Yeni Safak: „Турската ос“ и геополитиката на Турция: Като Селджуките, Османците и като Републиката

От сега нататък, „Турската ос“ и „геополитиката на Турция“ ще са сред най-обсъжданите теми по света. Турция отново се върна на глобалната сцена, усили институтите на централната си власт, за да може да бъде активна на глобално ниво, което от своя страна бързо увеличава политическия и социалния й динамизъм. Турското общество е решено да бъде в центъра на събитията през новия век и сега вече знае как да оформя самостоятелно геополитическата властова карта на основата на собствената си визия за бъдещето, пише в материал на автора Ибрахим Карагюл, публикуван от електронното издание на турския вестник Yeni Safak, представен без редакторска намеса.

Турското политическо съзнание и икономическите й интереси излизат извън рамките на собствения й регион, преоткриването на историческо-политическия й генетически код, отхвърлянето на „мултинационалните вътрешни операции“ една по една, интервенциите й срещу „обсадните“ планове, които започнаха с Африн и които ще продължат, посягането й към способността да осуети тези нови планове за „фронт“ в региона, образуван, за да „спре Турция“, историческия й скок, който през следващите години ще покаже на света как една страна започна да се издига и ще бъде модел за много други държави.

Това е голямото събуждане!

Един век по-рано, историята за едно разпадане беше описвана като „Болния човек“ и „Източния проблем“. След като Западния свят, предвождан от британците, унищожи политическата власт на Османската империя, раздели обширния регион на малки части, сега ставаме свидетели на повторното пробуждане на падналата империя в началото на 21 век.

Регионът, който изградиха, издържа точно един век. Защото във всяка една страна в зоната, простираща се от Мароко до Индонезия, те създадоха различна политическа идеология, поставяха и махаха режими, изграждаха общества, заличаваха историческата памет, даваха власт на тези режими и в замяна откраднаха не само техния петрол и енергията им, но и целия 20 век от мюсюлманските общности. Сега се опитват да направят същото. Те мислят, че могат да го направят и през следващите сто години.

Мюсюлманите бяха използвани в тяхната „война срещу Исляма“

От три десетилетия те използват Исляма и мюсюлманите в своята война срещу Исляма и мюсюлманите. Те успяха да накарат мюсюлманите в региона да се бият едни с други, те накараха мюсюлманите да се бият срещу Исляма и ги накараха да се сражават срещу собствената си цивилизация. Терористичните организации, които основаха, използваха ислямската идентичност и разрушиха мюсюлманския регион, страните и градовете ни.

Тези организации бяха последвани от инвазия на Западните армии, които дойдоха и се установиха в сърцето на нашия регион. Сега, в рамките на плана за „спиране на Турция“, те се готвят да спуснат на бойното поле невъоръжените консервативни структури.

Турция изгражда регионална съпротива

Всяка страна, всяко общество е принудено да мълчи и да не задава въпроси за легитимността на присъствието на САЩ в Ирак, Афганистан и Сирия. Нашият проблем днес е – защо САЩ строят бази в Манбидж, в северните сирийски градове. Кой ги вика и защо никой не казва нищо срещу тази инвазия, която поставя целия регион под заплаха от терористичните организации.

Турция зададе този въпрос и нещо повече, тя започна да елиминира, една по една, терористичните организации, съюзници на САЩ в региона. Това е борбата на века, това е „отношението“, което в бъдеще ще оформи този регион. Това е издигащата се „позиция“, която беше в основата на историческия скок, като нейният ефект съвсем скоро ще се разпространи из целия регион. Турция ще има същата позиция не само срещу агресивните въоръжени групи, които я обграждат, но и срещу всички мултинационални апаратуси, които са спуснати вътре в страната, независимо от политическата им разцветка.

Един век по-късно, Европа е „Болният човек“: Тези държави ще бъдат унищожени

Днешният „Болен човек“ е Запада, това е най-вече Европа. Това е вярно не само за нас, като наследници на Османската империя, но и за останалата част от света също. Днешните глобални проблеми са предизвикани от стагнацията на Запада; всички заплахи за света произтичат от Запада. Разпадащ се, регресиращ, стагниращ и в тази връзка – все по агресивен. Западната заплаха заплашва нашия регион и целия свят; това е заплаха срещу човечеството.

Независимо от новия регионални съпротивителни линии, установени срещу Турция, независимо от проектите на САЩ, Великобритания и Израел, активирани чрез Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Египет, маршът на Турция няма да спре тези фронтове ще паднат, един след друг.

Защото тези страни, тези режими, продължават да не разбират, че са последното звено в 30-годишната инвазия на Запада, че войната всъщност се води на тяхна територия, че техните страни са тези, които ще бъдат разрушени и унищожени. Защото тези страни са загубили напълно своята независимост.

Паметта от хилядолетията се завърна: Британците го знаят, знаем го и ние

Те не са наясно, а други са тайни партньори в тази окупация, но ние знаем и разбираме. Защото, преди сто години, ние бяхме последната армия, последната страна, която се сражаваше в Газа, в Канал, в Йемен и навсякъде в Ирак и Сирия. Защото всякога след преместването ни в този регион, точно преди хиляда години, ние сме били в борбата между Великите сили, ние сме били заети да творим историята и региона. Ние водихме световни войни за тази велика кауза. Чрез тази велика борба ние оформихме нашата идентичност, политическият ни генетичен код и паметта ни.

Ние не сме забравили кой беше срещу нас преди един век и защо бяха против нас. Саудитска Арабия не знае това, нито ОАЕ, но Великобритания знае, както и ние, каква беше причината. Ние знаем много добре какво означават стъпките, които правим днес и какво означават стъпките, които се правят срещу нас. Ние знаем всичко, което стои зад усилията да бъде спряна Турция чрез Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и Терористичната организация на Фетулах Гюлен (ФЕТО).

Като Селджуките, като Османците, като Републиката

Ние знаем за големия проект, целящ да отклони лидерите, кадрите, адвокатите и народа ни, които подкрепят великият исторически поход на Турция, встрани от историята.

Да, започнахме с Африн. Трябва да продължим. Трябва да се фокусираме върху великите планове, без да се интересуваме от тези, които се опитват да ни спрат и да съобразяваме действията си спрямо това. Трябва да изградим този регион, преди те да успеят да го направят. Ние трябва да разберем как да вървим по своя път, преди те да ни разпределят нови роли. Трябва да мислим като Селджуките, като Османците, като Републиката.

Ние преоткрихме силата си съвсем наскоро, само почакайте

Трябва да се възползваме от стагнацията на Запада и издигането на Изтока, за да образуваме нова „Турска ос“. Трябва да дадем най-категоричния отговор на тези, които обявяват, че изборите през 2019-а година са моментът, в който „Турция трябва да бъде спряна“. Трябва да се вслушаме в „повика на Турция“, в призивите, казващи „спасете ни“, идващи от регионите в Северна Сирия.

Е, имаме ли достатъчно сила да го направим?

Ние съвсем скоро открихме тази сила. Само почакайте и вижте как тази сила ще разтърси региона.

Превод и редакция: Иван Христов