"България е моята любов, Америка - моята съдба"

Куфар, препълнен догоре с мечти и надежди, и еднопосочен билет за "свободния свят". Такава е историята на мнозина, емигрирали в чужбина в годините след 1989-а с желанието да намерят по-добър живот. Запознайте се с историята на Джени Хокенбърг и нейната изпълнена американска мечта.

От панелките на София до небостъргачите в Ню Йорк

Евгения, а днес Джени, е родена в София няколко години преди падането на комунистическия режим. "Да растеш в България в края на 90-те и началото на 2000-те години не беше лесно. Парите бяха малко, а понякога и липсваха. Има много неща, които се опитах да забравя, защото да си спомням за тях е болезнено", споделя Джени пред ДВ. Спомня си как дълго време баща ѝ е ходил на работа през зимата с пробити ботуши, защото заделял всеки лев за подготвителните курсове на дъщеря си. "Имах и все още имам, слава Богу, чудесно семейство, което ме обича и ме подкрепяше безрезервно, докато се опитвах да се издигна чрез образование", разказва Хокенбърг.

Няколко години по-късно и на хиляди километри разстояние Джени днес успешно гради кариерата си в Ню Йорк. Тя е корпоративен адвокат и партньор в мултинационална адвокатска кантора - една от петте най-престижни кантори със седалище в Лондон. В работата си Джени се фокусира върху сделките по сливания и придобивания. Тя казва, че професията е изключително доминирана от мъже: "Това е доста труден начин на живот. Денонощно си на разположение. Трудно е, защото смятам, че има и нещо като "мъжки клуб", в който е трудно да се впишеш, когато си жена".

Успехи отвъд границата на собственото въображение

Според Джени именно икономическите трудности и политическата нестабилност в България през 90-те години на миналия век са принудили много от нейните съученици да емигрират в Северна Америка в търсене на по-добри възможности за живот и работа. "Беше изключително тъжно, защото имаше толкова много талантливи млади хора, които усещаха, че просто трябва да си тръгнат", казва със съжаление тя.

"България е моята любов, моята родина. Америка - мисля, че винаги е била моята съдба", заявява категорично Джени. Тя още от дете мечтае да замине за Съединените щати. За нея те са страната на невероятните възможности, където, ако човек е достатъчно талантлив и работи усърдно, може да постигне успехи отвъд границите на собственото си въображение. "Не ме разбирайте погрешно, тук няма червен килим. Но има път. Труден, но истински път към социална мобилност и успех", обяснява адвокатката.

"Винаги има част от теб, която липсва"

След като завършва средното си образование в България, Джени заминава да учи в Дартмутския колеж - един от осемте университета в "Бръшляновата лига", които са широко известни с отличното си академично ниво, социален престиж и именно заради това високи критерии за прием. Хокенбърг споделя, че в колежа още не е имала ясна представа за това с какво иска да се занимава професионално. За нейно огромно щастие е приета в Станфордското юридическо училище с щедра финансова помощ. "В семейството ми няма адвокати, никога не съм правила такива планове. Но животът се развива по мистериозен начин", казва българката.

За Джени животът ѝ в Америка досега е бил комбинация от различни емоции - от абсолютен екстаз при първото ѝ стъпване в колежа до носталгия по родителите и брат ѝ, които и днес са в България. Според нея най-голямото предизвикателство пред един имигрант е, че той започва да гради живота си от нулата: "Намираш се на място, където нямаш връзки, от които да се възползваш. Изоставаш от своите връстници от самото начало и трябва да работиш много по-усилено, за да се изравниш с тях".

Прекарала едната половина от живота си в България, а другата в Съединените щати, Джени споделя, че често се чувства бездомна, независимо от това в коя държава се намира: "И на двете места никога не си цял. Винаги има част от теб, която липсва, която е на един океан разстояние. Защото вече не си напълно българин, но не си и американец".

"Българската мечта": Измислица или реалност?

Според Джени България е претърпяла значителни промени през последните 20 години, особено след приемането на страната в Европейския съюз през 2007-а. "Днес има чудесни възможности, каквито в моите тийнейджърски и студентски години нямаше", казва адвокатката. Тя смята, че днес много българи не заминават за Щатите, а предпочитат да останат в Европа, често работейки за чуждестранни компании от България.

Джени е абсолютно убедена в това, че "българската мечта" съществува и че българите могат да спечелят много от новите технологии и изкуствения интелект. "Казват и според мен е вярно, че математиката диша във въздуха в София. Ние сме в уникална позиция да се възползваме от задаващата се революция на изкуствения интелект, имайки предвид колко талантливи са българите", заявява оптимистично Хокенбърг.

Автор: Маргарита Николова