Ударите по Дамаск не са дежа вю

На 6 април 2017 г. САЩ използваха ракети „Томахоук“, за да ударят сирийска военна база. Атаката беше отговор на използването на химическо оръжие от Башар Асад срещу цивилни.

Преди една година САЩ изстреляха над 90 ракети срещу сирийската военна база Шайрат близо до Хомс. Часове преди атаката Пентагонът е предупредил руския контингент в Сирия. Добре информирани източници разкриват, че Кремъл е предупредил сирийските военни.

През изминалите 12 месеци Белият дом беше критикуван, че дори и при президента Тръмп продължава политиката на предшественика Барак Обама спрямо Башар Асад.

Година по-късно американският президент Доналд Тръмп създаде стройна коалиция с Великобритания и Франция за своите демонстративни удари по Дамаск.

Удрянето на обекти в столицата и в Хомс са ясно послание към режима на Башар Асад. Това е първото почукване по портите на Близкия изток.

Водещите страни в НАТО показаха, че разполагат както с въоръжение, така и с инфраструктура, за да сложат край на гражданската война в Сирия.

За разлика от предишни удари по Ислямска държава в Близкия изток сега Катар беше основната база.

Това е удар по амбициите на турския президент Реджеп Ердоган да играе ключова роля в региона като „извива ръцете на съюзниците си“ с базата Инджерлик.

Ударите по Дамаск не са дежа вю. Германия отказа да участва във военна операция в Сирия, но ясно заяви, че няма да търпи използването на химическо оръжие срещу цивилни.

В най-деликатно положение се намира Иран. Неофициално се спекулира, че шиитските милиции, които подкрепят режима на Башар Асад, са били изтеглени от потенциалните цели.

В следващите месеци можем да очакваме Техеран деликатно да изтегли своето военно присъствие за сметка на руските миротворци. Иран все пак ще се стреми да има последната дума за политическото бъдеще на династията Асад.

В началото сме на дълъг процес по края на гражданската война в Сирия. Можем да очакваме, че неговият финал ще е много хлабава и слаба конфедерация.

* дежа вю (фр.) – вече видяно