Тръмп може да сложи края на НАТО

„Доналд Тръмп е антисистемен играч, който е в състояние, ако вярва в това нещо, което неговите избиратели очакват, да преначертае посоките на американската външна политика. Ако бъдем наистина драстични, това може да е краят на НАТО в този му вид или въобще края на Алианса.

Хилари Клинтън понесе своята политическа отговорност с това, че загуби изборите за пореден път, до голяма степен заради собствени грешки. Декларираните някои негови идеи за преориентация могат да доведат до това, че той може да преформатира отношенията с Русия, Китай и някои други страни“. Това заяви за Факти.бг американистът Костадин Грозев. Той коментира победата на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ.

Бунт на белите и неоправданите ли беше победата на Тръмп на изборите за президент на САЩ?

Една от причините Хилари Клинтън да загуби изборите е, че тя гледаше на своите избиратели като на даденост. Точно такива групи, които в крайна сметка, вместо да бъдат убедени и да бъде затвърдена тяхната подкрепа в идеите на демократите, особено от гледна точка на позитивното развитие на САЩ, нещата бяха свързани с една много остра кампания. Кампания срещу Тръмп, която все пак се дължи на тази кампания срещу Клинтън, която Тръмп водеше. Всъщност се оказа, както показват резултатите от екзитполовете, че до голяма степен Тръмп е успял да мобилизира за себе си точно този бунт и гняв, за който говорят избирателите. За него гласуват преимуществено не само белите избиратели - мъже, а и част от жените. В ключови щати като Уисконсин и Охайо за Тръмп гласува и една значителна част от работещите жени, които Клинтън считаше, че поради факта, че е жена кандидат за президент, ще гласуват за нея и не направи достатъчно, за да ги убеди. Там имаше една сериозна прослойка избирателки, които определено гласуваха с убеждение за Тръмп. По същия начин тя донякъде пренебрегна гласовете на жени в по-напреднала възраст в един щат като Флорида, където поради имиграцията и някои други фактори като Обамакеър например, доведоха до отлив на избирателите, които се очакваше да гласуват за нея. Така че този избор е много интересн. Той за пореден път доказва, че в американското общество има политическа култура на противопоставяне на малкия човек на големия човек в икономиката. От друга страна има сблъсъци между провинция и големи градски центрове. Тази политическа култура е свързана с вроденото право на избор, което американците защитават, борят се за него, използват силата на бюлетината като сила на гражданско поведение. От там очевидно волята на американския избирател беше за промяна. Това беше бунт на една много широка коалиция, която тепърва ще бъде осъзната. Тук вече е голямата роля на Тръмп и това дали той ще успее да консолидира един очевидно протестен вот срещу неясно точно какво. Все пак основно срещу управляващите елити, традициите и наследството на Обама.

Протестният вот има много конкретни измерения. Този протестен вот има шанса и опасността да бъде консолидиран от президентските действия на президента Тръмп, когато той встъпи в длъжност със своя екип. Той може да бъде прокаран във вид на фактори, които имат потенциала да променят драстично политическата сцена и икономическия модел в САЩ. В американската история има няколко такива сериозни обрати през последните 80 – 90 години. Най-сериозният в либерална посока беше този след Голямата депресия при Франк Рузвелт. Друг обратен консервативен обрат имаше по времето на Роналд Рейгън. Защо да не кажем, че сега има трети такъв обрат? Това е в рамките на по-малко от век.

Какви са прогнозите за отношението на новата администрация на Тръмп към Европа и Балканите?

Аз няма да ви изненадам, като ви кажа, че в предизборната си кампания Тръмп беше готов да каже всичко в името на победата. Той редуцира своите послания в сферата на външната политика до две три основни неща. Едното беше борбата с имиграцията и издигането на стената, другото беше борбата с търговските споразумения и свободната търговия. Говоря за тяхното предоговаряне и дори излизане от НАФТА. Третото послание беше свързано с отношението към съюзниците на САЩ, които да поемат по-голяма от своята отговорност, включително и финансова, за отбраната, за която получават американска помощ във формата на оръжие и бази. Тръмп излъчи едни послания, които съдържаха елемент на бъдещ американски изолационизъм и отдръпване на Америка от европейските и балканските дела. Това породи опасения какво ще стане и доколко той ще реализира тези намерения. Трябва да имаме в предвид, че външнополитическият екип на Тръмп все още е доста мистериозен. Това обаче ще кристализира през следващите дни. Именно неговите назначения и начинът, по който той вероятно ще смекчи своите послания е интересен. Хората обаче са гласували за него, очаквайки радикални промени. Така че той ще трябва да задоволи поне отчасти своите най-радикални избиратели. Той каза много неща, за да спечели изборите, които може и да не спази при стъпването си в длъжност, особено като говорим за взаимно изключващи се послания. Може да видим предифиниране на този външнополитически изолационизъм, свързан с икономически национализъм и т.н. по отношение на търговските партньори на САЩ и зачеркване на идеята за свободна търговия, която беше главната линия в действията на американските администрации и от двете партии през последните 70 години. Доналд Тръмп е антисистемен играч, който е в състояние, ако вярва в това нещо, което неговите избиратели очакват, да преначертае посоките на американската външна политика. Ако бъдем наистина драстични, това може да е краят на НАТО в този му вид или въобще края на Алианса. Може да видим и преформулиране и превръщането на НАТО в една европейска структура и продължение на ЕС. Защо не едно командване, в което лидерската позиция се заема от Великобритания, Германия или Франция. Това значи едно преначертаване на резултатите от Втората световна война, което в този несигурен свят, в който живеем, може би не е най-добрият съвет за един американски президент.

Въпреки опасенията за Тръмп, сякаш имаше много хора, които смятаха, че изборът на Клинтън ще доведе до по-голямо изостряне на отношенията в света. В крайна сметка не беше ли тя по-опасния избор?

Американските гласоподаватели гласуваха по един определен начин и дали Клинтън или Тръмп бяха по-опасният избор и кой от тях щеше да утежни или разсее напрежението в международните отношения е въпрос на реторика и политически действия. В кампанията чухме много остра реторика, но когато Тръмп спечели изведнъж смекчи реториката. Дали това е въпрос на политика или моментно състояние и какъв ще бъде истинският президент Тръмп, ще стане ясно през януари. Той вече е президент, а Хилари Клинтън е в миналото. Тя понесе своята политическа отговорност с това, че загуби изборите за пореден път. Тя загуби и вота срещу Барак Обама през 2008 г. До голяма степен благодарение на собствени грешки, както и желанието за промяна и оценката на обществото, за това на кого от двамата може да се вярва повече. Влюбени в идеята за промяната, избирателите на Тръмп се наложиха и инициираха промяна с него, базирайки се на неговите послания, въпреки че тя се опитваше да наложи колко той не е кадърен. Той обаче ще носи отговорността през последните 4 години.

Само хора, които са били под напрежение знаят за какво става дума. Говоря за Кисинджър, Хрусчов, Рейгън и т.н.

Нека гледаме позитивно към президентството на Тръмп, макар и да нямаме много причини за позитивизъм в световен мащаб. Декларираните някои негови идеи за преориентация могат да доведат до това, че той може да преформатира отношенията с Русия, Китай и някои други страни. Нека му дадем правото съмнението да бъде в негова полза. Ако приемем една по негативна прогноза обаче, може да се стигне до изтегляне на САЩ, което ще доведе до един вакуум в определени региони. Международната политика обаче не приема вакууми. Това значи, че за сметка на едно объркване на САЩ, определени политически сили, фактори и определени държавни и недържавни играчи, било то икономически групировки, религиозни обединения, терористични групировки или фондации биха могли да завземат този вакуум. Едно отдръпване на САЩ ще значи залез на единствената свръхдържава в света към момента, каквото едва ли ще стане, но едно отдръпване ще е стъпка към тази посока.