Съществуват ли извънземни цивилизации?

Истинска революция в знанията ни за планетите! Така определя откритието на екипа астрономи, работещи с телескопа „Кеплер“ професорът по астрофизика от Университета в Рочестър Адам Франк в. „Ню Йорк таймс“. Проф. Франк е един от създателите на блога „13,7 Космоса и култура“ и автор на книгата „Дошло е време: Космология и култура в здрача на "Големия взрив".

През миналия месец астрономите обявиха откриването на 1284 нови планети. Общото количество на такива „екзопланети“, открити с телескопа „Кеплер“ и други средства за търсене, наброяват повече от 3000. Например днес ни е известно, че в орбитата на всяка звезда има минимум една планета. Но планетите са само част от историята, пише проф. Франк във в. „Ню Йорк таймс“. В майското издание на списание „Астробиология“ заедно с астронома Удроу Съливан, той публикува изследване, в което показва, че макар днес да не ние известно съществуването на развити извънземни цивилизации в нашата галактика, имаме достатъчен обем от знания, за да направим извода, че те навярно са съществували в един или друг отрязък от време в космическата история.

В научните среди съществува т.нар. „Уравнение на Дрейк“. Това е формула за определяне на числото на извънземните цивилизации, с които имаме шанс да влезем в контакт. През 1961 г. Националната академия на науките помоли астронома Франк Дрейк да проведе научно съвещание за възможностите за „междузвездна комуникация“. За да определи шансовете за установяване на контакт с извънземен живот, съществуващ в галактиката, Дрейк въведе седем фактора, от които тези шансове зависят, и включи в тях своето уравнение. Първият фактор, това е числото на звездите, които се раждат за година. Вторият – делът на звездите, имащи планети. След това идва числото на планетите на една звезда, които се движат на такива места, където може да се формира живот. Следващият фактор е делът на планетите, където животът се е зародил. А има и такъв фактор като делът на планетите, където животът се е развивал до степен на разумен и са се появили цивилизации (способни да излъчват радиосигнали). И последният фактор това е времето на живот на технически развита цивилизация.

Уравнението на Дрейк, пише проф. Адам Франк, не прилича на формулата на Айнщайн E=mc2. Това не е констатация на всеобщия закон. Това е механизъм, способен да проведе организирана дискусия, способ да се разбере какво ни е нужно да знаем за отговора на въпроса за извънземните цивилизации. През 1961 г. бе известен само първият фактор – количеството на звездите, които се формират за година. В такова неведение ние бяхме до неотдавна. Затова дискусията за извънземните цивилизации отдавна се свежда до до обичайното изразяване надежда или песимизъм. Колко са например планетите, на които се формира живот? Оптимистите могат да издигат сложни молекулярно-биологични модели и твърдят, че те са много. Песимистите привеждат своите собствени научни данни и доказват, че тяхното число е близо до нула. Доколкото, пише проф. Франк, ние имаме само един пример за планета, на която има живот (нашата собствена), не можем да разберем кой от тях е прав. Или да се замислим за средния срок на живот на една цивилизация. Хората използват радиотехниката само от сто години. Колко още ще просъществува нашата цивилизация? Хиляда години? Сто хиляди години? Десет милиона? ... И отново можем да използваме само един пример, а това отново ни връща в битката между песимистите и оптимистите.

Но нашите нови познания отстраниха от дебата част от неопределеността. Три от седемте фактора в „Уравнението на Дрейк“ днес са известни. Ние знаем количеството на звездите, които се раждат всяка година. Ние знаем, че делът на звездите с планети е 100%. Известно ни е също, че 20-25% от тези планети се намират на такова място, където може да се формира живот. По този начин ако задаваме правилните въпроси, ние за първи път можем да кажем нещо определено за извънземните цивилизации.

В последната си работа с проф. Съливан проф. Франк се фокусира върху „Уравнението на Дрейк“. „Вместо да задаваме въпроси за това колко цивилизации съществуват в момента, ние решихме да изясним каква е вероятността нашата цивилизация да е единствената технически развита, появявала се някога. Задавайки този въпрос, ние успяхме да избегнем фактора средна продължителност на живота на една цивилизация. По този начин на нас ни останаха всичко три неизвестни фактора, които сведохме в една „биотехническа“ вероятност – шансовете за възникване на живот, шансовете за възникване на разумен живот и шансовете за техническо развитие“., пише проф. Франк. По този начин може да се предположи, че тази вероятност не е голяма, а с това и шансовете за възникване на още една технически развита цивилизация са малко. Но изчисленията им показват, че даже такава вероятност да е крайно малка, шансовете да не сме първата технически развита цивилизация, са достатъчно големи. Конкретно казано, ако вероятността за възникване на цивилизация на пригодна за живот планета са по-малко от едно на десет милиарда трилиона, то ние не сме първите.

„Да въведем един контекст за по-добро разбиране на цифрите. По време на предишните дискусии за „уравнението на Дрейк“ вероятността за формиране на цивилизация от едно към десет милиарда, се считаше за много песимистична. Според нашите изчисления даже в такива условия за цялата история на космоса би трябвало да се появят трилион цивилизации“, констатира астрофизикът.

„С други думи, с оглед на това, че днес ни е известно количеството и орбиталното положение на планетите в галактиката, степента на песимизма, необходима, за да се съмняваме в съществуването в този или онзи отрязък от време на развита извънземна цивилизация, противоречи на здравия разум“, констатира проф. Франк. Според него важна крачка напред в науката може да стане търсенето на въпроса, на който може да се отговори с данни в ръка. „Ние така и постъпихме. А що се касае до най-важния въпрос – съществуват ли други цивилизации – ще трябва малко да почакаме докато не се появят необходимите данни. Но ние не трябва да не дооценяваме тези успехи, с които се сдобихме за толкова кратко време“ призовава астрофизикът.