Селският дедо занули градските десни

Много малко от бабите и дядовците ни са завършили "Робърт Колеж". За повечето казваме, че са били обикновени селски хора, необразовани, но природно интелигентни - с изключително развита интуиция, изградена в университета на живота. Днес анализаторите се надпреварват да приписват същите качества на Бойко Борисов.

"Мислите ли, че много ми се управляваше с Радан Кънев и Валери Симеонов", запита риторично той след оставката си от 14 ноември м.г., правейки рекапитулация на прекратения си мандат. Днес Радан е зад изборния борд, а Симеонов изглежда неизбежен партньор на ГЕРБ. Поне докато Борисов и Цветанов не се завърнат от совалката си из Европата, за да ни кажат, разрешават ли им да си играят с него или ще умуват нещо друго.

След предизвестения край на фрагментираната десница се оказа, че изненадани са били единствено някои от привържениците й. В ръководството на трите парчета от изпуснатата дясна торта едва ли са хранели напразни илюзии. Шокираните почитатели стигнаха дотам, да отправят призиви за оставка на Христо Иванов. Нещо, което е твърде несериозно. Как в "Да, България" да застрелят баща си, само защото е кихнал? Най-вероятно тези призиви идват от сектора с фенове на Радан Кънев.

Иванов засега излезе по-хитър от другаря си, който ще го закъса още по-тежко откъм обществена подкрепа. След като се изнесе от кабинета на Бойко, Иванов просто се скри задълго. Радан продължи да стреля срещу луната, проведе обречената кампания на Трайчо Трайков, а накрая учреди отдавна анонсирания си десен проект, в който, каквото и да си приказваме, се включи само той, генерала с пистолета и други познати лица от обкръжението им. И излезе, че Радан просто е пребоядисал табелата "ДСБ", сякаш се срамува от досегашния път на партията си.

Иванов, който формално може да се разглежда като виновника за неслучилото се обединение в дясно, обясни нежеланието си за коалиция с лошия пример на "Реформаторския блок" - гнездо на крясъци, скандали и истерии. От "Да, България" едва ли са очаквали да прескочат чертата от раз. Неслучайно дебело подчертаваха, че са партия на няколко седмици. Обратното би било трогателно наивно. И двете формации - на Кънев и Иванов - минават за "градски десни". А градските десни искаха да чуят нещо различно от "комунистите и ДПС се връщат, да ги спрем", както припяваха радановци и "няма ляво, няма дясно, има корупция", както Ивановци опитаха да разширят подкрепата си.

С "комунистите се връщат, да ги спрем" можеха да бъдат мобилизирани единствено гласуващи за ГЕРБ. Това и се случи. Десните вдигаха лозунгите, а хората гласуваха за ГЕРБ. Накрая Бойко заяви, че десницата е победила левицата при три "автентично" десни партии, останали извън парламента. Това е. Поздравиха ли го от ЕНП - поздравиха го. Точка. Да не пропуснем няколко думи за третото парче - Реформаторския блок. И те останаха нещастни посвому, както казваше Толстой. Отнесоха негативите на министерствата, които оглавяваха, а проблемите там се множаха като при делене на клетки. Платиха си за проблемите в образованието и 40-те процента функционално неграмотни. За ексцентричния опит за здравна реформа, поднесен с маниакален плам от Петър Москов. За наперения земеделски военен министър без армия, сложил по самочувствие дори Айзенхауер в джоба си.

Всичко свърши, а ако има изненадани, нека си довършат домашното. Народняшкото дясно занули градските десни. Сигурно, защото населението на София се оказа с твърде малко градско население.

А Валери Симеонов е във вихъра си. Едно време преди да целунем момиче, трябваше да го водим на кино, после на сладкарница и ако не дай си боже прибързаме с нещо, идваха да ни бият я брат, я баща. А Валери моментално се хвърли в дълбокото и предложи тройна коалиция още преди първата среща. Мъжкар-патриот. И обратното.

Освен тройната трагедия в дясно, изборите изваяха още един печален образ. Можем само да гадаем, какво ли си е пожелал за Нова година Евгений Михайлов, за да преживее всичко това от последния месец. Само нещо е объркал в баницата с късметите и сега обикаля студията с треперещ глас.

Някои хора пък така искаха да гласуват преференциално, че бюлетините им станаха недействителни. Появиха се и такива, които с блеснал поглед на откриватели ни "светват", че гласуването с преференции спокойно си играело ролята на мажоритарен вот. Достатъчно е да споменем само ефекта "Ани Баракова", който вече придобива размери на епидемия, за да отклоним твърдението като недостатъчно обмислено.

А нивото на избирателя няма да става по-високо. Демографски неизбежности. И не само. Не звучи политически коректно, но не съм кандидат и мога да си го позволя без страх от народния гняв. Я кажете, братята роми научиха ли се да теглят пари от банкомат? Научиха се. Защо тогава някои си мислят, че няма да овладеят и машинното гласуване. Както въвеждат пин-кода си, така ще въвеждат и номера на бюлетината, който им е спуснал местният тартор. Хем няма да им раздават попълнени бюлетини. Но да оставим този въпрос - та ние още не сме доставили машините. А това е неизбежно - освен, ако не отменим решението за тях, подобно на санкциите за негласувалите. Ако това ще ви успокои, никой от политическите субекти, останали под чертата, няма да вземе субсидия. Онзи от Ямбол с 12-те милиона малко ни развали настроението, но пък няма да му върви в любовта.

Хубаво е поне социолозите малко да ни лишат от присъствието си. Та нали въпреки неуморните им изчисления, накрая трябваше да чакаме протоколите от секциите, за да разберем кой влиза и кой не. Вече чертаят възможни коалиции. Защо просто не идат за гъби - никой няма да ги обвини, че са национално безотговорни...