Пратиха ни вълци - върнахме им ястреб

Бойко Борисов яко го напече тези дни – за да нормализира отношенията с Русия, изпрати човек, който с удоволствие би ги прекратил. Но кого да прати – коалиционни реалности. На партньорите - реформатори се паднаха външното и военното министерство. И те бързо се превърнаха в ястребови гнезда. Друго щеше да е да прати Кунева, Ангелкова или Вежди. Или еко-министър Ивелина Василева.

Въпреки ангажимента й към белошипите ветрушки, които лично пусна на свобода в Стара Загора. Така бе запазено екоравновесието в региона, след като същия ден цигани сринаха имунната система на тигъра и вълците в градския зоопарк – замеряха ги с камъни. Рашидов пък скочи на водещия от БНТ Георги Ангелов, като му напомни, че е служител на държавна ясла. Човекът безгрижно се кефел, когато гостите му плюели властта, която го издържала. Неблагодарник. Не е красиво така. А уж денят започвал с култура…

Кунева пък още не е излязла от режима на постсъборните обяснения. А колежката й Ангелкова се амбицира да популяризира созополските вампири. Спешно се нуждаем от достоверна легенда, която да ограничи посещенията в замъка на Влад Цепеш в наша полза. Защо да не се обяви конкурс за легенда. Матурите минаха, журито е свободно. Да „жертваме“ Крали Марко, като го изкараме вампир, а чинията на Бузлуджа да се оформи на замък, в който юнакът със специалните зъби е смукал душманска кръв. Да се акцентира, че хемоглобинът на Крали Марко е бил в нормите, за разлика от този на жалкия граф Дракула.

Какво пищно медийно внимание получи визитата на „Нощните вълци“ и съпровождащите я нашенски панаири. Путин ни прати вълци, ние му отвърнахме с ястреб. Посещенията на високо равнище между двете страни са толкова редки през последните години, че визитата на Даниел Митов при Лавров в Сочи би следвало да бъде отразена далеч по-богато. Нищо подобно. Няколко снимки с ръкостискания.  И два реда за отбиване на номера. Плътно затъмнение около резултатите от посещението – в онези години на подобна дискретност се радваха катастрофите със съветски космонавти. Не се забеляза и някаква медийна настойчивост.  Все пак било жалко, че напоследък Путин и Медведев ни заобикаляли. Все отстрани кацали. Но нямало как Борисов да се види с Путин – протоколът строго определял, че само равни по ранг можели да си разменят любезности.  Че това не е точно така, знае и Ценко Чоков, но човекът си има други грижи в момента. Някой ще се сети ли поне, да попита Бойко, успя ли мисията на Митов. Нормализирахме ли, „доколкото можем“ отношенията с Русия. Още ли сме "най-големия им враг в региона". Тишина...

Днес всяка втора родна „звезда“ заявява, че не вярва в брака като институция. Тук няма изненада – достатъчно е да се хвърли един поглед към доверието в другите институции. Не е ли парадоксално, но и симптоматично, че еврокомисар Кристалина Георгиева е в челото на хорското доверие, при условия, че за 99% от българите тя е виртуален образ. Колко му трябва – монтираш си една универсална усмивка, която едновременно казва всичко и нищо – като на Елена Поптодорова или Хилари Клинтън, да кажем, и гледаш да стоиш по-далеч от бащини равни двори. Ако в „Ислямска държава“ направят подобно допитване, вероятно с най-високо доверие ще се ползват терористите. Те поне поемат отговорност за действията си – като взривят нещо, не отричат, че са замесени. Веднага си казват. Ако пък някой радикален ислямист гледа родните телевизии от обяд до късния мач в 22 ч., като нищо ще остане с впечатлението, че сме едни от тях. Сещате се защо. Ако ви е писнало от подредената скука на Халкидики, потърсете си приличен семеен хотел в Ракка. Може да отскочите и до музея в Палмира. Скуката е изключена.

Титулярите в швейцарския национален отбор по футбол, без вратаря и капитана,  се оказаха мюсюлмани. Това не пречи прозвището на тима да е „кръстоносците“. Е, не прокопсаха на европейското – вероятно заради обърканите енергии между вярата и прозвището.

Анализаторите предричат  две възможности за България след брекзита – да бъдем забравени за дълго от старите демокрации, втренчени в траурната процесия по сбогуването с Британия, или обратното – удобен момент да поставяме по-категорично исканията си, дори с риск да изглеждаме като капризни деца на новобогаташи. Нека почнем отнякъде. Както призова журналистите Волен Сидеров – „вече имаме осъден депутат, обадете им се да свалят мониторинга в правосъдието“. Все е нещо…