Ръкостискането, което разклати Европа, но може да доведе до мир

Роберт Фицо пристигна в Москва без да пита никой. Само преди два месеца словакът заяви, че военна помощ за Украйна няма да доставя, независимо от членството на Братислава в НАТО. Един месец преди Тръмп да се качи на президентския стол президентът на Словакия предложи страната му да бъде домакин на бъдещите преговори за мир между Русия и Украйна. Владимир Путин прие неговото предложение и Зеленски си изпусна нервите.

"Никакви преговори преди победа! Никакви срещи с Путин, преди Крим да стане отново украински! Никакъв транзит на руска газ за Европа!" Зеленият човек само не пожела на словаци, унгарци и австрийци - да мрат от студ. Първата жертва на посещението на Фицо в Москва стана Германия. Икономическата криза следствие на скъпия американски втечнен газ и недоволството на общественото мнение от колебливата политика спрямо Русия и емигрантите на Олаф Шолц, принудиха президента Щайнмайер да разпусне парламента и да насрочи нови избори.

Случилото се в Букурещ с обвиненията срещу измисленото чуждо влияние в изборния процес, които лишиха националиста Калин Джорджеску от победа е тревожен сигнал за Брюксел и военолюбците от НАТО.

В осемдесет милионна Германия обаче, румънската избирателна комедия няма да се повтори. Темата за националната идентичност, след атентата в Магдебург ще изиграе решителна роля през февруари 2025г. И не е госпожа Урсула фон дер Лайен, която с един телефонен разговор ще нареди на Конституционните съдии от Карлсруе да анулират изборите, ако резултата не ѝ харесва.

Роберт Фицо постави началото. Доналд Тръмп би трябвало да го продължи. Да спре кръвопролитието на Изток.