последния пленум, когато каза, че си подава оставката. Гришо каза това, което се очакваше от него – Ноле е играл страхотно, победата му е заслужена, публиката е чудесна. И нито дума за ужасното състояние на корта, което според мен му попречи да спечели четвъртия сет. И за цялата идиотщина към края на Уимбълдън, когато половината корт вече е без трева, само пръст и прах. Това е джентълменският код. Ако стовари вината на другите, тенисистът вероятно ще загуби стотици хиляди долари, та дори и милиони. И обратното, Станишев бе строг, но справедлив към всички останали, които работят срещу него. Вероятно е прав. Просто българският политик е доста различен от големия тенисист, а и нищо не губи, ако обвини всички други.

Аз впрочем не съм убеден, че Станишев си е подал оставката. Дали всъщност не си изгради надстройка на Позитано, от където да дърпа конците? Това ще бъде интригата още много месеци, а може би и години.

Впрочем българският политик никога не бърза да напусне корта. Той по-скоро прилича на някои нашенски аматьори, които по турнирите след мача си отварят по една бира, докато приватизират топките в сака. А после се мотаят, докато не ги изгонят. Гришо естествено не прибира топките, те са за детските школи. Напротив, той раздава на публиката своите скъпи фанелки „Найки”, които би могъл да пласира поне по 50 лева едната. Ако им сложи по един автограф – по 100.

След което бързо напуска корта, за да не пречи на следващия двубой.