Проба - грешка, сбогом Блок

„Обединете се бе, обединете се бе ! „Това беше – ако не всенародният и ако не десният призив, то призивът на всички хора, които искаха България да бъде демократична, съвременна, правова, развита и успешна европейска държава. Този призив някак от само себе си възникна когато ДСБ, СДС и ДБГ поотделно загубиха всички видове избори. Това написа в блога си Иво Беров.

Добре, обединиха се, спечелиха, макар и с малко, влязоха в Народното събрание и дори заучастваха във властта, вече с не толкова малко.

Какво се получи, обаче. Какво постигнаха като заучастваха. Какво постигна обединението.

Вече можем да си го кажем без направо, заобикалки, точно и ясно.

Провал. Пълен провал. И не само пълен. И не само разочароващ провал.

Горчив, тъп, унизителен провал.

„ Излъгахме се, минахме се и този път” – ще си кажат мнозина.

И ще бъдат прави. Излъгахме се. Сами се излъгахме. Не можем да хвърляме вината върху други. Трябваше да предвидим, че това е трик. Че е баламосване, лъжа, тарикатлък, пиниз, иширет, похват, или както там се наричат подобен род гадости.

Нещо повече. Това не беше обикновена гадост, каквито се случват, ако не всекидневно, то всекиседмично на всички в милото ни отечество.

В българските политически летописи няма по-голяма лъжа от предизборните лъжи на Реформаторския блок.

Хайде този, който познава тези летописи, който е чел „ Строители на съвременна България”, например / не само Радан я чете, нали/ да каже познава ли политическата ни история по-големи лъжи от тази, които изсипа връз избирателите Реформаторския блок преди изборите. Нашите хора надминаха в това отношение и небезизвестния Симеон Сакскобургготски.

Може би само обещанието на Тодор Живков, че през 1986-та година ще влезем в комунизма беше по-голяма лъжа. Ама и то е повечето лакърдия, приказка, майтап и бълнуване, нежели политическа лъжа.

Освен най-голямата за цялата ни политическа история /докато някой не се сети за друга, по-голяма /, тази лъжа беше и една от най- най-изчанчените въобще евър лъжи. Защото всичкото това „обединете се, бе”, всичкият смисъл за появяването и съществуването на Реформаторския Блок беше във възможността на Тройната Коалиция да се противопоставят истински партии, истинско дясно обединение. А то стана точно, хасъл, съвсем, баш наопаки се получи. Реформаторските блокари засъществуваха в подкрепа на представата, че е възможен само и единствено ГЕРБ като противодействие на българското левичарство. ГЕРБ не като дясна и не като партия, защото дясна и партия ГЕРБ не са, а като другата мафия. Несоциалистическата такава. Нашата си.

Гадно, нали. Може и още по-гадно да стане. Добре, че сме свикнали. Свикнали сме да виждаме извъртания на 90, на 180, на 360 / нали комунистите започнаха да се връщат пак там, където си бяха/ и на всички възможни градуси във всички възможни измерения.

Или ако приведем към български условия прочутата мъдрост на Мао „ както и да се въртиш задникът ти е все отзад”, то у нас ще се получи „ както и да се въртиш, задникът ти е все отпред”

А може би не бяхме чак толкова лековерни и тъпи. Просто трябваше да се мине и през това. Иначе нямаше да се отървем от натякването :„ Защо не подкрепихте Бойко, защо дадохте възможност на бившите комунисти” и така нататък. Както някога натякваха на ДСБ, че не подкрепили били неговото величество.

И щеше да си остане подозрението и съмнението, че с Бойко може би щеше да се получи. Може би, едва ли не.

Да, ама не се получи, нямаше как да се получи, няма как да се получи.

Все пак, макар съществуването на Реформаторският блок като партийно обединение да изгуби всякакъв смисъл, то властовите му изкушения поне дадоха да се разбере кое как е, кой какво е, кой кой е, и кой е Кой.

Остана все пак обаче едно неизясненото и трудно „какво”.

Какво оттук насетне.

Пръв го разбра или почувства Радан. Който между другото от цялото това печално приключение – аверското управление с ГЕРБ - успя, заедно с депутатите от ДСБ и още неколцина от гражданската квота на РБ, да запази лицето си, макар и ожулено. Другите си ги запазиха целокупни и ненакърнени. Не лицата. Дей сейвд деър есис, да са живи и здрави. Спасиха си ония неща, дето както и да се въртят, все ще са им отпред оттук нататък.

Между другото за същите тия лица има една добра, но лоша новина и една лоша новина, ако това въобще са новини.

Добрата, но лошата новина идва от социологическите проучвания, които сочат, че Реформаторският блок увеличавал бил влиянието си. Не, драги ми умничета, не го увеличава. Тия дето в проучванията казват, че одобряват Блока са гербери. Те го одобряват не за друго, а за това, че подкрепя любимеца им Бойко Борисов. На избори обаче те няма да гласуват за РБ, а за любимеца си. Така че Реформаторският Блок просто няма да го има в следващото Народно събрание – ще бъде при своите подобия България Без Цензура, Атака, НДСВ и другите подобни. Ако въобще го има. И разбира се, никакво СДС и никакво ДБГ няма да има, тях дори няма да ги споменават вече.

А ето и добрата новина.

Бойко няма да ви изостави, милички. Ако сте му били верни, а вие сте му и ще сте му. Не за друго, ами защото нямате друг избор, затова. Вече нямате друг избор. Няма да ви изостави Бойко, няма да ви разкара от благите министерски и вицепремиерски длъжности. И дори да ви разкара под натиска на някоя хула или сплетня / като хулите срещу Москов, изключително гадни, впрочем, дори за нашето си гадно битие /, пак няма да ви изостави. Ще ви намери доходни службици. В ония образувания, в които мъжете наричат себе си „мъже на честта” такива са представите за чест, гордейте се.

Хехе, тъкмо го написах това и Бойко Борисов назначи низвергнатия министър Танев за свой съветник, абе разбирам ги тия работи. След очаквания „мъжки разговор”. Както в България вече започнаха да наричат разговорите при „мъжете на честта” - уомо д,оноре, капиши.

Но да оставим засега мафията да си мафиотства, а тия дето й помагат да обясняват поведението си с известните вече трогателно-величави обяснение - стабилност, общо благо, национални интереси, усвояване на еврофондове, необходимост от реформи, напрегнато международно положение /пустото му положение, все се напряга/ и прочее дрън-дрън ярина.

Та какво оттук насетне.

Нова партия, разбира се, няма какво друго, независимо как ще бъде прекоросана / „ движение” вече се изтърка, ще трябва някак иначе да се прикрие ненавистното име „партия”./

Макар този филм вече да сме го гледали, тази песен да сме я пели, това хора да сме го играли, тази ръченица да сме я тропали.

Но светът така си светува откакто си светува. Опитваш, грешиш и пак опитваш, като този път гледаш да не повториш предишните грешки, ами да правиш нови. От което следва че :

Първо : Този път без обединение „отгоре”. С някакви измислени партии, или партии под прикритие, с вождове, които са станали известни и имат привърженици само защото ги дават по телевизора, и които са готови на всякакви лъжи и трикове за да станат министри.

Второ : И хайде този път без разделение на умни и тъпи, красиви и грозни, нови и стари, консерватори и либерали, граждани и селяни, родени на жълтите павета и родени „на завет някъде по тръните”. Разделение на „нови и стари лица” също е неуместно. Като определението „неуместно” иде да замести другото, по-точно и нелицеприятно определение.

И още едно тъпо разделение – на либерали и консерватори. „Сичката Мара втасала” - България е правова държава, към нея текат инвестиции, икономическият разтеж е седем процента годишно, заплатите и пенсиите растат непрекъснато, корупция почти няма, остава да видим сега „ ти либерал ли си твоя милост, или консерватор, хе-хе”.

Дори разделението на десни и леви не е особено умно в тия времена. Преди да има леви и десни партии, трябва да има въобще партии. И ако левите в България бяха наистина леви, а не „другите лоши”, че дори по-лоши от тия лоши, доколкото прикачени към пропадаща и вече направо пропаднала Русия, то взаимодействието с тях, при определени обстоятелства не би било някакво чудо невиждано.За съжаление тия дето сега се препоръчват за „нови леви” са още по-леви от старите леви, доколкото старите са въобще леви. „Новите български леви” дори не са от времената на Тошо, техните представи и взглядове са от времената на Антон Югов и Вълко Червенков.

При изобилието на тъпи разделения, между другото, има и едно разумно.

Това е разделението на Реформаторския Блок. Това вече е станало, уверенията, че бил все още цял и единен са лицемерие и блудкаж. Съкращението Седесе и Гражданите За Каквото Беше Там на Кунева си остават придатък към ГЕРБ, да са живи и здрави.

ДСБ все пак се отърваха от тази меко казано притеснителна /хайде да не е чак позорна/ връзка, вероятно ще оцелеят. Какъв Реформаторски Блок, какви пет лева ? Проба-грешка, сбогом Блок – това е суровата действителност.

Трето : Да, ДСБ и Радан Кънев могат да бъдат маята, закваската, подтика за създаване на нова партия, защото имат възможност за медийна изява, защото имат парламентарно присъствие, защото имат законодателни права и малко парици все пак. Но да бъдат основно нейно ядро – това вече няма как да стане, това е цената, която ДСБ ще плати за печалното си съжителство с ГЕРБ.

Така че ДСБ ще трябва да се разтопи в един общ, предстоящ и неизбежен порив на осъзнатото българско гражданство за връщане на България към общността на развитите съвременни държави.

Порив, който следва да се изрази и в някакъв обществено образувание, ако не в откровена партия, то в някакво подобно обществено образувание, за да има сила и влияние и за да не си останем само със съзаклятническото кликане, цъкане, тюхкане, проклетисване, възмущение и мрънкане по фейсбуци и сайтове.

Забележка : В това писание често употребявам израза „ние”, сякаш съм представител на някого другиго и на нещо друго, освен на себе си. Не съм обаче, и намирам тази изразност с която, между другото мнозина злоупотребяват, за пошла . Карам го обаче по чувство. Чувствам, че сме „ние” някак си.