Би Би Си: Европа се изправя пред политически трус

Политически земетресения ще разтърсят Европа през 2015 г. Това е основното предупреждение в анализ на Икономист интелиджън юнит (EIU), направен по поръчка на Би Би Си. Днес водещата британска медия отбелязва Денят на демокрацията.

През целия ден медията ще се обсъжда демокрацията в миналото и днес, за да се насърчи дебата за нейната роля и бъдеще. През 2015 г. се навършват 750 г. от избирането на първия парламент. Отбелязват се и 800 г. от Магна харта, превърнала се в крайъгълен камък на демокрацията по света.

Кризата на демокрацията в Европа е в разминаването

между елитите и избирателите, се посочва в анализа. В документа се акцентира върху възхода на популистките партии, които могат да спечелят някои от изборите, а основните партии ще бъдат принудени да влязат в немислими по-рано коалиции. Забелязва се голяма дупка в сърцето на европейските политици, където големите идеи трябва да бъдат. Това се дължи на ниската избирателна активност и свиващите се членове на традиционните партии са основните фактори в този феномен.

Насрочените през май парламентарни избори във Великобритания могат да хвърлят страната в продължителен период на политическа нестабилност, предупреждават от Икономист интелиджън юнит.

Вотът ще доведе до нестабилно правителство. Това ще е следствие от факта, че евроскептичната Партия на независимостта ще дръпне гласове както от консерватори, така и от лейбъристите. Разпръсването на предпочитанията на избирателите в комбинация с избирателната система на Великобритания прави все по-трудно да се формират еднопартийни правителства с парламентарно мнозинство, което традицията на Острова.

Най непосредственото политическо предизвикателство

и тест за това докъде може да стигне популизма на избори е Гърция. Предсрочният вот ще се състои на 25 януари. Той беше предизвикан от неуспеха на парламента да избере нов президент през декември.

Социологическите проучвания показват, че лявата популистка партия може да се превърна в най-силната партия. Ако това стане и тя би могла да формира правителство, то от Икономист интелиджън юнит предричат, че Европейският съюз ще бъде залят от шокови вълни и те ще послужат за катализатор за политически промени другаде.

Доминирано от Сириза правителство ще има дестабилизиращ ефект както на местно ниво, така и на регионално.

Това почти със сигурност ще предизвика криза в отношенията между Гърция и нейните международни кредитори, защото обещанието за отписване на част от дълговете на Атина е основното обещание на популистката формация, казват в изследването на EIU.

Подобни антисистемни партии набират бързо популярност в други страни, където предстоят избори през 2015 г. По тази причина изборите в Гърция могат да имат ефект.

Предстоящият вот в Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия също крият риск за точна точна прогноза и неочаквани резултати. Има един общ знаменател в тези страни: възходът на популистките партии, предупреждават от EIU.

Антисистемните настроения се увеличават в цялата Еврозона

и рискът от политически трус и потенциални кризи е висок.

Отворената пропаст между традиционните партии и тяхната традиционна социална база позволява появата и възхода на популистките партии и движения в ляво, в дясно и центъра.

Противопоставянето на управлението от Брюксел, имиграцията и строгите икономии са основните теми и послания за много от тези партии.

Заедно в възхода на популистките движения са забелязва увеличаване на протестите в много части на света през последните години.

През последните пет години сме станали свидетели на появата на значими протестни движения в над 90 страни. В голямата си част те са били водени от млади, образовани и произлизащи от средната класа индивиди. Те негодуват срещу своите политически лидери и те предпочитат Twitter и социалните мрежи, за да отправят своите послания.

Причината за протестите беше различна.

Някой бяха отговор на икономическите трудности, други бяха срещу диктаторите, трети бяха израз на желанието на народа неговия глас да бъде чут от политическите елити и не на последно място изразяване на стремежите на новите средни класи в бързо развиващите се пазари.

Протестите обхвана Европа, Близкия Изток, Северна Африка и Латинска Америка през последните години. В Азия и Северна Америка The EIU прогнозира, че значими протестни движения се появиха в повече от 90 страни по време на последните пет години - в по-голямата си го казва, водени от млади, образовани, клас лица на средна които негодуват срещу своите политически лидери и които предпочитат Twitter и други социални мрежи към традиционна политическа сапун кутия. "Подем на популярната протест из цяла Европа, Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка през последните години. Други региони като Азия и Северна Америка са по-малко чувствителни, въпреки че не са избягали изцяло.

Всички тези събития поставят въпроса дали те всъщност

представляват заплаха за демокрацията или са доказателство,

че тя е жива и здрава.

За сега, непредсказуемата съдбата на „старите“ демокрации несъмнено ще се наблюдава внимателно от страна на правителствата и активисти от всички политически нюанси от целия свят.