Очакванията са ми, че ще има опити за редакция на въпросите от Референдума. Твърде съм скептичен, че ще бъде въведена чисто мажоритарна система. Политиците ще изчакат да се размият нещата във времето и след това да заметат резултатите на Референдума под килима, както многократно са постъпвали. Това заяви в интервю за Факти.бг Иван Сотиров от Гражданска инициатива "100 процентов мажоритарен вот в два тура", след излизане на резултатите от ЦИК за Референдума.
Каква е Вашата прогноза, след като ЦИК обяви, че Референдумът не е закон за Народното събрание, но ще бъде внесен за разглеждане?
Моите очаквания са, че при това положение, въпреки анонсите, които се направиха от партиите преди балотажа на президентските избори, все пак всички политически партии си оставиха вратичка да редактират въпросите.Очакванията са ми, че ще има опити за редакция на въпросите. Твърде съм скептичен, че ще бъде въведена чисто мажоритарна система. Това, което се предлагаше още като бяха протестите, партиите се наеха с някакво компромисно решение като алтернатива на чисто мажоритарната система, опасявам се, че ще се случи пак. Дано да съм лош пророк и да проявявам излишен скептицизъм, но моите притеснения са в тази посока. Както бе отбелязано, че субсидията ще се намали, но един лев е много малко на глас, така и по отношение на мажоритарния вот ще се търси компромисно решение. Тъй като за всяка партия е много сакрален въпроса да може да нареди в листата партийната си номенклатура. А чисто мажоритарна система означава, че лично председателите на партии и ръководствата и най-приближените лица, ще трябва да се наредят до всички други и да се съревновават в едномандатни райони мажоритарно. Риск, който в България никой не обича да поема. Например във Великобритания, вярно е, че там системата е на един тур, а не е на два тура, лидери на основни политически сили не успяха да влязат по мажоритарната система. В България лидерите не обичат да поемат такива рискове, заради това те ще се опитат да се възползват от тези няколко хиляди гласа, които не достигат, за да опитат да направят редакция на трите въпроса. Законът предвижда някаква редакция преди да се допуснат въпросите за референдум, което също не е редно. От там нататък след като хората са гласували, и след като в референдума са участвали независимо от праговете на закона над 50% от имащите право на глас, нещо което го потвърди и ЦИК , след като има квалифицирано мнозинство, е въпрос на елементарен политически морал без всякакви обструкции на депутатите да гласуват едно към едно, това което е решено от гражданите. Още повече, че парламентарно представените политически партии и лидерите, които многократно много преди да се заговори за този референдум и преди предишния такъв, предизвикан от президента, политиците обещаха на гражданите, на протестиращите, че ще намалят субсидията, че ще въведат мажоритарен елемент, но излъгаха хората и не направиха нищо. Така, че те самите предизвикаха тази радикална реакция и трябва да търсят вината в себе, както и трябва да си понесат отговорността с пълна мяра. Ако бяха коректни и добронамерени и си бяха изпълнили ангажимента към хората да направят дискусия, да разгледат субсидията нямаше да се стигне до тази ситуация.
Мислите ли, че ако не бяха затворили секциите, сега нямаше да липсват тези 12 000 гласа на избиратели, които не достигат, за да стане Референдумът закон автоматично?
Категорично това изигра роля. При толкова много нарушения, които са репрезентативни, това е като един екзитпол, който показва каква е била общата картина. Много добре познавам технологията на изборите, че огромна част хората нямат вяра и не виждат смисъл в това да пускат сигнали, защото и самият закон е направен такъв, че в много случаи съвсем основателни сигнали по закон не пораждат никакви действия. Ние видяхме на последните избори явно компрометирани протоколи, но формално законът е направен така, че ЦИК казва да това действително не е редно, но законът е такъв, че това не се приема за нарушение. Така, че очевидно е, че има много пропуски и нарушения, което е още един аргумент, че парламентът и политиците нямат право да се формализират, след като те самите са виновни, че са възпрепятствали в нарушение на конституционните им права много български граждани да упражнят правото си на вот. Самата организация на референдума със създаването по този начин на закона, с опита да няма дебати и разяснителна кампания, целенасочено възпрепятства много по-висока активност. Така, че ние трябва да считаме, че тези сигнали, които са получени за нарушения, те са само една извадка за това, което се случва на много места.
Има ли срокове, в които трябва да бъде разгледан Референдума? И ако има предсрочни избори пак по стария тертип ли ще я караме, каква е Вашата прогноза?
Да, това е едно от опасенията, независимо че един от кандидатите за президент на основните политически сили, които сега се явяват на балотаж, заяви, че стои зад Референдума и ще трябва да се извърши райониране, което е най-коректното. Промяната на Избирателния кодекс не е толкова трудна, тя може да стане сравнително бързо още повече, че мажоритарната система доста ще олекоти Изборния кодекс, ще стане и по-лесен избора. Но това което ще отнеме време и ще създаде конфликти е районирането. В този смисъл и поради общата съпротива действително не изключвам сценария, при който парламентът да отложи въпроса с провеждането на избори с мажоритарната система за следващия парламент. Да оставят горещият картоф на следващия парламент. Да изчакат да се размият нещата във времето и след това да заметат резултатите на Референдума под килима, както многократно са постъпвали. В България политиците разчитат, че могат да третират българските граждани като малки деца, които бързо им минава и бързо забравят и че ще поплачат малко и ще забравят след това за какво са плакали. Това многократно се е практикувало. Надявам се, че този път няма да се стигне до там. Сега съществува, разбира се, и един проблем, че ако сега бъде хвърлена оставка, това някак си предопределя определени срокове за насрочване на предсрочни избори, защото е ясно, че към края на мандата на президента, това правителство не може да проведе изборите и тук моите съображения да се изпълни тази опция да се форсират нещата и от това също да се изведе аргумент срещу районирането. Така, че ще видим има множество предпоставки да се търси заобикаляне на императивната роля на избирателите. Не може да противопоставяш такива формалности или няколко хиляди гласа, когато има безспорна воля на българските граждани. Когато се отива на избори никоя политическа партия, която има амбиции да има добро представяне в парламента, не може да застане директно срещу волята на избирателите. По-скоро ще се търсят някакви йезуитски ходове за измъкване от ситуацията или с отлагане за следващ парламент или с търсене на някакъв пазарлък чрез въвеждане примерно на смесена система. Аз на подобно нещо винаги съм бил категоричен противник, защото смесената система съчетава негативите на пропорционалната и мажоритарната. Дори съм по-голям противник на смесената система, отколкото на пропорционалната.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА