НАТО: Те се въоръжават вместо да разговарят

Матиас Нас, международен кореспондент на в. „Ди Цайт”, Германия

До следващата среща на върха на НАТО на 8 и 9 юли във Варшава остават два месеца. Още отсега може да се почувства напрежение сред тези, които организират срещата. Тя би могла да реши дали връзките между Запада и Русия ще се охладят с още няколко градуса и дали се движим към нова Студена война.

След руската агресия срещу Украйна и анексията на Крим през пролетта на 2014 г. „партньорството“ между Москва и НАТО, както е записано в основополагащия документ от 1997 г., е минало. Западът реагира със санкции и си спомни за традиционната отбрана на пакта в посока на изток. На последната среща в Уелс през септември 2014 г. Алиансът реши да създаде нови сили за бързо реагиране. Девизът беше „презастраховане“ за чувстващите се заплашени източноевропейци.

Но „презастраховане“ понякога не е достатъчно.

Полша и балтийските държави искат повече защита, а американците и британците имат за това голямо разбиране. Внезапно една дума, известна ни от времената на студената война отново се завърна – възпиране. Не че НАТО официално е изоставила доктрината на възпиране, още повече възпирането с атомно оръжие. Политически тя изглеждаше преодоляна чрез контрола над въоръженията и разоръжаването и благодарение на многообразния диалог.

Сега се прехвърлят войници и тежко въоръжение в балтийските страни, до този момент на ротационна база, но основополагащият документ на НАТО забранява „трайно“ присъствие на значителни военни единици. Неговите споразумения от гледна точка на някои източноевропейци са станали несъстоятелни заради украинската криза. Други натовски държави, между които Федералната република въпреки това искат да се придържат към тях.

Германия прави и двете:  участва в засилването на военното присъствие на изток и същевременно се опитва да поддържа диалога с Москва. Не на последно място по настояване на Берлин неотдавна след двегодишна пауза заседаваше Съветът НАТО - Русия.

„През цялото време ние правим предложения“,

 казват от външното министерство. Външният министър Франк - Валтер Щайнмайер предложи Русия отново да седне на масата на Г-7 и по този начин да се завърне в Г-8.

Но той знае, че в САЩ изобщо нямат склонност сега да се изпраща подобен сигнал към Владимир Путин.

Самият Путин, казва един от неговите най-близки довереници, е изгубил интерес към Г-8. Той „промотира“ вместо това групата БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (бел.прев. БРИКС представлява акроним от имената на английски на Brazil, Russia, India, China, South Africa). Използвана е алюзия чрез игра на думи (на английски: bricks = тухли) и смята Г-20 за по-уместна от Г-8.

На планираното стациониране на четири натовски батальона в Прибалтика и Полша

Путин реагира с разполагане на три дивизии в Западна Русия.

Той би могъл преди всичко да продължи да изгражда своите въоръжени сили в и без това военизирания анклав Калининград. В Берлин точно от това се опасяват. Един път установките за противоракетната отбрана, които ще се изградят от САЩ в Румъния и Полша, и след това да се приведат в готовност. Двете неща, изтеглено напред присъствие на войски и американската противоракетна отбрана, биха могли да дадат повод на Русия от своя страна да ускори въоръжаването си. Най-голямата грижа на Запада: Путин би могъл се откаже от подписания през декември 1987 г. от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег.

Ако не бъдем пределно внимателни скоро може да се окажем пред поредната надпревара във въоръжаването. Както американците, така и руснаците,

започнаха да модернизират тактическите си ядрени оръжия.

Особена опасност идва от крилатите ракети с ядрени бойни глави, върху и двете страни работят.

Това всъщност би могла да бъде същностната тема на Варшавската среща на върха на НАТО – модернизирането на носещите технологии на ракети и крилати ракети, снабдени с ядрени бойни глави. И свързаното с това, както се говори сред дипломатите „проблемът на грешното възприемане“. Преведено това означава: „Разбира ли единият това, което другият иска“.

В Берлин казват, че искат да изпратят правилните сигнали. Остава да се надяваме, че те ще бъдат разбрани, не само от Владимир Путин, но и от собствените съюзници.