Когато Западът си подели Африка

Карта на света, висока цели пет метра, украсява стената на канцлерския дворец в Берлин. Африканският континент е очертан със съвършена точност, във вътрешността му се виждат реки, езера, имената на няколко селища - и много бели петна.

Германският канцлер Ото фон Бисмарк е поканил в Берлин представители на 13 европейски държави, плюс САЩ и Османската империя. Целта е да се договорят за „свободна търговия” по поречието на реките Конго и Нигер. В действителност обаче става дума за присвояването и поделянето на Африка с помощта на международното право.

В края на конференцията участниците вече са поставили основите на бъдещата подялба. Хората, които живеят в Африка, нямат думата - на конференцията в Берлин не са поканени никакви африканци. Заключителният документ на „Конференцията за Конго” се превръща във фундамент на колонизирането. Непоправими вреди През следващите години новите господари на Африка прекрояват континента както им е угодно.

Веднъж за граници се използват планини или реки, друг път - паралели и меридиани. Или пък просто ги чертаят с линийка. Историците смятат, че тъкмо Берлинската конференция залага динамита на много бъдещи конфликти в Африка. „Континентът е бил поделен, без да се вземат предвид съществуващите политически, социални и икономически структури”, казва Олайеми Акинвуми, професор по история от Нигерия. Новите граници раздробили поселищата на много от етническите групи.

Прекъснати били търговски пътища, защото според договорките търговия можело да се върти само вътре в границите на една отделна колония. Многобройни изследвания показват, че онези региони, които били най-силно засегнати от изкуствено прокараните граници, и до днес са по-бедни и там по-често се водят граждански войни, отколкото другаде в Африка. „Конференцията за Конго е нанесла непоправими вреди на няколко страни, които и до днес страдат от това”, казва Акинвуми.

В много случаи, например в Камерун, европейците изцяло игнорирали местните традиции и потребности, допълва Михаел Пезек от университета в Ерфурт. Според него обаче изследователите вече не твърдят, че изкуствените граници са главната причина за конфликтите в постколониална Африка. С годините хората там свикнали да живеят с тези граници, които често пъти важат само на хартия.

Според Пезек, границите са важни за геополитическия пейзаж в Африка, но за местните хора нямат никакво значение. Често пъти африканците по места дори печелят от изкуствените граници, защото те създават предпоставки за доходна контрабанда. През 60-те години на миналия век, когато някогашните колонии постепенно придобиха независимост, новите африкански политици получиха възможност да коригират тези граници - но не го сториха.

„Повечето от тях се тревожеха, навярно с основание, че така може би ще отворят кутията на Пандора”, пояснява Пезек. „Защото през последните десетилетия в Африка имаше редица междудържавни конфликти, но почти нито един от тях не беше за граници.”

С други думи, за днешните конфликти не е толкова важно как навремето белгийци, французи, британци и германци са си поделили Африка. Но това ни най-малко не оправдава участниците в Берлинската конференция. Всъщност основната причина за конфликтите в Африка е тогавашното решение на колонизаторите да разделят населението в различни етнически групи. „Много от етническите идентичности в Африка, които днес са факт, през 19 век са били доста по-размити”, обяснява Пезек.

Така например групите хуту и тутси в Руанда били не етноси, а социални прослойки. Напълно възможно било от хуту да станеш тутси и обратно. Колониалната политика обаче ги превърнала в етнически групи, а това в крайна сметка довело до ужасяващия геноцид през 1994 година, когато бяха избити близо 1 милион души.

Престъпленията на колонизаторите Преди няколко години, когато беше отбелязана 125-ата годишнина от „Конференцията за Конго”, редица африкански държави поискаха обезщетения заради последиците от колониализма. В приета от тях декларация се казва, че произволната подялба на Африка в края на 19 век е била престъпление срещу човечеството. Авторите на декларацията настояваха Западът да изплати обезщетение за заграбените земи и да върне откраднатите културни ценности. Досега нищо подобно не се е случило.

Историците Михаел Пезек и Олайеми Акинвуми недоволстват срещу това бездействие. „Толкова много се говори за обезщетения - например заради търговията с роби или заради Холокоста. Рядко обаче става дума за престъпленията, които европейските колониални държави извършват в Африка в продължение на стотина години”, казва Пезек. А Акинвуми обобщава: „Не вярвам, че някога ще има каквото и да било обезщетение”.