Избори в повече

И пак познатите ни пълни лелки се затътриха с пълни чували демокрация. Изборният ден бе приключил. Без еуфория, без фанфари. Без напоителни пресконференции до среднощ, с които сме свикнали. Международният пресцентър остана празен. Въпреки заявката на единадесет политически сили. Основните играчи казаха по няколко думи от централите си. Опитът да бъде зададен въпрос на Бойко Борисов се превърна в колективен крясък на пациенти от специализирана клиника. Той се намръщи и меракът на пишещите братя да питат се спихна. „Благодаря на Нинова за мъжката битка“, каза бившият, бъдещ и Бог знае какъв още премиер.
А една репортерка побърза да наклепа Нинова, че тя не го е поздравила за победата. Вероятно защото Корнелия въобще не им даде възможност да опитат въпрос. Каза две изречения и се изнесе с кохортата си от полезрението на камерите. Бойко се направи, че не е чул момичето с микрофона. И правилно. Всички вече си бяха писнали.
В стъклен аквариум край НДК Хекимян и Светльо Иванов бяха поканили отбор анализатори. Които прекараха вечерта повече от добре – в шеги и закачки. Андрей Райчев се прехвърляше неусетно от студио в студио, разперил сако като нощна птица, и ту се засичаше с авера си Кънчо Стойчев, ту пътищата им се разделяха. По избори наистина стават чудеса – Ани Цолова направи нещо невероятно. Само за минута се появи в рокля, шлифер и още една рокля.
Както обикновено, всичко започна рано сутринта. Този път с култово изказване на дългогодишният шеф на „Пирогов“ проф. Милан Миланов. „Искам да гласувам, дори само за да се махне омразният служебен кабинет“, заяви той. На първо четене – странно изказване. Но не съвсем. Напротив – знаково. Защото така мислеха мнозина. Както прогнозирахме, получи се странната ситуация „генериране на протестен вот срещу служебен кабинет“. И понеже този кабинет не участва в изборите, наказанието бе за този, който го е назначил. Президента. Но и той не участва в изборите. Така по пътя на логиката или въпреки отсъствието й, наказателният вот стигна до… БСП, които не бяха помирисвали власт от три години. А тези, които зарязаха мандата си преди четири месеца и предизвикаха политическа криза, спечелиха.
Резултатът от около 6 пункта разлика показва, че есенното фиаско на ГЕРБ се дължи най-вече на неподходящата кандидатура, а не толкова на някаква всеобща наказателна акция срещу Борисов. Просто българинът отказа да приеме, че през следващите пет години ще има за президент този, който тогава предложи ГЕРБ. След подадената оставка, наречена „морален акт“, която никой не му поиска, Борисов остана на власт още три месеца, през които хората му нападаха новоизбраният президент и пророкуваха „комунистически“ служебен кабинет, избран под диктата на Корнелия Нинова. Под диктат разбирайте най-вече диктовка.
Дойде и този кабинет. Още на клетвата Борисов помоли Огнян Герджиков за пълна ревизия на собственото му управление. Когато започнаха проверки, които само при доста развито въображение можеха да бъдат наречени ревизия, от ГЕРБ изпищяха, че са подложени на лов на вещици. ГЕРБ принуди хората на БСП да се обясняват от сутрин до вечер, че както Радев е на всички, така и кабинетът на Герджиков. После дойде историята с двата милиона на Елена Йончева. Има ли ги, няма ли ги – секретна информация. Секретна, ама изборите идат и хората слушат. И си казват: Абе, не може да няма нещо. Ок, съд. Ама след изборите. А дотогава – битият - бит.
Дойде и преекспонираното изпускане на Нинова за демокрацията. Преекспонирано, но всяка политическа сила с влияние би го сторила. Изборите са война. Фразата за демокрацията, която Нинова не трябваше да произнася, бе кулминацията. Преди това упорито, последователно и види се успешно бе засяван и поливан страхът от БСП. Включен бе и дежурният по избори призрак на Орешарски, и вездесъщият Пеевски, и вечното плашило ДПС. Плюс мантрата за спиране на еврофондове, напускане на НАТО и ЕС, затъване на страната в мизерия и разруха, както ставало винаги след управление на социалистите.
Тук в хора се включиха и проявилите умопомрачителен инат и наивитет парчета от десницата, които плашейки народа с БСП наливаха вода в мелницата на ГЕРБ. В резултат на което Реформаторския блок, Нова република и Да, България останаха извън парламента. Всички стари познайници на Бойко, които ту го пращаха в затвора, ту управляваха с него или минаваха в нелегалност вкупом останаха извън играта. Тук идва и въпросът, за това ли ни бяха тези избори? Да похарчим едни 25 милиона лева, за да излезе от играта РБ?
Представяте ли си, че едни от най-активните в публичното пространство през последните години няма да се чекират в парламента. Николай Ненчев, ген. Атанас Атанасов, Божидар Лукарски, Радан Кънев, Петър Москов, Христо Иванов, Найден Зеленогорски, Петър Славов, Мартин Димитров, Методи Андреев, Трайчо Трайков, Гроздан Караджов… Не е за вярване, но е факт. Разделени от отношението си към Борисов и по чисто суетни причини, изброените лица могат да създадат коалиция „Сутрешен блок“.
Вместо тях в последния момент до парламента буквално на изпарения се добра и Веселин Марешки със своята „Воля“. И неговата не беше лесна. Цял ден екзит половете ни убеждаваха, че е сигурен играч в следващия парламент. Като класически новобранец в парламентарната игра той дори си заплю министерството на икономиката. Вечерта заприиждаха протоколите и партията му ту оставаше в парламента, ту излизаше от него. Политиката не е за хора със слаби сърца.
Кисел бе и Валери Симеонов. Очаквал повече от резултата и кой знае защо си го изкара на журналистите. Обединените патриоти закриха кампанията с побутване на баби на границата. Това не се хареса, но едва ли бе фатално за резултата. Бойко може да си позволи да каже „лошо е с баби да спиш“, но Валери още не може да ги бута. Мнозина очакваха по-висок резултат от патриотите, но явно избирателят не ги привидя като перфектните народни закрилници, които да го пазят от международното положение.
Да се върнем на БСП. Нинова може да е доволна от удвояването на резултата, но сега на „Позитано“ сигурно я чакат с „ела ми, ела ми…“. Ако са забравили колко бой ядяха от Бойко при Станишев и Мишо Миков, и че Корнелия реално ги върна от оня свят миналата година, нека я разкъсат. Вярно, мнозина не харесват нея и стилът й. Но играта е такава. И за такива.
Пропускаме ли някого? А, ДПС. Те винаги изглеждат доволни. Такива бяха и в неделната вечер. Дали заради традиционния си резултат, дали заради това, че ДОСТ не мина бариерата. Мустафа Карадайъ пожела със специфичния си изказ на победителите да си извадят поуки от двата недовършени мандата. И потънаха в нощта след изборите, които сякаш ни бяха в повече.