Как се подменя една държава: Зад завесата на политическото инженерство

Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това е известно на всеки студент по философия. А при нас в България качествените изменения водят до количествени натрупвания, което ни затрива държавата.

Всички знаем, че разсъдливият, умният,

къщовният стопанин не чака да му падне къщата,

да му буреняса двора, да му изтърбушат оградата и пилци да му изкълват реколтата. Той достатъчно добре се грижи, това да не се случи. А държавата – стопанин .....

Толкова ли е трудно да се каже, че държавата е в криза? Тя не ползва способния, тя пречи, а не помага. И както е известно, държавните болести тръгват от върха. В основата на съвременната държава, каквото искаме да бъдем и ние, сме поставили политическата система. Но представлява ли тя различните обществени интереси адекватно?

Динамиката на съвременния свят е такава, че промените настъпват толкова бързо и ние не успяваме да сме в крак с времето. Като държава не сме фактор на промени, а обект на промените.

Каква е бедата на политическите партии?

Един политически субект се легитимира в обществото по 3 признака:

- По своите програмни документи;

- По лицата, които я представляват;

- По реалната политика, която осъществяват.

И ето, че стигаме до големия проблем.

Едно се говори, друго се прави, трето се представя!

Противоречието е и в това, че те се управляват от „лидери“, които изразяват и формират политики обслужващи кукловодите си, а не членовете, симпатизанти си и избирателите си.

Другият проблем е липсата на способност да работят за обществото като цяло. Може ли една, която и да е партия да има такъв капацитет, че да формулира потребните за България политики? В днешната съвременност е невъзможно.

Не е възможно добрите управленци, учените и професионалистите да са в една партия.

Тогава как можем да си представим, в тази обстановка, потенциала на нацията, независимо от своите политически виждания, да бъде използван ефективно за управлението на държавата? Как може да се комплектова и осигури приемственост, да се създаде администрация, институции, които да дадат възможност за реализация на компетентните хора. Всяка партия, която идва на власт прочиства и назначава на „шуробаджанашки принцип” партийни послушковци и протежета, което

ни прави всички заложници на партийните авантюри.

Разделението на обществото на „свои” и „чужди” е най-благодатната почва, на която израстват политическите и чиновническите бурени, които задушават и лишават народа от просперитет, от добър живот, от вяра, че в собствената си родина можеш да намериш щастието.

Видимо политическата система в България търпи тежки удари и не може да оцелее в този си вид.

Тя не може да изпълни основната си функция, а именно да произвежда и реализира политика, поради липсата на кадри и за едното и за другото. Тоталната корозията на доверие и липсата на стабилна подкрепа на обществото към политическите формации в България ги прави несъстоятелни.

Пряка отговорност на политическите партии е израждането на изборния процес, който

деморализира българския избирател и го отдалечава фатално от демокрацията.

Анализирайки последните избори, според мен, има сериозни основания да се счита, че между 350- 400 хиляди гласа са купени – активността в ромските секции, активността в бедните региони за нетрадиционни за тях партии и т.н. Което означава, че са платени между 35 и 40 млн. лв. от същите тези партии, за да си осигурят желания резултат. Кой ще приеме такъв избор за легитимен? А какво ли ни чака през октомври?

Катализатор на процеса на деградирането на тази политическа система са следните фактори:

- гражданската активност: на хората с добри доходи, на образованите, хората в чужбина, на ползващите социални мрежи;

- на отчаянието на бедните (негласуващи или купени);

- на моралния дефицит;

- използване на специализирани държавни структури за дискредитиране на политически опоненти;

на превръщането на партиите в средство за забогатяване на партийния елит;

- на финансовата зависимост и податливостта им към обслужване на частни икономически интереси;

- на монополизиране достъпа до средствата от европейски и национални фондове и програми;

- на жаждата за повсеместен контрол и толериране на корупционни практики.

Всичко това налага извода, че политическата система се е превърнала в инструмент на олигархичните и „лобистки“ кръгове, масонски организации и външни фактори за овладяване на всички държавни структури и институции.

Защото днес те финансират създаването на нови политически формации и купуват вече съществуващи, чрез осигуряването, с всички средства, на удобни за тях ръководства, както на национално, така и на местно равнище. Оказва се, че

най-доходоносният бизнес или най-прекият път към многото пари

е да си купиш (направиш) партия.

Така дирижираната политическа система естествено работи против конституционното устройство на страната, тъй като блокира разделението на властите и узурпира правата и свободите на гражданите.

В резултат от този процес в момента имаме неефективна държава. Липсва ефективен парламент, липсва ефективна съдебна система и липсва ефективна изпълнителна власт, което тотално блокира развитието на конкурентна пазарна икономика. И след като няма кой да произвежда, формира БВП, от къде ще дойде просперитета на държавата?

Превръщането на България в съвременна европейска държава е невъзможно да се състои без кардинални промени на държавното устройство, което означава на първо място промяна на политическата система.

Или казано конкретно - нова Конституция, нови закони, нов морал и държавническо мислене. А това, очевидно не е посилно за днешните български политици, затова народът трябва да ги принуди да го сторят. Защото този, който не се променя, го променят!

В този ред на мисли поставям на обществено внимание следните идеи и предложения:

Да се изгради Национален стратегически център за формиране на държавните политики в различните сфери на обществения живот. Този център да осигури възможности за използване научния, професионалния и политически потенциал в страната за формулиране на националните и регионалните приоритети, цели и политиките за постигането им. Неговото устройство и дейност трябва да бъдат регламентирани със специален закон, който да бъде приет с квалифицирано мнозинство от НС.

Да се сформира Национална обществена палата, в която да участват като пълноправни членове: представители на политическите партии, неправителствените организации, културни и религиозни общности и др. По същество той да замени съществуващата негодна за българските условия институция на омбудсмана. Националната обществена палата да бъде форума, на който да се обсъжда и осъществява обществен диалог и граждански контрол и отправят препоръки по дейността на всички институции в страната. Естествено, че това трябва да бъде ясно уредено със Закон за националната обществена палата.

Министерството на правосъдието да разшири обхвата на дейността си и по посока защита на гражданските права. Редно е и в неговото наименование да влезе защитата на гражданските права. Това е един от сериозните проблеми на нашето правосъдие и не случайно взора на хиляди наши сънародници е отправен към международните съдилища.

Нужен е нов Закон за политическите партии,

който да отговоря на европейските стандарти и да ограничи възможността политическите партии и техните ръководства да се израждат в лобистки и тоталитарни организации. Това на практика означава да се дефинират ясно критериите за демократичност, за представителност, въобще да отговарят на конституционните права и свободи на гражданите.

Добре съзнавам, че повдигнатите въпроси са тежки и болезнени за страната ни и едва ли ще бъдат приети еднозначно. Досегашният опит през годините на 25 годишния преход, недвусмислено налага извода, че без радикални и болезнени решения ние ще се въртим в омагьосания кръг на популизма и лозунгарството и ще си оставаме все „втора ръка” европейци. Не мога да посоча нито един политик от претендиращите през тези години за национално отговорни партии, който има

волята и куража да поведе България към желаната от мнозинството българи промяна.

Надеждата ми е, че тази тема, дори и недостатъчно аргументирана е крачка към намирането на решенията които ще ни дадат по-добро в обозримото бъдеще. И най-дългия път има първа крачка....