Тъмното изкуство на туитовете на Тръмп

Анализът е на Джоузеф С. Най за Project Syndicate.

Джоузеф С. Най е бивш зам.–секретар на американското министерство на отбраната и председател на Националния съвет по разузнаване. Преподавател е в Харвардския университет.

Критиците на президента Доналд Тръмп постоянно подценяват политическите му умения за общуване, защото може би той е толкова различен от своите предшественици Франклин Рузвелт и Роналд Рейгън. И двамата бяха известни като страхотни комуникатори.

Въпреки че голяма част от американското общество ги мразеше, Рузвелт и Рейгън се обръщаха към целия народ и се опитваха да се позиционират в центъра. Тръмп – който е в пълен контраст с това – се опитва да достигне най-вече до малцинството, което го избра. Встъпителното му слово звучеше като предизборно такова. След като влезе в Белия дом, последва серия от неверни твърдения и провокативни укази. Те скъсаха връзката му с центъра, но я засилиха с неговата избирателна основа.

Комуникационните умения на американския президент са ошлайфани в света на риалити телевизията, в който провокативните изявления забавляват аудиторията и повишават гледаемостта. Тръмп използва това по време на първичните избори в лагера на републиканците, за да се справи с конкуренцията на 17 кандидати. Според някои оценки Тръмп е получил безплатна телевизионна реклама с еквивалент от 2 милиарда долара, потискайки шансовете на Джеб Буш и платените му за реклама 100 милиона долара.

След като спечели номинацията на републиканците, много очакваха от Тръмп да продължи по традиционния път към центъра. Отново обаче, той фокусира усилията си върху популистката кампания, насочена към сегмента от население, загубил работните си места. Популисткият подход се оказа ефективен и той спечели електоралния вот, въпреки че загуби с близо три милиона гласа общия.

Имайки предвид това, много наблюдатели отново очакваха, че той ще отправя послания към политическия център, след като встъпи в длъжност. Тръмп обаче отново опроверга прогнозите и продължи да насочва призивите си към своята избирателна база. Някои дори спекулират, че се стреми да създаде нова популистка партия на работническата класа и движението „Чаено парти“.

Тръмп използва и неконвенционални способи в своя избор на комуникационни инструменти. Новите технологии отвориха нови възможности. Рузвелт много добре си боравеше с радиото, докато Рейгън бе майстор на изявленията по телевизията. Тръмп използва Туитър, както и кабелната телевизия, за да заобиколи своя екип и пресата, водейки кампанията си директно и в интернет.

За изненада на мнозина Тръмп продължи тази практика и в Белия дом. Използването на Туитър не е нещо ново – Обама също го правеше – но е ново използването му за сложни политически въпроси (като ядрените оръжия), изразени в 140 символа. Но използването на този канал за комуникация позволи на Тръмп да комуникира със своите избиратели, да държи фокуса върху себе си, и да „прескача“ Конгреса и пресата.

Политическата комуникация се е променила през времето и има много начини тя да бъде осъществена успешно. Древните гърци са имали училища за реторика, за да усъвършенстват уменията си. Цицерон е бил изключително успешен оратор. Бившият американски президент Удроу Уилсън не е бил добър ученик, но работи над ораторските си умения, които са от съществено значение за добрия лидер. Успехът на Уинстън Чърчил до голяма степен се дължи и начина му на боравене с английския език. Мартин Лутър Кинг се е възползвал от това, че е израснал в афроамериканската църковна традиция, и използва силата на проповедите.

За някои е по-лесно, отколкото за други. Бившият губернатор на Ню Йорк Марио Куомо веднъж сравни Бил и Хилъри Клинтън: „Тя е повече методист, а той е по-театрален“.

Ораторските умения и реторика не са единствените форми за ефективна политическа комуникация. Невербалните сигнали също са ключов компонент. Някои вдъхновяващи лидери не са били добри оратори – например Махатма Ганди. Но символиката му (опростеният начин на живот и дрехи) говорят повече от думите. Ако сравним тези изображения с младия Ганди – облечен като прилежен британски адвокат – ще видим колко правилно той е разбрал значението на символиката в общуването.

Това е разбрал и Тръмп, по свой собствен начин. В допълнение общуването с публиката е важно, но лидерите трябва да умеят да комуникират и в малки групи. В някои случаи това е по-важно от реториката. Организационните умения е трудно да се съгласуват с управлението през Туитър. Хари Труман е бил скромен оратор, но е компенсирал това със създаването на добър екип от съветници.

Давайки подходящия пример също е от критично комуникационно значение за лидерите. През 2007 година премиерът на Сингапур Ли Сян Лун заяви, че ще се откаже от увеличение на собствената си заплата, след като се зароди недоволство сред обществото заради планираното увеличение заплатите на правителствените служители. Тръмп все още не е овладял изкуството на политическата комуникация.

До този момент Тръмп доказа, че е по-ефективен политически комуникатор, отколкото очакваха критиците. Но дали ще успее в дългосрочен план с тези нестандартни подходи е един от най-важните въпроси на неговото президентство.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.