"С нищо не искам от хората да ме запомнят. Правил съм това, което е трябвало да направя, дал съм всичко според силите си. Не ме интересува, че някой ще ме оплюе. Нямам нужда от народната любов. Има нужда от истината. Тя ще излекува това общество, което затъва все по-дълбоко."
Това пише за сайта „Епицентър“ Валерия Велева.
Признавам си, тези думи на Иван Костов в неделното му интервю пред БиТиВи ме накараха да се върна години назад. Както през 2001-ва, когато слезе от върха на държавата, така и днес Костов се прави на неразбран. Един от най-значимите премиери на България, от чието управление тръгна промяната в държавата, искаше по този начин с днешна дата да оправдае своето място в историята и по-специално „заслугите си” за приватизацията, оценена от съвременниците му като символ на „бандитския” ни преход.
И днес Костов е на своя недостижим връх – самотен, обиден на народа си, неоценен в своята единствена и недостижима истина.
Категоричен и нетърпящ възражение. „Няма основание да се твърди, че приватизацията е престъпна, защото ако е престъпна, къде са осъдените?”, попита той, а седящата срещу него Жени Марчева се оказа неподготвена за този този логичен иначе въпрос.
Днес повечето журналисти нямат спомен от оново време преди 20 години, когато всичко в държавата ставаше само и единствено с благословията на Костов. Не знаят, че държавните предприятия тогава се раздаваха на заседанията на НИС на СДС на „ верни наши хора”. Костов разчита именно на липсата на тази памет, когато твърди, че е „необоносвана” оценката за 30 милиарда лева държавна собственост, от които след приватизацията в ханзата влязоха едва 4.8 милиарда! Защото в противен случай трябва да даде обяснения къде са останалите средства, кой ограби държавата, срещу какво и по нареждане на кого за една нощ се разделихме с БГА „Балкан”, с банките, кой наряза на скраб структуроопределящи предприятия. „Всъщност 30 милиарда няма”, категоричен е днес Костов, прехвърляйки на Живков, Луканов и Виденов вината за разрушената икономика.
Хайде сега да се върнем назад, да си опресним паметта.
1999. На втората година от своето управление, колкото и да пресмяташе математически своите политически ходове, магистърът икономист Иван Костов не можа да изчисли, че негов ще е жестокият жребий да „продаде” част от националния суверенитет на страната и че вместо да чертае перспективи за излизане от кризата, ще каже на избирателите: „Стягайте коланите! " Още тогава започнаха да се задават въпросите - а какво ще се случи, ако този кабинет не успее да извърши бърза, ясна, почтена, в интерес на българската държава приватизация? Ако не въведе ясни финансови правила и банкова дисциплина? Ако не успее да се пребори с корупцията, мафията и престъпността? Ако не успее да върне доверието и увеличи жизнения стандарт на българския народ? И понеже Костов не бе сляп за истината, усмивката почна да слиза от лицето му. Приватизацията се очертаваше като партийно-политическа. Под масата. Без правила. Мутренска.
За разлика от днес в средата на 1999 година Костов бе пределно откровен: „Признавам с болка, че има опасност от повторно ограбване на фалиралите банки”. Още тогава се изпариха бляновете му за големите сделки, които да напълнят държавната хазна. Затова пристъпи към закриване на Агенцията по приватизацията, с което оповести провала на едно от мащабните си обещания, довели го на власт.
Но днес няма кой да му зададе точните въпроси за онзи период.
Днес Костов казва, че е горд с приватизацията, която е направил. Трябва да си или циничен или слепец, за да твърдиш това. А Костов не е слепец Той много добре знае, че точно тогава се срути мечтата му за 5% икономически растеж. Реалността бе още по-жестока: икономиката отбеляза 8-10% спад. Днес мълчи за тези цифри, но тогава призна, че стабилизацията е на нивото на бедността. Кой да го попита – гордее ли се днес с този факт?
Екипът му раздуваше администрацията и я обзавеждаше с мерцедеси и привилегии - по-големи от онези на живковото обкръжение. И за това ли не носи вина?
Партията му, която той изгради методично, стана основната ковачница на държавни кадри, а процесът бе съпроводен от повсеместни скандали. Това бе първото „демократично” сливане на партията с държавата. „Талибаните на Костов” станаха символ на едноличната му власт. Създаде си и послушен комсомол, на когото да завещае бъдещото управление. (Разказвам това, за да мислят и ГЕРБ какво правят днес.)
Костов никога не скри, че именно властта бе основната му политическа цел и реализация. Но, като всеки самозабравил се властник изпусна правилото – всяка власт корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно. По негово време в Европа тръгна мълвата за българската корупция, облечена в конкретни факти. Той не само че не спря шуробаджанащината на всички нива, но я оправда с мотива: „Всички сме братовчеди” и хвърли камъка в нивата на съдебната власт.
Семето на новите родово-партийни назначения беше посято.
Въпреки зачестилите совалки на високопоставени чужденци у нас Костов нямаше верни съюзници в Европа. Русия не го прие, Америка само го използваше.
Така изминаха последните две години от управлението му. В самодостатъчност и самозабрава.
За да дойде онази нощ на 2001 година.
През 2001-ва година Костов загуби изборите. Катастрофално. В нощта на вота се разплака по време на пресконференцията. Очите му потънаха в сълзи. Погледът му бе блуждаещ, невярващ, неразбиращ. В този миг – в изтичащите последни часове на 17 юни 2001-а, Иван Костов приличаше на Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989-а.
Също като Живков самодържецът Костов бе загубил реална преценка за живота около себе си.
Два дни по-късно, на 19 юни 2001 г. Димитър Луджев даде следната оценка, валидна и днес и влязла в големите анализи на политическото ни време: „Костов се гордееше със стабилност, но нейната цена бяха мизерията, безработицата, ликвидацията на българската икономика, на социалните и културни институции. Това бе стабилност само на властниците и върхушката, която се обогатяваше. Второто, с което се гордееше Костов, е доверието на ЕС. Но това не е вярно. Влиятелни среди в Брюксел и сред управляващите в Европа смятаха, че правителството на Костов има огромни дефекти и най-големите от тях са некомпетентност и корумпираност. Костов проигра огромен шанс! Той заложи на облагодетелстване на партийната клиентела и изграждане на могъщ партийно-административен апарат, вместо на действителен икономически растеж, на благоденствие и в някаква степен на пазарна икономика. В този смисъл това, че Костов и върхушката му си отиват, е здравословно за България.”
Днес Костов оправдава резултатите от разбойническата приватизация по негово време с заварената „разруха” от Живков, с мораториума на Луканов, с икономическия провал на Виденов. За себе си място в тази редица не намери.
И още един цитат от онова време ще припомня днес. На интелектуалеца Вили Цанков, 2001: „Той е грешникът! Мъчно ми е за Костов. Защо е човек, извършил катастрофална грешка: създал партия – огледален образ на БКП. Човек, разделил отново народа на свои и чужди. Смъртен грях! Има една картина на Дюрер – рицар на кон, а край него вървят Смъртта и Дяволът. Рицарят излъчва самочувствието на единствен всесилен в живота. Иван Костов ми прилича на него. От едната му страна вместо Смъртта върви Корупцията, а от другата – вместо Дявола се влачи Беднотията. Както никой друг за тези 11 години Костов върви напред и осъществява своите реформи, върви... и оставя след себе си проиграна нация с кастрирано мислене.”
Проиграна нация с кастрирано мислене! Жестока присъда на Вили Цанков.
Месец след загубата на изборите Костов навлезе в най-тежкия период на политическото си битие. На 26 юли 2001 г, на излизане от президентството след прощалната среща с президента Стоянов загубилият Костов не можа да скрие дълбоката драма, която изживява. Мълчаливо, с наведената глава, един министър-председател, пропилял катастрофално партия и държава, се разделяше със своето политическо битие. Тогава смятах, че българите ще се трогнат от тази картина и ще му простят, надявайки се на нашенската психология да прощаваме на падналите.
Останах излъгана - Костов не можеше да се надява на милост нито от свои, нито от чужди. „Kостов няма нужда от съжаление. За него съд ще е малко, защото той провали не само СДС, той провали държавата.” Това бе оценката за Костов тогава... Темида не го осъди. Но българите не му простиха.
А и той не признава вината си за проваленото време, за проиграните шансове на държавата ни, за изгубените надежди на нацията.
Да, Костов започна промените и в първите две години от своето управление постигна много - извади държавата от тресавището, в което я беше набутал комсомолецът Виденов, положи основите на финансовата и политическата стабилност у нас. И тогава се главозамая. Огромната му грешка бе, че не успя да продължи постигнатото от самия него.
Затова и днес драмата на Костов, която показа и в интервюто си пред БиТиВи, не предизвиква съчувствие. Мълчанието му тогава и упрекът му днес към народа, не са чувство за осъзнатата вина. Тогава мълчанието му бе за отмъщение. Днес нежеланието му да говори е за да прикрие своята лична отговорност на държавник, който се е провалил.
През 2001, когато загуби властта Костов приличаше на Живков – също като него не разбираше защо е загубил изборите.
Днес отново прилича на Живков, защото и след 16 години не осъзнава размера на провала си..
Д-р Желев беше казал навремето, че Костов без власт е господин Никой. За съжаление той потвърди това. Оказа се, че властта е била онзи мощен лост, който е държал Камандира изправен в обществото. И когато този бастун го няма, Костов е обиден на целия свят. На народа си, че не го е оценил, на своите – че не пожелаха да го търпят, на медиите – че проникнаха в тайните на паралелната му икономическа власт.
И тогава, и днес Петър Стоянов смята, че синьото правителство на Костов е изпуснало уникалната възможност да създаде новата средна класа чрез приватизацията . „И аз нося вина за това, но основната вина е на Костов”, подчертава президентът. Но Костов вина не признава.
Днес Костов говори от пиедестала на съдник, забравил времето, когато се потопи във високомерието си; когато потъна в самочувствието си, че има още поне два мандата; когато избра пренебрежението към другите; когато направи оценката си, че българският народ е беден, защото е мързелив, вече политаше към пропастта. А наложеният от него страх и в партията, и в държавата не му позволи да се спре навреме.
Костов остави разцепена синя партия, провалена десница, затъваща в корупция държава, разделена нация. И лично постла червен килим пред царя.
И ако днес Костов "смирено" твърди, че не иска с нищо да го запомнят, то това е признание за пълната му капитулация пред историята. Защото всеки политик и държавник иска да остави своя камък в темелите на държавата.
Живков си отиде оплют от своите. Но вече го честват.
Костов също си отиде оплют. Но никой не иска да го чества. Напротив!
Иначе е прав за обществото ни, което затъва. Но и той има вина. Защото е първият държавник от прехода, който провали надеждите на милиони. Защото забрави клетвите си, когато в зимните вечери на 1996-1997 година обещаваше пред премръзналите, но пълни с хора площади : Няма да ви предам!
Предаде ги!
Но за това няма съд. Както няма да има съд и за партийната приватизация, която направи. Обществото иска справедливост. Но как ще върнеш 10 000 сделки? Кой ще възстанови онези 30 милиарда държавни активи...
Костов ще продължи да си пие горчивата чаша на народния гняв, а ние ще пием по една студена вода, заради политиците, които сами си ги избираме.
Поне да имаме поука. Но...
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 гост
22:08 29.11.2017
2 Ghost1
22:09 29.11.2017
3 кирилица
22:56 29.11.2017
4 Добри
23:18 29.11.2017
5 Antimediator
Мадам Бовари е на хранилка при Доган.Дясното го разцепиха такива като нея ,с помощта и на Москва, ДС и останалата сволач .
Коментиран от #8
00:10 30.11.2017
6 Как ми се ще, това момче, ГОСПОД да го прибере
02:32 30.11.2017
7 ДЯДО ГОСПОДЕ
02:42 30.11.2017
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Ламбо
05:59 30.11.2017
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 goni
07:55 30.11.2017
12 ААА
08:11 30.11.2017
13 Гостът
Ако Костов беше избрал това което правеха напр. Сърбия и Македония (като се има на предвид, че тези две държави не са стигали до фалит) днес щяхме да сме в тяхното положение и много полошо, да чакаме да ни поканят в Европа и да се молим на Румънците за работа за гражданство за да можем да пътуваме свободно. Преди да пишете глупости помислете малко.
Коментиран от #23
09:17 30.11.2017
14 Morgoth
Костов вдигана държавата на крака, но егото му доведе до пълното съсипване на дясното.
Коментиран от #16
10:31 30.11.2017
15 The TRAPPER
10:53 30.11.2017
16 червения милионер
До коментар #14 от "Morgoth":
Морги, не си прост човек, чел съм коментарите ти, ама как си я мислиш тая работа, дошъл Костов и вдигнал държавата на крака!?Костов си беше просто един изпълнител, един от главните участници за разпределението на всички активи, останали от времето на соца. Той си е просто един медиатор, посредник в разграбването, или по точно в придобиването на имуществото от ПРАВИЛНИТЕ ХОРА.
Коментиран от #24
11:27 30.11.2017
17 червения милионер
11:33 30.11.2017
18 червения милионер
За това няма осъдени, а знакови престъпления, като това с КТБ не се разкриват. По тази логика, всеки един момент ако реши върхушката може да присвои, каквото и хареса, за това и няма инвестиции в България, няма и да има.
11:41 30.11.2017
19 помним
Коментиран от #20
11:46 30.11.2017
20 червения милионер
До коментар #19 от "помним":
Ти помниш, ама нищо не си разбрал. Не Костов пое държавата, а ние всичко го ПОЕХМЕ, тъй хубаво го поехме, че близките години само ще влиза, няма да излиза.12:08 30.11.2017
21 123
Иван Костов няма да се върне, но повече от 15 години комунистите ги тресе треска, като си помислят за него.
Ако беше изкарал още един мандат, да сме като Полша и Чехия сега...
Коментиран от #22
12:59 30.11.2017
22 goni
До коментар #21 от "123":
Значи смяташ че в Полша и Чехия е много хубаво!:) Забрави да споменеш Унгария и Прибалтийските държави!:) Голям майтап! Ама, да не ти пука! Все тая! Некой може и да ти поверва!:)Коментиран от #28
13:15 30.11.2017
23 МАЛОУМНИК СИ
До коментар #13 от "Гостът":
ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ Е ЗАПЛАНУВАНА ОПЕРАЦИЯ - ОКУПАЦИЯ, ГУБЕНЕ НА СУВЕРЕНИТЕТ, ДИКТАТ. ТУЙ ДЕТО ХИТЛЕР НЯВГА С ТАНКОВЕТЕ СИ НЕ УСПЯ, ДНЕС ЕС го реализира. КОНТРОЛ НАД ОРИЕНТА, ВТОРИ ЕШАЛОН, РЕДУЦИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, КОНТРОЛ НАД ИКОНОМИКАТА ! ИСКАШ НЕ ИСКАШ ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ВЛЯЗАТ НА КУМЧО ВЪЛЧО В КОШАРАТА. НАС НИ ОБСЕБВАТ УМИШЛЕНО ! ГАЩИТЕ НИ СВАЛЯТ А ТИ СЕ РАДВАШ КАТО ПРАСЕТО ПРЕДИ ДА МУ ТЕГЛЯТ НОЖА НА КОЛЕДА, ЧЕ ТОПЛАТ ГОРЕЩА ВОДА В КОТЕЛА ЗА ДА ГО ИЗКАПАТ ЗА ПРАЗНИКА И НЕГО. Бе е е е е . Овен ! И ти се радваш че стопанина е извадил големият ченгел.17:08 30.11.2017
24 Morgoth
До коментар #16 от "червения милионер":
Това е хубавото на конспиративните теории - никога не можеш да кажеш дали тоя отпред е свършил нещо или са му го диктували тези отзад. Факта е, че след Софиянски и Костов икономиката се стабилизира, а преди тях не знаехме парите които имаме сутринта в джоба за какво ще стигнат вечерта. За мен това е изправяне на страната на крака, пък дали е част от голям план ... надали чак в такъв детайл, по-скоро плана завърши с Виденов, а може би и много преди него. Разграбването по времето на Костов е на принципа който свари.20:05 30.11.2017
25 Другар
07:45 01.12.2017
26 Справедлив
10:28 01.12.2017
27 123457
Бихте ли продължила статията си с отговори на следните въпроси:
Кога започнаха кражбите в съвременна България? Дали 1998-1999г. или може би 1990г.. А дали не започнаха още през 1945г. Дали и преди 1945г. властващите не са крадяли?
Но нека си поговорим най-вече, какво се случи след 1990г.?
Беше ли фалирала България 1989г. - 1990г.?
Кога се появиха мутрите/борците/?
Кога започнаха поръчковите убийства и са какви пари и от кого се финансираха? Кои бяха поръчковите убийци и кой им плащаше заплатите?
Кои бяха хората и с какви пари създадоха първите частните банки? Иван Костов ли е виновен за фалита набанките 1996 г.-1997г. или други са виновните? Кой е Тодор Вълчев? Кави са неговите грехове? Кой е Иван Искров? Кой го назначи? /първия мандат БСП, а втория го назначиха ГЕРБ/ Какви са аналогиите между Иван Искров и Тодор Вълчев? Иван Костов ли е виновен за фалита на КТБ? ГЕРБ и Борисов какви роли са изпълнявали при случая КТБ.
Кои купиха приватизираните предприятия и с какви пари? Само Иван Костов ли е грешник, „приватизаторите“ светци ли са?
15:10 01.12.2017
28 Ideal petrov
До коментар #22 от "goni":
Ти, който не си излазъл на Вън ... Мнооого си акълиеннн !19:37 04.12.2017