Лично, публично и нацистки поздрав*

Разбира се, че трябва да се води дискусия, която да отиде отвъд нацисткия жест.

Нашето съзнание е обременено от пропаганда агресия, съществена част от отиващото си (почти отишлото си) поколение на нашите родители и от моето поколение е свързало живота си с онези 45 години и затова брани символи от своя живот заради своя живот, дори тези символи да са свързани много често с личности от тоталитарна система, която е извършила и чудовищни престъпления, да вземем само Архипелага Гулаг.

Това пише в профила си във Фейсбук Николай Слатински.

За мен Сталин е патология - чудовище, кръволок и тиранин и садист. Мога да намеря още много думи в този род.

Но в случая намесата на символите и жестовете на съветския тоталитаризъм заедно със символите и жестовете на нацисткия тоталитаризъм само размива картината. И измества акцентите.

Защо?

Ще го кажа по-сложно, защото явно не умея да го кажа по-просто.

Човекът във властта има две тела. Едното е неговото лично, другото е институционалното. Не, че е маловажно какво той прави, намирайки се в личното си тяло. Важно е. Но за нас в случая е важно какво той прави в институционалното си тяло.

Ако иска да си е обикновен човек - да прави жестове всякакви и да търпи личния си срам, да си носи личната отговорност, че пада на такова ниво и върши безумни простотии.

Но той иска - този тип иска - да ни управлява. Иска второ, институционално тяло. Ами тогава да е мислил, когато е трябвало да мисли. Защото нацисткият жест от личното му тяло се пренася в институционалното му тяло. А това второ негово тяло вече не е само негов личен въпрос. Това е въпрос на държавата и обществото. И държавата, и обществото не могат да бъдат опетнявани с такава върховна глупост.

Но с израждането на разбирането за властта, всеки следващи управляващи и особено тези управляващи, израждат и своето поведение като намиращи се във второто си, в институционалното тяло. Те си присвояват властта и започват да я мислят като лично притежание, като своя собственост, не им достига институционална, държавническа култура да осъзнаят, че бидейки на власт, те не са там само в своето лично качество. И не могат да се държат там както се държат в личното си качество:

-- не могат да правят нацистки жестове и да не се срамуват от тях;

-- не могат да говорят гадости за бухенвалдски шеги;

-- не могат да плещят тъпотии защо човек пък да не разпусне като е във ваканция и да направи нещо по нацистки начин;

-- не може да говори с подобен език - „простаци”, „шестаци”, „кюфтаци”, „пържолка”, „ще ги разбия”, „ще ги смачкам”, „шменти-капели”, „матер’ял”, „ела да те цунем”, „българите са като моите кучета”, „постоянно ги мачкам на избори”, „банда некадърници”.

Ето защо в конкретния случай не бива да разводняваме дискусията и да размиваме проблема.

Имаме човек на властови пост и той е извършил нещо, което позори институцията. Затова трябва да бъде прогонен незабавно и не с благодарности от властта.

И понеже това е именно проблемът, остава да виси със страшна сила безобразието, да са във властта солидаризиралите се и направили опит да олекотят и омаловажат извършената простотия от този тип (който така и не разабра за какво иде реч) негови политически ментори, патрони и покровители.

*Заглавието е на редакцията