Безобразия в името на справедливостта

На една държава разстояние от нас САЩ и Русия си мерят военните аргументи, ползвайки безплатно статисти от местното население. Можем само да се молим, съревнованието им да не се прехвърли и на наша територия. Все пак втори милиард даваме за саниране - трябва ли всичко да отиде по дяволите.

Борисов бе обещал, когато стане трети път премиер, да помоли Путин да му бронира една "Лада Нива", та да не подяжда горските с джиповете им. И скоро ще стане. Британският външен министър Борис Джонсън обаче отказа да ходи в Русия, заради американските удари в Сирия. Сигурно по тази причина и горските още ще треперят за луксозните си возила. Тунинговането на "Нива"-та ще почака. Освен ако Путин не ни съжали за междуведомствената драма. След полета на американските ракети към сирийската военна база нашето външно министерство помисли един ден и накрая реши, че така е трябвало. За дипломатите ни ударите в Сирия били част от решаването на проблема с химическите оръжия там. Докато светът се чуди има ли ги или гледаме повторение на "сготвянето" на Саддам.

Изобщо, къде са нашите проблеми, къде са световните. Хората дават мило и драго името им да се завърти в медиите и са готови на какви ли не унижения за това. В нашето административно-политическо риалити обаче с лекота се роди нова звезда - чиновникът Любомир Талев от правосъдното министерство. Уволнен от ведомството, заради скандалните текстове за уседналостта, предложени като промени в Изборния кодекс.

На практика с тях гласуването в чужбина отиваше на кино. Цялата родна емиграция трябваше да се завърне за три месеца у нас, да гласува и пак да си бие камшика. А през това време чуждоземните шефове да пазят работните места на нашите, заради триумфа на демокрацията - свободните избори. Талев контрира, че промените били пристигнали в завършен вид, подготвени от екипа на президента Радев. Той пък обеща да направи обръщение по въпроса. Както и за Сирия. А бившият и вероятно бъдещ правосъден министър Екатерина Захариева заяви, че Талев трябва да бъде върнат на работа. В името на справедливостта.

Същата справедливост, за която често казваме, че тук не се усеща и това превръща живота ни в Родината в тягостна консумация на време. Когато Гольо иска да се дуе, казва, че сме втори по годишен икономически ръст в Европейския съюз. Но когато стане въпрос за минимална пенсия от 300 лв, Гольо казва, че това е невъзможно. Икономика била нужна, а ние сме нямали. Пита се, какво расте тогава, щом го нямаме. И колко години трябва да сме втори или първи по растеж на това, което нямаме, за да се усети от хората.

Но това не е всичко, както биха казали продавачите на рендета. Вдигането на минималната пенсия на 300 лв, освен, че нямало икономическа обосновка, щяло и да е нечестно спрямо останалите пенсионери, които чинно били осигурявани. Представяте ли си - след като народът 27 години бе мълчалив свидетел на всевъзможни публични безобразия, изведнъж нямало да е честно да се качат пенсиите на най-бедните. На 150 евро?! Наистина не е справедливо изобщо да се обсъждат такива параметри, защото те единствено маркират показателите на изтреблението, на което са подложени хората от третата възраст у нас.

Бившият строителен министър Лиляна Павлова, зажадняла за дъх на асфалт, предупреди обществеността, че служебното правителство залага капани и саботира следващото, в което няма причина тя отново да не е министър. Всеки ден поне няколко експерти, анализатори или просто близки до бившата-бъдеща власт отсичат, че по-слаб служебен кабинет не сме имали. Можем да поздравим премиера Огнян Герджиков с приемането му в клуб "Орешарски".

Кабинетът "Борисов 1" се оправдаваше с тежкото наследство, оставено от Станишев и Тройната коалиция. "Борисов 2" проглуши ушите на обитаващите Мизия, Тракия и Македония с вредата от зулумите на Орешарски. Бъдещият кабинет "Борисов 3" вече си определи следващият виновник. Огнян Герджиков. Подложил на безогледна кадрова сеч подчинените си ведомства и бълващ на пожар обществени поръчки. Поне такива грехове посочи Павлова. Прекалено активен бил, вместо да потъне в леността на ограничените си правомощия, които всъщност никъде не са определени като такива. Поне извън представите на Павлова.

Още един герой блесна с обостреното си чувство за справедливост и изворна филантропия. Шефът на енергийната ламя КЕВР Иван Иванов благо ни осведоми, че е можел още преди три месеца да качи цените, но някак му станало жал, та решил да го поотложи за след студа. Пък после регулаторът бил безчувствен орган. Нека отсъждаме справедливо...