Защо "Да, България" посегна на прасето, а не на клептокрацията?

В десетина години от общо 35 години на този свят не съм бил дебел. За кратко имах плочки и на корема, и което е най-парадоксално, в този период най не ми вървеше с жените.

Поуката от това откровение е, че се научих не само да понасям подигравки за наднорменото си тегло, но и да не се притеснявам от него. Поне не от общественото мнение, а чисто от клиничните последствия, които може да причини.

Но не мога да подмина как една политическа партия превръща цел на стратегията си изграждането на гротесков образ на основния си противник (силно казано противник, защото партията агресор е непропорционално по-малка), като набляга върху наднорменото тегло на най-популярния депутат от тази партия.

Дават ли си от тази партия сметка, че по този начин превръщат

всеки човек с наднормено тегло в легитимна мишена за подигравки.

Защото занапред централен образ вече не е клептокрацията, а самото прасе, като събирателен образ. Дават ли си сметка от "Да, България", че по този начин легитимират обидите към хора с друг тип характерни и непопулярни белези.

Един урок, който научих преди доста години, докато бях в Америка беше Hit the idea, not the person. Тоест да критикуваш действия и идеи, а не самият човек. Явно въпреки всичките си специализации в чужбина правосъдният министър от 2014 до 2015 Христо Иванов не е научил елементарни принципи на политическото дебатиране, или ги е забравил, доверявайки се на някой съветник, останал скрит в тъмното.

Само че последствията от това може да се върнат като бумеранг. Защото една от партиите в коалицията около "Да, България" е известна с това, е привлича вота на един социум, който парадира през юни.

Дават ли си сметка, че по този начин Христо Иванов и партията му легитимират езика на омразата и създават култура, при която обидата измества аргумента.

И къде ще спре това?

Фокусиран около егото си миналата година Христо Иванов остави извън парламента онази част от дясното, която се чувства наследник на най-старата синя идея. Днес неговата партия, превръща физическите характеристики в основание за атака, и създава предпоставки за още по-дълбоко разделение в обществото.

Не знам, в момента е модерно да се искат оставки за какво ли не. Лично аз ще смятам, че всяка партия, която не се разграничи от "Да, България" е съучастник в това поведение.

И после да няма чудене "ама откъде идва тази омраза".

Или пък "кой лепи плакати". Това не е коалиция на политически партии, а система с ясно разделение на труда. Има неправителствени организации, отговарящи за гражданските инициативи, има медии, има отговорници за пропагандното съдържание. Чудесно. Имате право. Но не се чудете, защо после това се връща към вас.