Възвръщането на вярата в глобализацията

Карл Билд

Карл Билд е бивш външен министър на Швеция за периода 2006 г. -2014 г. и бивш премиер за периода 1991-1994, когато той договаря и присъединяването на Швеция към ЕС. Той е известният международен дипломат, работил е като специален представител на ЕС в бивша Югославия и Върховен представител в Босна и Херцеговина през 1995-1997 и специален пратеник на Генералния секретар на ООН на Балканите през 1999-2001. Към настоящия момент, той е председател на Световната комисия за управление на интернет и член на глобалния съвет по Дневния ред на Европа от Световния икономически форум.

Карл Билд не крие вярата си в ползите от глобализацията. Според него, постепенното свързване на регионите, страните, и в крайна сметка хората, е едно от най-позитивните развръзки в днешно време.

В същото време, сега популист стана президент на САЩ и неговата предизборна кампанията се водеше на платформата на радикалния икономически национализъм и протекционизъм. На всичкото отгоре, в много страни, публичният дискурс е доминиран от разговори за предполагаемите "губещи" от глобализацията, чрез които се подхранва възприемането на идеята за необходимостта от нови политики, които да спрат възхода на популисткото недоволство.

Когато Билд се е родил, населението на света е наброявало 2,5 млрд души. Връщайки се назад, той си спомня ясно времето, когато хората са се опасявали, че гладът скоро ще завладее света, разликата между богатите и бедните ще расте все по-широко, и накрая всичко съградено ще бъде унищожено.

Сега живеем в свят със 7,5 милиарда души, и въпреки това процентът на хората, които живеят в абсолютна бедност е намалял значително, докато пропастта между богати и бедни страни постепенно се затворя с течение на времето. Навсякъде по света, средната продължителност на живота е нараснала от 48 на 71 години - макар и със значителни различия между отделните страни - и като цяло доходите на глава от населението също са се увеличили с близо 500%.

Гледайки назад към последните 25 години, спокойно може да се твърди, че човечеството е изживяло най-добрия си четвърт век. От 1990 г., процентът на хората, живеещи в абсолютна бедност в развиващите се страни е спаднал от 47% на 14%, този на детската смъртност - друг критичен показател - пък е редуциран наполовина. Светът никога не е виждал подобно нещо.

Светлата картина бива допълнена ако се загледаме и в редица други показатели. По-малко хора умират от бушуващи войни, в сравнение с предишни периоди, за които имаме данни. Нещо повече, ако се обърнем назад до преди няколко години, сега делът на хората, които имат правителства, без значение какви като качество, постепенно се увеличава.

Този грандиозен напредък се дължи отчасти на напредъка, който е постигнат в сферите на науката и технологиите. Но поне толкова значимо е и нарастването на икономическото взаимодействие чрез търговията и инвестициите, както и за постигане на основната либерална реда, която позволява тези положителни пробиви. Накратко, глобализацията е най-важната движеща сила зад десетилетията на напредък.

Тези дни, търговията често погрешно е винена за погубването на фабрики и загубата на работни места в развитите страни. Но, в действителност, изчезването на по-старите индустрии произтича предимно от развитието на новите технологии, които подобряват производителността и разширяват богатството на нашите общества. По същия начин, разрастващото се неравенство, реално или предполагаемо, има много повече общо с бума на технологиите отколкото с търговията.

Бъдете сигурни, че фермерите днес са далеч по-малко в сравнение с предишните десетилетия, дори векове, тъй като в последните десетилетия или столетия; мелниците за памук в Ланкашър, стоманодобивните заводи в Питсбърг и мините за въглища на Дуисбург вече са затворени; далеч по-малко са и работници в обширните гори на Северна Швеция. Децата на някога работещите в тези отрасли сега много често са привлечени от светлините на бързо развиващите се градове, където те попълват работни места, които едва ли биха могли да си представят само до преди няколко десетилетия.

За повечето хора по света, животът преди глобализацията бе беден, брутален и сравнително кратък. И все пак, антиглобалистите в днешно време се обръщат с носталгия към миналото. Те искат да направят Америка - или Русия, или исляма - "отново велики". Всеки може да се надигне срещу другите; но всички те се сплотяват като стане дума за глобализацията.

Икономическите условия бяха определено по-неблагоприятни в годините след финансовата криза през 2008 г., но сега заетостта и икономическия растеж правят отскок почти във всяко едно отношение. Реалният(слединфлационен) БВП се увеличава в продължение на 15 последователни тримесечия в еврозоната, и всички икономики в Европейския съюз се очаква да нараснат през следващите няколко години. В същото време, икономиката на САЩ вече се представя много добре - безработицата е под 5%, а реалните доходи постоянно се покачват.

Разбира се, много общества безспорно вече изпитват нарастващото чувство на културна несигурност, не на последно място, защото много хора са били подведени да повярват, че външни сили - като миграцията, ерозират традиционните източници на мира и стабилността. Те са манипулирани чрез внушението, че връщането към първобитния строй и племената, в една или друга форма, е лесен механизъм за справяне с проблемите. Тяхното митично племе е било страхотно само че в някое митично минало, но защо пък да не се опитат да го пресъздадат?

Едно такова мислене представлява сериозна заплаха за най-уязвимите хора по света. Целта на устойчиво развитие на ООН за премахване на крайната бедност в света до 2030 г. е изцяло зависима от продължаване на икономическия растеж чрез търговия, технологични иновации и международно сътрудничество. Издигането на търговски бариери, замесването в цифров меркантилизъм, и традиционното подкопаване на либералния световен ред, всички те може да причинят сериозни щети по отношение на крайно бедните в Африка и други слаборазвити региони, като в същото време не биха помогнали особено на миньорите в Западна Вирджиния.

Силните винаги ще управляват, но слабите ще продължават да носят тежестта на носталгичния протекционизъм, който подкопава ползите от глобализацията. На годишната среща на Световния икономически форум в Давос тази година, китайският президент Си Дзинпин беше този, който възхваляваше добродетелите на глобализацията. В същото време, много западни бизнес лидери се шляеха из залите, опитвайки се да звучат силно загрижени за предполагаемите губещи от този процеса.

Комунистите са запазили вярата на глобализацията; капиталистите, обаче, изглежда, са загубили своята. Това е странно - и напълно не в синхрон с минали периоди и актуалните факти. Имаме всички основания да бъдем уверени в един процес, който е предоставил повече просперитет за повече хора, отколкото някой можеше да си мечтае от преди няколко десетилетия. Не бива да показваме и капчица притеснение, когато става дума за защитата на глобализацията и в борбата с реакционната носталгия.

Можем да имаме едно още по-светло бъдеще - но само и единствено ако не се опитваме да го търсим в миналото си.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.